Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Последната спасителна операция със соцхеликоптерите

Без хеликоптери всичките 50 туристи, тръгнали към Амбарица, щели да загинат

2 декември 1994 г. Голяма група туристи на възраст между 10 и 65 години тръгва към връх Амбарица в Стара планина. 50-те кърджалийци потеглят със сопотския лифт към хижа “Добрила”, а оттам продължават пеша към върха, който е на 2166 метра надморска височина. Идеята им била да пресекат билото и да се спуснат към едноименната хижа, която е на 1533 метра.

Към 16 ч. попадат в плен на мъглата

Губят ориентация. Настава паника. Страхът от изгубване и замръзване разцепва групата. Някои решават да тръгнат напред сами. Други поемат в противоположната посока. Нямат компас. Никой не знае коя е правилната посока.

На вечерния рапорт става ясно, че туристите така и не са пристигнали в хижата. Алармират дежурните спасители на връх Ботев, където се осъществява радиовръзката между хижите. Групата сякаш е

потънала вдън земя - членовете й не са открити в нито една от останалите хижи в района.

Към 22,30 ч. мъглата се разкъсва, но по билото няма и следа от хора. Върхът е затънал в дълбок сняг, температурата е минус 15° Междувременно планинската служба е задействала хората си и 40 спасители от Пловдив, Сопот, София и Троян тръгват към мястото на предполагаемата трагедия.

В този момент реакцията на въздушния отряд е светкавична. С летателната техника са транспортирани голям брой спасители, които максимално бързо достигат до мястото на бедствието.

Операцията приключва за часове, но ако не е бил вертолетът, издирването и пренасянето на жертвите е щяло да продължи 3-4 дни, и то при тежки условия с риск за живота на спасителите.

“За този трагичен случай

на връх Амбарица мога да разказвам много, тогава бях ръководител на акцията на ПСС - спомня си участникът в акцията Спас Малинов. - От София излетяхме една група спасители с хеликоптер и от Пловдив имаше друга, пак с хеликоптер. От Троян дойде друга група. Качиха се през хижа “Амбарица”.

Кацнахме на хижа “Добрила” и с единия хеликоптер облетяхме около връх Амбарица.

Времето беше слънчево, но духаше силен северен вятър и беше студено. Около върха видяхме няколко трупа, завети от снега, а в долината вляво от ръба към хижата имаше хора, които се движеха. С единия хеликоптер аз, Краси Стоянов и Кирил Колищърков кацнахме на ръба и тръгнахме към двамата в долината.

Едно момче идваше към нас и когато се срещнахме, се оказа, че се е занимавал с йога и цяла нощ се е движел. Облякохме го с моята пухенка, за да се стопли, а Краси продължи.”

“Останалите спасители събираха труповете около върха и с хеликоптерите ги извозваха до Пловдив - продължава разказа си Малинов. - Така изминаха повече от два часа, докато пристигна хеликоптер и за нас. Излетяхме от ръба, като спуснахме въже, за което трябваше да се закачи Краси и, за съжаление, тялото на починала жена. Духаше силен вятър и това беше много опасно за летците, но Краси успя да се изкачи и да се доберем до горния край на пистата над хижа “Амбарица”. Там кацнахме и

прибрахме всички вътре,

след това излетяхме отново, кацнахме на хижа “Добрила”. Там беше другият хеликоптер и едните си заминахме за София, а другите - за Пловдив”, разказва в детайли за акцията Малинов.

Той е категоричен, че без хеликоптер в подобна ситуация нито един от туристическата група не би оцелял, защото всяка минута забавяне е била решаваща за живота на измръзналите хора. Всъщност това е и последната акция на въздушното ни спасяване.