За тези, които не помнят или не знаят скритите и явните истории около 10 януари 1997 г.

Муравей Радев разказва за драматичните събития на 10 януари 1997 г. като пряк участник в повечето от тях. В първата част от материала той описва как се стигна до националната катастрофа през 1996 г. “През шест от първите седем години след вътрешнопартийния преврат на 10 ноември 1989 г. бившите комунисти управляваха страната. И те трябваше да сменят системата”. Радев разказва за пораженията върху икономиката, нанесени от кабинета на Андрей Луканов.

На фона на това национално бедствие централата на БСП раздаде голяма част от многобройните си партийни имоти на приближени лица и фирми. Направи ги много богати – помним култовата реплика на Луканов пред партийно–стопанския актив на БКП:

“Другари, днес

ви назначавам

за милионери”

Същото се случи с многобройните държавни външнотърговски дружества, които бяха брутално ограбени или присвоени от управляващите ги партийно – номенклатурни кадри. Същите кадри, подсилени от офицери на Държавна сигурност, превзеха нароилите се банки, подготвиха и осъществиха ограбването им. Справка - секретният доклад на Николай Добрев, министър на МВР в кабинета Виденов, “За състоянието на банковата система в България.” В него Добрев разкрива механизмите, с които това бе извършено. Цитат:

Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с “най-рационален подход” в новите условия се оказа бившата номенклатура, която беше запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за  източване на капитали зад граница с цел прикриване на техния произход.

Псевдо-метаморфозата на управляващите комунисти и половинчатите полупазарни мерки създадоха идеални условия не само за партиен грабеж, но и за разцвет на организираната престъпност.

Избуяха

борческите

групировки,

съставени предимно от служители на бившата Държавна сигурност, които заставаха на входа и на изхода на държавните предприятия и прибираха печалбите им, доколкото ги имаше. Така допълнително декапитализираха икономиката и я подготвиха за окончателен фалит.

Въпрос на време беше неизбежното да се случи. Така се стигна до националната катастрофа през 1996 г. при управлението на БСП с премиер Жан Виденов и икономически вицепремиер Румен Гечев, които направиха грандиозен опит да спасят агонизиращата, тежка, тромава, неконкурентноспособна, произвеждаща загуба държавна индустрия.

Направиха три неща. Първо, с цел да потиснат цените възстановиха държавното ценообразуване на повече от половината стоки в страната. Премахнаха конкуренцията в ценообразуването и постигнаха обратния ефект – стоките изчезнаха от пазара,

цените скочиха и

се развихри т.н.

“черна борса”

Второ - опростиха и одържавиха голяма част от натрупаните задължения на държавните предприятия с няколко непазарни (перестроечни) похвата, които натовариха непосилно както банките, така и бюджета. Стигна се дотам, че икономическият министър Климент Вучев (подопечен на Румен Гечев) публично по БНТ

призова

държавните

предприятия

да не връщат

получените заеми

от държавните банки, защото и едните, и другите били държавни!?!

Трето – наляха пари. Много пари в бездънните гърла на тези предприятия. Пуснаха държавната печатница и си напечатаха толкова пари, колкото им трябваха. Предизвикаха висока инфлация, после хиперинфлация и тотално обезценяване на българския лев – заплатите и пенсиите се сринаха до няколко долара, цените на стоките растяха с часове, а

спестяванията

на хората

се изпариха

Накрая, когато печатането вече стана безсмислено, парите свършиха както в държавния бюджет (8 актуализации на бюджета за 2 години), така и в банките. В резултат – грандиозна национална катастрофа. Банкрут на банковата система – 16 банки фалираха, пълен провал на държавния бюджет, хиперинфлация, икономически колапс, масови фалити, огромна безработица, тотално обедняване на населението и криза 4 в 1- финансова, икономическа, социална и политическа.

Днес няколко процента рецесия (отрицателен растеж) на икономиката или 4-5% дефицит на бюджета ни се струват катастрофа. Само за съпоставимост да видим какво ни оставиха Виденов и Гечев в края на 1996 г. (Виж графиката).

