Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Аделе Блох-Бауер - любимата еврейка на Хитлер

Портретът , купен след години за 135 милиона долара, става седмата сред най-скъпо продадените картини в света

Според някои биографи Густав Климт е голямата любов на Аделе, а тя - неговото най-силно вдъхновение

Фюрерът е почитател на художника и прибавя някои от най-известните му платна към своята “кървава” сбирка от откраднати шедьоври

Когато невероятният златен портрет на Аделе стига до ръцете на Хитлер, той не се решава да го унищожи, както прави с картините, на които са изобразени евреи. Фюрерът е почитател на Густав Климт и съхранява платното, но прави всичко възможно името на жената от него да бъде забравено. Усилията му са напразни обаче, защото "Дамата в злато", както е известен още "Портрет на Аделе Блох-Бауер" се превръща в една от най-известните картини в света.

Стотици платна стават част от незаконната колекция на Хитлер

през Втората световна война. Фюрерът изисква най-ценните произведения, иззети, откраднати или отнети насила от прогонени евреи. Той има огромен афинитет към изобразителното изкуство, въпреки че като младеж не е приет в Академията за изящни изкуства във Виена. Кандидатства два пъти, но на приемните изпити е обявен за лишен от дарба. Тогава Адолф става уличен художник и едва свързва двата края, рисувайки предимно сгради, пейзажи и натюрморти. Години по-късно намира свой начин да си отмъсти, като

създава собствена “кървава” колекция с откраднати платна

Сред най-любимите му са именно картините на Климт. Според някои историци Хитлер се среща с художника още като младеж и искрено се възхищава на стила му. Затова след надигането на нацизма фюрерът настоява всички откраднати картини на Климт да бъдат предавани лично на него.

Когато в колекцията му попада невероятното платно "Портрет на Аделе Блох-Бауер", той не поръчва то да бъде изгорено като много други картини, на които са изобразени евреи. Аделе е спасена от унищожение. Все пак е немислимо една еврейка да е част от колекцията на Хитлер, затова наименованието на платното е сменено на "Портрет на жена на златен фон". Много е важно името на тази конкретна жена да бъде забравено, родът и произходът й - също. Но всъщност фюрерът не постига целта си. Спасявайки тази картина, той съхранява историята на Аделе и я превръща в безсмъртна. Известният портрет е поръчан през 1903 г. от Фердинанд Блох-Бауер –

представител на богат еврейски род,

занимаващ се с търговия на захар. Женен е за 15 години по-младата от него Аделе, която също е от еврейско семейство. Но освен красива тя е начетена, интересува се от литература, музика и най-вече от изкуство. Подкрепя ревностно стила сецесион, който много от съвременниците й обявяват за прекалено скандален. Салонът й е посещаван от Стефан Цвайг, Рихард Щраус, Зигмунд Фройд, а една от най-добрите й приятелки е Алма Малер.

Аделе е с прекалено модерни възгледи

за времето си

Подкрепя движението за равни права на жените, както и правото на достъп до безплатни медицински грижи на всички граждани независимо от техния произход и състояние. Помага на бежанци, организира благотворителни акции.

Най-голямата й мъка е невъзможността да дари Фердинанд с наследник. Именно за да разсее тази мъка, съпругът й решава да поръча неин портрет на Густав Климт - най-известния и най-възхваляван модерен художник във Виена. Това, което не предполага обаче, е, че за да успее да улови красотата на Аделе, ще са нужни стотици скици и цели четири години работа на Климт.

Според някои изкуствоведи причината за дългия период е фактът, че Климт създава един от най-големите си шедьоври. Според други обаче причината е, че художникът нарочно забавя процеса на работата, за да може Аделе да го посещава за по-дълъг период. Причината е, че той се влюбва в нея и тя става негова любовница. Всъщност

Климт е известен с авантюрите си,

но се смята, че Аделе е била неговото най-голямо вдъхновение. Затова той я изобразява в тържествено златно, което в древността се е използвало за важни церемонии и сключване на бракове. Според изкуствоведи Климт никога не рисува един модел повече от веднъж. Изключение прави само официалната му спътница в живота Емили Фльоге. Но художникът нарушава това правило за Аделе, затова някои смятат, че е хранил много силни чувства към нея. Шест години след "Дамата в злато" той прави втори официален портрет на Аделе. Златният му период вече е в миналото и я изобразява в новия си стил, все по-близък до натурализма. На заден план рисува множество рози - любимите цветя на Аделе. Тя носи дълъг шал, покриващ раменете й, който се спуска чак до краката и създава илюзията, че е облечена в нещо като кимоно.

Съществуват съмнения, че Аделе е изобразена дори на най-известната картина на Климт "Целувката", а по-късно чертите й са преправени, за да заприлича образът на Емили Фльоге.

Густав и Аделе остават близки до смъртта на художника и тя често посещава гроба му след това. Седем години след кончината му Аделе се разболява. Тя е само на 43 години. Тогава заръчва на съпруга си след нейната смърт портретите й да бъдат завещани на музея "Белведере", в чиито градини през целия си живот обожава да се разхожда. Аделе дори не предполага, че първият й портрет ще се превърне в един от най-известните в света. Любимата й племенница Мария Алтман води петнайсет години съдебни битки за него.

