Бунтарят Фипо - шампионът по бокс, станал кинозвезда, която стана шофьор на такси
2 години живее в Германия - работи в Нюрнберг за 12 марки на час като хамалин, а после и в италианска фабрика за тортелини
“Полита” като Ран, благословен с целувката на божествената Невена Коканова
Винаги е признавал само непризнатите авторитети
Той кипеше повече от 70 години - от творческа енергия, от неизчерпаем инат, от артистичен индивидуализъм. С хъса на 18-годишен, сякаш неспособен да остарее и да измени на себе си. Завинаги Филип Трифонов остана Момчето в най-виталния смисъл на тази негова емблематична кинопроява. Животът му бе пъстра пиеса над всеки познат жанр - написана, режисирана и изпълнена от него без компромис.
И кой, ако не самият той, би могъл да разкаже за пътя си по най-любопитен начин с перфектната доза чувство за хумор и автоирония?!
Изтъкваше, че е роден на Международния ден на пожарникарите. Иначе казано, на 4 май.
“Роден съм на две преки от Народното събрание и съм израсъл на улицата, свързваща бившата зоологическа градина с Народния театър. А поради близостта на зоологическата градина с Народното събрание всички роли на народни представители в българското кино бяха давани на мен. За което искам да се извиня на много от колегите (Филипобиография почти по Нушич, прочетена от актьора на неговия 70-годишен юбилей). - Една от ролите е в “Ешелоните”, където играх ролята на младия Тодор Живков.
С голямо желание се хванах за тази роля, защото по сценарий той се разхождаше из кулоарите на Народното събрание и поучаваше другите народни представители. Но цензурата не одобри този епизод и го отряза. И така филмът загуби много от качествата си, а мен ме преозвучиха, за да запазя гласа си за други култови роли.”
Големият актьор се самоопределяше за известен като произносител (дума, която сам измисля) на култови реплики най-вече в българското кино. В превод от фиповски това означава, че дори един лаф да забие пред камерата, той остава завинаги. За пример - в “Оркестър без име” е мълчаливецът Фипо, като актьорът се разбира с режисьора Людмил Кирков да няма почти никакви реплики през целия филм. Произнася обаче незабравимата фраза, будеща възторг и днес: “Ай сиктир! Десет дена ще й свиря под прозорците! Да не е Лайза Минели”.
Определено Трифонов имаше нюх и познаваше силата на думите, винаги действащ с отношение към тях.
“Бях обвинен, че съм изрекъл репликата в нетрезво състояние. А истината беше, че употребих боза с по-висок алкохолен градус”.
Така аргументира той силния ефект от култовата реплика. Шеговито също признава, че никога не е чакал да получи “Оскар”, за да благодари на майка си и баща си, че се е родил в точния момент и на точното място.
“Истината е, че за кариерата ми в киното и в театъра е виновно едно питие със съдържание на малко алкохол, което се преследваше навремето от Закона за пътищата. Става дума за бозата.
Поради близостта на ул. “Славянска” до зоологическата градина и театралния институт вместо на сцената на Народния театър намерих място във филиала на зоологическата - Младежкия театър. Там в детския трилър “Зайко всезнайко” пресъздавах образа на зайче, което яде супа. И никой не разбра, че в купичката вместо супа имаше боза. Това ми помогна 13 години по-късно по неповторим начин да пресъздам култовата реплика на 70-те години в “Момчето си отива” - “Една боза от 6 стотинки”.”
Също така обяснява, че определени капацитети твърдели, че култовата реплика на последното десетилетие на миналия век той е произнесъл на немски език, и то с преводач. Само че самият преводач полудял по време на превода и тази реплика добила популярност единствено като заглавие на филма “Изгубени в превода”.
Като ученик Фипо е отличен атлет и се доказва в спорта. Състезател е по бокс и става шампион на ЦСКА в категорията до 67 кг на градското първенство през 1965 г. Не изпитва глад за успехи на ринга. А и виждайки как лицето на негов приятел и също голяма надежда придобива Пикасови естетически форми, съвсем губи ентусиазъм. Изкуството е това, което храни душата му. Освен всичко във вените му тече артистична кръв, защото е син на актрисата Люба Трифонова, която е сред основателите на столичния Младежки театър.