Това е наследството на БСП. Трагично и безотговорно. Като цялото ѝ шестгодишно управление след 1989 г. – време, през което пречеше да се смени ефективно системата, саботираше пазарните реформи и демократичните процеси,

разпредели

голяма част

от държавните

активи на своята

номенклатура

и на бивши кадри от Държавна сигурност и създаде хранителната среда на криминалния преход. Вместо движение напред вкара България в безкрайно кръгово движение. Това е основната причина страната ни да изостава от всички други бивши социалистически страни, които за разлика от нас не допуснаха да ги управляват бившите комунисти, направиха бързо необходимите пазарни реформи и повишиха чувствително жизненото равнище на народите си.

3. Събитията на 10 януари 1997 г.:

Видно от казаното по-горе, в края на 1996 г. състоянието на България рязко се влоши. Управляващата БСП регистрира тотален провал в обществено-политическото и социално–икономическото състояние на страната. Партията се разцепи, парламентарната ѝ група също, а на 22.12.1996 г. правителството на Виденов подаде оставка (забележете: не в парламента, където се подава оставка, а на партиен конгрес, сякаш още действа чл. 1 от Живковата конституция). Настъпи пълен управленски хаос, който допълнително усложни обстановката. Тежката ситуация и управленската безпомощност много точно се илюстрират от казаното от земеделския министър Кръстьо Трендафилов и министъра на образованието и науката Илчо Димитров на заседанието на Министерския съвет в нощта на 10 януари 1997 г.

Кръстьо Трендафилов: От сряда има предложение софийската мелница да увеличи цената на пшеницата, която мели, съгласно която хлябът ще достигне минимум 240 лв. за килограм при 600 лв. за долар. Цената на месото и на другите месни произведения непрекъснато нараства. Нещата са просто неудържими въпреки намесата на Комисията по цените. Нещата стават неспасяеми.

Илчо Димитров: Това като цена е абсурд. Как ще живеят хората? С една учителска заплата ще може да се купува само хляб и половина на ден. Това е абсурдно. Не зная по света да има такива цени на хляба в съотношение със заплатите, които се получават.

Кръстьо Трендафилов: Аз само информирам за фактите. Овладяването на ситуацията не я търся в органите на Министерството на вътрешните работи, а в страшните истини. Ако не се намери някакво решение, не можем да спрем тълпата...

(Очаквайте продължение)

* Муравей Радев е народен представител в 37, 38 и 39 НС и финансов министър в правителството на Иван Костов 1997-2001 г.

Той разказва за скритите и явните истории около драматичните събития през зимата на 1996-97 г. и как се стигна до тях.
Нека припомним - през 1994 г. БСП печели парламентарния вот с предизборния лозунг “Да спрем разрухата!”. Премиер става Жан Виденов. БСП печели и местните избори през 1995 г., Клара Маринова, тогава говорител на БСП, гордо размахва оцветената в червено карта на България.

Първите две години от управлението на БСП минават сравнително спокойно. Но некомпетентната финансова политика на кабинета “Виденов” довежда до тежка финансова криза.

През есента и зимата на 1996-1997 г. в страната се вихри хиперинфлация. Средната работна заплата главоломно пада. През февруари 1997 г. достига 5–6 щатски долара.

На 4 ноември 1996 г. във в. “Дума” излиза открито писмо на 19 членове от ръководството на БСП с искане за оставка на Виденов като министър-председател, озаглавено “Жан, иди си с мир”.

На 21 декември се провежда 42-ият конгрес на БСП. Виденов подава оставка и като премиер, и като лидер на партията. За неин председател е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември на извънредно заседание на 37-ото народно събрание. Хардлайнерите от БСП настояват партията да състави нов кабинет. Започват масови протести в цялата страна.

На 10 януари 1997 г. е организирано протестно шествие пред Народното събрание. Сградата е обкръжена, някои от протестиращите щурмуват сградата. При сблъсъците има и ранени.

Събитията на 10 януари отказват БСП от опита да състави второ правителство и отваря пътя към предсрочни избори, които през април 1997 г. са спечелени от СДС.