Проф. Костадин Ангелов умее да води диалог, проучва лично всеки проблем - независимо дали е в далечна болница, или в собственото му здравно ведомство.

Държи медиците да усещат, че държавата стои зад тях

Знаете ли, че в България се появи успешен здравен министър?! Най-сетне. И още по-невероятно е, че го установяват и медиците, и пациентите. Нещо, което досега не се беше случвало.

Когато миналия юли проф. Костадин Ангелов стана здравен министър, в сектора се усети вълна на облекчение с нотки на учудване.

Облекчение, че най-после на поста идва лекар със солиден мениджърски опит в системата. Ангелов е

първият здравен

министър, който

преди това е

управлявал болница

– “Александровска”, една от основните в лечението на COVID-19, където добива опит “от фронта”.

Имаше и такива, които недоумяваха, че Ангелов прие да седне на министерския стол за неясно колко, но очакванията бяха, че ще е съвсем за кратко - всеки ден тогава предричаха Бойко Борисов да подаде оставката на кабинета заради протестите навън. А и още беше актуален онзи виц за опашката пред здравното министерство, на която се наредил любопитен гражданин с въпроса за какво чакат. Отговорили му - за поста здравен министър, но опашката бързо минава... В първото си правителство Борисов се раздели с трима министри - Божидар Нанев, Анна-Мария Борисова, Стефан Константинов, и завърши с Десислава Атанасова, във второто остана до края само с представителя на коалиционния партньор - Петър Москов, в третото смени Николай Петров с Кирил Ананиев, който по-късно стана финансов министър. И дойде ерата на Ангелов.

На 5-ия месец действията на този здравен министър доказват правилния избор. А той беше и един от малкото възможни в най-тежката ситуация за здравеопазването досега – епидемия от продължително и тежко заразно заболяване, която пренарежда дневния ред на всяко общество. И вади наяве трупаните с години структурни и организационни проблеми на всяка здравна система, както става и у нас.

В такава буря ресорният министър първо трябва да е лекар, защото медицинските кризи се решават с медицински средства. Трябва човек, способен да взема решения и да ги отстоява.

Година след началото на пандемията от COVID-19 се вижда, че всяко управление по света, което дава приоритет на финансови или псевдонаучни аргументи, се проваля.

В “мирно време” агресивният финансов подход в здравеопазването също е опасен, защото го лишава от кадри, стратегически структури и ефективност – какъв капацитет може да имат жизненоважните днес обществено здравеопазване и спешната помощ, след като са дялкани бюджетно години наред? Колко струва мантрата, че

здравеопазването е

безплатно, докато

здравната каса плаща

около 70% от

реалната стойност

на медицинската дейност, а българският пациент с най-ниската здравна осигуровка е най-доплащащият в ЕС? Как болниците, които не отклоняват тежки пациенти, компенсират разликата между истинската цена на лечението им и финансирането по клинична пътека? И най-тежкият въпрос – каква е цената на лекарския труд и защо никога досега не е калкулирана в остойностяването на медицинската дейност у нас? Ангелов познава отблизо последиците от тези нерешени въпроси.

Знае, че здравеопазването е комплексна система с приоритетни сектори не просто от лекции по здравен мениджмънт, а отвътре, чрез обхватния си професионален опит.

Влязъл е през

най-трудния вход

– спешната помощ,

след университета работи 2 години в Центъра за спешна помощ в София-област на територията на бившата Окръжна болница, сега УМБАЛ “Св. Анна”. След това специализира и практикува хирургия в Александровска болница, където има и преподавателска практика към Медицинския университет. Завършва и финанси в УНСС. През 2013 г., само на 36 г., става директор на болницата. Тогава представителите на статуквото са стъписани, а младите виждат наченки за позитивни промени. Вратите за тях наистина се отварят, а

политиката към

младите лекари е

един от основните

приоритети

на директора и амбициозния му екип. Постепенно средната възраст на работещите в Александровска болница “пада” на 41 години. Преди това е между 51 и 60 г. Болницата се модернизира, внедряват се иновации чрез европроекти. 

“Александровска” е не просто една от най-големите многопрофилни болници, а гръбнакът на медицинското обучение у нас, което развива структури с национално значение и поддържа 24-часова спешност. Там работят около 1500 души в над 30 клиники и други структури.

Да управляваш такава сложна болница, пресечна точка за трудни и скъпоструващи пациенти от цялата страна, водещи медицински специалисти и академично обучение на фона на бюджетни ограничения, е най-сериозната подготовка за всеки мениджър в здравеопазването. “Александровска” е и една от първите 4 болници, които откриха структури за лечение на COVID-19 през март 2020 г. заедно с ВМА, “Пирогов” и УМБАЛ “Св. Анна”. Техните ръководства първи се сблъскаха с проблемите по преструктуриране на клиники и персонал, недостига на кадри и нуждата от доброволци, снабдяването със защитни облекла, оборудване, лекарства и др.