Ироничното е, че едва 8-годишен бъдещият любимец получава първото си “не”, като е отхвърлен на кастинга за първата цветна българска продукция “Точка първа” на Боян Дановски по сценарий на Валери Петров. След пробите една от асистентките се провиква:
“Момченцето да си отива, не става за кино! Липсват му вяра и наивност!”
Да, ама дванайсет години по-късно се оказва, че “момченцето” е точно това, което му трябва на киното. Трифонов “полита” като Ран, благословен с целувката на божествената Невена Коканова.
Получава заслужена слава с “Момчето си отива” на Людмил Кирков по сценарий на Георги Мишев. И оттам следват купища уникални филми със страхотни роли: “Като песен”, “Преброяване на дивите зайци”, “Гардеробът”, “Не си отивай!”, “Селцето”, “Оркестър без име”, “Лавина”, “Адио, Рио”, “Мадам Бовари от Сливен” и още много заглавия.
Само че... в началото на прехода Фипо решава да си вземе отпуск от киното, когато не е рентабилно човек да се труди като артист. И направо сменя цялостно пейзажа. Заминава на гурбет.
Труди се яко зад граница и праща пари на семейството си, което остава у нас. Две години живее в Германия и заработва като гастарбайтер в Нюрнберг за 12 марки на час. Започва като хамалин, после става шофьор на камион, а първата му сериозна работа е в италианска фабрика за тортелини.
“През 1990-1992 г. действително специализирах в Германия театрално преместване на мебели.
В свободното си време не произнасях култови реплики, а четях лекции пред въображаеми студенти на тема “Сила на характера и морално-волеви качества, необходими на актьора за работата му с режисьора по време на репетиционния процес в киното и театъра.”
След като се връща у нас, в първите две години Трифонов кара такси в София, но постепенно започва да се завръща към артистичното си амплоа. Няма как, неговото го зове.
Таланта си винаги раздава щедро, без да се пести.
На снимачната площадка и на сцената предпочита да държи контрола върху изпълненията си, да импровизира и да променя сценария, заради което и не се снима във всякакви продукции. Всеизвестно е, че е непредвидим и държи да прокарва своя почерк и стил във всяка роля при всеки сценарист и режисьор.
Преди години е сред претендентите за директорското кресло в Народния театър, но се разминава с поста. Признава тогава пред познати, че ако разполага с необходимата власт в културата, би започнал с промените още с преподавателите в НАТФИЗ. Трифонов е сред най-добрите студенти на Апостол Карамитев в единствения клас, който титаничният артист успява да води от първата до последната година.
Фипо никога не е позволявал да бъде поставян в рамка, да пасва на калъпи. Не, той винаги е признавал само непризнатите авторитети.
“Знаете ли колко безсънни нощи може да причини такава увереност у посредствените? Всеки, който има въображение и чувство за хумор, е бунтар. А щатни бунтари няма”, коментира по адрес на своя приятел и съмишленик пред “168 часа” театралният режисьор, драматург, актьор и поет Николай Гундеров.
На поклонението на големия актьор неговият приятел Теди Москов каза: “Той беше единственият, който напусна театър “София” заради несъгласие с репертоара му и отиде да кара такси, а след това да работи в строителството в Германия”.
Безспорен бунтар бе Момчето. Преди време актьорът Атанас Атанасов обяснява как по времето, в което е директор на Сатирата, Трифонов е правил каквото си поиска и е бил неконтролируем. На Атанасов му струвало страхотни усилия да го открие, за да му връчи заповед за наказание.
Какво наказание е заслужавал Филип Трифонов винаги? Творческо безсмъртие, категоричен бе Гундеров.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Галерия Ще ни вземат ли сърбите и Рилския манастир след западните покрайнини?
Тези дни нашата общественост бе потресена от една новина, дошла от западната ни съседка. Някакво лице от Сърбия на име Джордже Боянич, който сам се титулува „професор"