В книгата си "Дамата в злато" френската журналистка Валери Трирвайлер пише: "Още съвсем млада Мария сключва брак с оперния певец Фриц Алтман. За сватбата Фердинанд подарява на племенницата си

великолепното колие на Аделе с над петстотин перли

След няколко месеца в една ранна сутрин нацистки офицери нахлуват в сградата на Елизабетщрасе. Те вземат всичко - бижутата, ценните книги в библиотеката, картините. Колието на Аделе с изумруди и перли попада в ръцете на Херман Гьоринг, който го подарява на съпругата си".

Малко след това Фердинанд Блох-Бауер е лишен от всичко – имението, фабриките, огромната колекция от порцелан, както и от всичките си картини. Вземат му и петте платна от Климт, включително портретите на любимата му. Не му оставят нищо. Той бяга в Чехословакия, а когато германците окупират и нея, се отправя към Швейцария. Фердинанд поема грижата за семейството на брат си. Помага на Терезе и децата да избягат към Англия, а след това – към САЩ. Заедно с тях заминават и Мария и Фриц Алтман.

Валери Трирвайлер подчертава: "Фердинанд иска да си върне Аделе. Преговаря да откупи портретите на жена си. Успява да получи единствено собствения си портрет, нарисуван от Оскар Кокошка. Никой не иска да притежава портрет на евреин. През 1943 г. австрийската държава без какъвто и да е свян организира мемориална изложба на Климт, в която централно място заема "Портрет на Аделе Блох-Бауер", все още с името "Портрет на жена на златен фон". В края на войната Фердинанд пише завещанието си. И противно на волята на Аделе, копнееща всички платна на Климт да бъдат оставени на музея "Белведере", настоява

картините да се възстановят на наследниците му

Завещава всичко на племенниците си и почива само месец по-късно.

Мария и Фриц Алтман се опитват да загърбят миналото и да започнат живота си наново в САЩ. Години по-късно обаче решават да изискат от австрийското правителство полагащото им се по право. Портретите на обичната леля са изложени в "Белведере" съгласно последното желание на Аделе.

Мария получава категоричен отказ

с довода, че платната не й принадлежат. Вместо това й предлагат да й бъде възстановена част от колекцията от ценен порцелан. Семейство Алтман е разгневено, но приема поне тази част от наследството. Продажбата им носи достатъчно средства да живеят добре, но също така и да наемат по-добри адвокати".

През 1969 г. списанието за изкуство ARTnews публикува разследване за огромната кражба от Фердинанд Блох-Бауер, както и от други богати австрийци. Аферата е мащабна. Стотици картини са съхранявани години наред, без никой да потърси реалните им собственици. Скандалът е причина да се организира търг и събраните 14 милиона долара да бъдат дарени на еврейската общност във Виена. Портретът на Аделе обаче не е сред тези платна. През 1998 г. скандалът избухва отново. Австрийски журналист започва ново разследване и след година събиране на данни от различни архиви намира документи, доказващи, че музеят не е официалният собственик.

Мария Алтман тръгва на война за пореден път. Благодарение на своя близък адвокат Рандол Шонберг тя завежда дело срещу музея. През 1999 г. племенницата на Аделе се връща във Виена за първи път след бягството си преди повече от 60 години.

В "Дамата в злато" Трирвайлер е категорична: "Мария открива, че в дома от детството й на "Елизабетщрасе" вече се помещава Дружеството на държавните железници… железниците, с които навремето

са изпращани хиляди евреи към лагерите на смъртта

Спомените за страха и ужаса се сливат със спомените от щастливото детство, от сватбата й…

Във Виена тя не е добре приета – критикувана е, защото не е дъщеря на Аделе, не носи фамилията Блох-Бауер и е обявена за измамница, искаща да си присвои национално богатство. Но истината не може да бъде скрита. Достатъчно е да се погледнат фотографиите от сватбата й – та тя носи същото колие като дамата от картината. Освен това толкова много прилича на Аделе, притежава същата красота, същата осанка. Въпреки агресивната атака на медиите и на Министерството на културата Мария не се отказва. В началото на XXI век решава да се обърне към американската съдебна система, за да заведе дело срещу австрийската държава. Неочаквано за всички този път печели."

През 2006 г. австрийски арбитражен съд признава, че

завещанието на Аделе Блох-Бауер

е без юридическа стойност

и че петте картини на Климт, включително "Портрет на Аделе Блох-Бауер I", трябва да бъдат възстановени на семейството. Последната жива наследница на Аделе най-накрая получава полагащото й се по право. Мария Алтман печели след повече от петнайсет години ожесточена борба. Месеци по-късно платната са предложени на търг. Продадени са за общата сума от 327 милиона долара. За "Портрет на Аделе Блох-Бауер I" са платени 135 милиона, което я превръща в седмата сред най-скъпо продадените картина в света.

Преди да почине през 2011 г. на деветдесет и четири години, Мария Алтман дарява по-голямата част от получените средства. Тя никога не е искала да затвори портрета на Аделе в собствения си дом. Купувачът е Роналд Лаудер – бивш американски посланик в Австрия и член на Световната организация за възстановяване на еврейско имущество. Той излага шедьовъра на Климт във великолепния си музей "Нойе Галери" на известното Пето авеню №1048 в Ню Йорк, където може да бъде видян и днес.