Първото, което предприе проф. Ангелов като министър, е още на другия ден след назначението си

да обиколи

големите болници

в страната,

които поемат основния удар на епидемията.

Тогава в сливенската болница се изненадаха, че министърът е дошъл, за да се информира лично за проблемите им – подход, който не помнят. Областните болници от години са наричани “гръбнакът на здравеопазването” от управляващите, но досега рядко е проличавало да са приоритет. Новият здравен министър заяви, че ще прави всичко всеки работещ в здравната система да чувства подкрепата на държавата.

Това е и едно от качествата на проф. Ангелов – винаги проучва лично проблемите, отива на място, проверява и изслушва. В обиколки по болниците прекара цяло лято, пътува почти постоянно в страната по конкретни проблеми. Много

бързо взема

отношение

по здравни казуси –

включително и

чрез постове в

личния си фейсбук

В края на 2020 г. така реагира по проблема с достъпа до животоподдържащо лекарство при муковисцидоза за пациентите над 18 години. Въпросът бе решен светкавично с промяна в наредба и пациентска организация му даде приз за човечност.

Диалогичността и хладнокръвието са в стила му. И като директор, и като министър проф. Ангелов е достъпен за срещи по проблеми със спорещи страни. Отстоява позициите си твърдо, но не агресивно и с уважение към чуждата позиция.

На среща с протестиращи представители на Съюза на организациите за любителско изкуство – СОЛИ, министърът каза:

“Парадокс е, че

аз воювам с вас

за вашето здраве

Парадокс е, че трябва да убеждавам всеки, че искам да опазя здравето и живота му. За мен това е най-важното. Аз не искам да бъда обичан или одобряван, аз искам да бъда полезен за всеки отделен български гражданин и заедно да преминем през това изпитание COVID-19”.

Гарантира авторитета и експертната роля на Националния оперативен щаб, от който бе част, преди да стане министър. Работи конструктивно с щаба и без да допуска конфронтации. Отстоява препоръките и решенията за противоепидемичните мерки – най-трудната му задача към момента като министър. В негова полза са резултатите, достигналите до най-високи нива от началото на епидемията заболеваемост и смъртност спаднаха значително при последното затягане на мерките.

Застана зад

имунизационната

програма с личния

си пример, като се

ваксинира пръв

при старта на кампанията.

Управлението на епидемията безспорно е най-голямото предизвикателство в работата на министъра. Отстояването на противоепидемичните мерки, умелото редуване на по-лек и по-строг режим засега са единственият ефективен подход, към който се присъединява и имунизационната кампания на възможно най-широк кръг от обществото. Силно качество на проф. Ангелов е, че не бяга от задължението си

да аргументира

и комуникира

решенията за

мерките от позицията

на най-масовия

обществен интерес

Поредната трудност в кариерата му сега е да го разберат и тези професионални и социални групи, които са най-засегнати от ограничията на дейността.

“Във война сме. Всички го казват, че война не се печели с инат”, каза министърът във Велико Търново по повод исканията за ресторантьорите да отворят веднага.

В подкрепа на това силно на пръв поглед твърдение са последните тревожни съобщения от световната експертна общност, свързани с новите щамове на коронавируса, известни като британски, южноафрикански и бразилски.

Развитите страни се готвят за нов продължителен и труден период в борбата с пандемията, очаква се 3-а вълна с още по-висока заболеваемост и смъртност. Пред прага на този риск, от който България няма как да се изолира, е добре да помагаме лично – с осъзнатост, дисциплина и повече вяра в експертите, които са работят денонощно и вземат решения.

Приоритет са 5 проекта на ЕС за модерно здравеопазване

Името на проф. Костадин Ангелов като министър ще остане свързано и с ускоряването на дейностите по всички започнати от МЗ проекти, които продължават и през 2021 г. Те дават възможност за модернизация на здравеопазването, с която ще се подобряват здравните показатели в дългосрочен план – очертана от министъра основна цел на мандата му.

Ключови за сектора проекти с европейско финансиране са:

Големият инвестиционен проект “Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ” с бюджет 163,8 млн. лв., финансиран от ОП “Региони в растеж” (2014-2020). Чрез него се модернизира автопаркът на спешните центрове и техните филиали в страната, предвидена е доставка на 400 линейки. Те получиха 280 оборудвани линейки, предстои ще бъдат доставени и останалите 120. С допълнителни 2,5 млн. лв. е преобявена обществената поръчка за 42 високопроходими и процедурата е в изпълнение. В ход са обществените поръчки за строително-ремонтните дейности на всичките 237 обекта на спешната помощ.

Подобяване на качеството на спешната помощ е главната цел на проекта “Подобряване на условията за лечение на спешните състояния” (ПУЛСС) с бюджет 7 млн. лв., по който се обновява оборудването и са предвидени обучения за спешните медици.

Подготвя се обществената поръчка за медицински хеликоптер, за който бяха осигурени 20 млн. лв. по ОП “Региони в растеж”. По същата програма са и проектите “Изграждане на инфраструктура за предоставяне на специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания” с общ бюджет 13 млн. лв.

По проекта “Специализация в здравеопазването” всеки месец се обявяват класирания за одобрени специализанти, с които се сключват договори за финансиране и се изплащат такси за теоретично и практическо обучение и стипендии.

Стартира проектът CEF-TC-2019-2: Setting-up Generic Cross Border eHealth Services in Bulgaria с бюджет от 1,2 млн. евро за изграждане на контактен център, който ще осигурява трансграничния обмен на здравни данни на гражданите от ЕС.

Проф. Асен Балтов, директор на “Пирогов”:

От първия ден знаеше какво трябва да се направи

Едно от най-големите предизвикателства през тези 6 месеца, откакто министър е проф. Ангелов, е, че се справи с изключително тежката ситуация с коронавируса и пика от ноември и декември. Показа твърдост и отговорност при вземането на правилните решения заедно с премиера за намаляване на натиска върху болниците. Не случайно в момента сме оазис в пандемията в Европа. Така бяха спасени много човешки животи. 

Проф. Ангелов е човек, който наистина има цел и задачи, които изпълнява. Това се видя с повишението на доходите на работещите в здравеопазването на фона на кризата. Успя да договори и допълнителните средства от тази година за лекарите, сестрите и санитарите. Отстоява интересите както на гилдията, така и на самата здравна система.

Познавам проф. Ангелов не от вчера, смятам, че предишният му пост на директор на “Александровска” - една от най-големите болници, много му помогна от първия ден да разбере какво трябва да се направи в кризата и в здравеопазването въобще.

Д-р Стефан Филев, директор на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”, Велико Търново:

Оказва ни пълна подкрепа с опита си

Проф. Ангелов е човек, който разбира естеството на работата, познава я в детайли, тъй като допреди 6 месеца той я е работил. Много малко трябва, за да разбере какъв е проблемът и да вникне в него. Най-хубавото е, че винаги има желание да помогне. Готов е с опита, който има като ръководител на лечебно заведение, да окаже подкрепа.

Обеща да ни подпомогне в изграждането и утвърждаването на областната болница като съвременен център за спешна високоспециализирана помощ при аневризми и друга съдова патология, където всяка минута е ценна. Ангажира се с осигуряване на средства за оборудване на хибридна операционна зала. Разчитаме на пълното му съдействие.

Д-р Васислав Петров, шеф на МБАЛ “Д-р Иван Селимински”, Сливен:

Проблемите са му ясни от едно изречение

Говорил съм и с колеги от други градове. Общото ни мнение е, че с този министър се работи лесно, защото преди това е бил директор на болница. Разбира проблемите ни от първото изречение, не чака дълго да му се обяснява. Първата му визита като министър беше тъкмо в Сливен, за да провери готовността ни да приемем за лечение заразени с COVID-19.

От първата ни среща разбрах, че разбира добре проблемите. Преди да стане министър, го познавах бегло от сбирките ни като директори на болници, организирани в министерството.

Проф. Борис Богов, директор на УМБАЛ “Александровска”:

Може да работи с всеки - от бунтаря до професора

Още като директор на Александровска болница се отличаваше от предшествениците си. Подкрепяше много младите хора. Никога не е отказвал среща на желаещ да специализира и винаги е помагал това да се случи. У него има желание за колаборация с всеки един - от бунтаря до професора. Запазил е това си качество и като министър. Много е амбициозен и отговорен. Нещата, които говори, наистина ги мисли и иска да ги свърши. 

Нито един министър преди него не може да се похвали с “раздаването” на толкова субсидии за болниците - даде им възможност да довършат ненаправеното по оборудване и обновяване. И за да няма конфликт на интереси, на “Александровска” даде по-малко, отколкото на други лечебни заведения.

Д-р Иван Маджаров, шеф на Българския лекарски съюз:

С откровеност успокои обществото, осигури повече средства за системата

Една от големите заслуги на проф. Ангелов е, че в труден момент съумя да успокои хората чрез откровеност, навременна и цялостна информация независимо от казуса. В добра колаборация с финансовото министерство и премиера осигури допълнителни средства за системата. 

Проф. Ангелов успешно лансира и идеята за регионалното финансиране на слабонаселени области, което е отдавнашна идея на БЛС. Повдигането на тези въпроси и заставането зад тях показва ясно разбиране на проблемите и състоянието на системата.