ИНТЕРВЮ НА ЦВЕТЕЛИНА СТЕФАНОВА ЗА в. "24 часа"

Всеки трети работещ от вкъщи го прави и

докато е в почивка, казва президентът на КНСБ

- 23% от българите изпитват затруднения да си платят сметките за ток, парно и вода, като по този показател сме на първо място в ЕС

- Втората пенсия трябва да се взема заедно  с

държавната

- Г-н Димитров, правителството удължи мекия локдаун до 31 януари. Как ще се отрази това на работниците и бизнеса? Успява ли държавата да се справи със ситуацията?
- Не се различаваме много от останалите държави в ЕС, но на фона на Западна Европа, където има полицейски час и затваряне около Коледа, нашият локдаун е доста по-мек. Този подход е работещ и се надявам да се увеличи леката тенденция за намаляване на заболелите. Всичко зависи от поведението ни по празниците.
Слава богу, индустрията и производственият сектор у нас не са със сериозни щети в момента. По-сериозно бяха ударени ресторантьорският и хотелиерският бизнес, заведенията, някои части от спорта, развлеченията, културата, частните училища. Доста работни места бяха поставени под заплаха. Според мен, а и според все повече икономисти спадът на БВП за 2020 г. ще бъде между 5 и 7% и оптимистичният вариант, който заложи правителството при двете актуализации на бюджета, няма да се сбъдне. Това ще доведе и до други негативи и 2021 г. ще бъде година на възстановяване. Все още е загадка дали ще успеем да наваксаме този доста сериозен спад догодина.
- Обедняха ли повече българите от коронакризата и кои са най-засегнатите групи?
- Няма как да не обеднеят. В такива ситуации неравенствата в доходите се увеличават. Изследванията ни за издръжката на живот показват, че относителният дял на домакинствата с доход на едно лице под официалната линия на бедност за 2019 г. е бил 25%, а през третото тримесечие на 2020 г. вече е близо 27,5%. В същото време спада и доходът на домакинствата между линията на бедност и издръжката на живота. Най-засегнати са работещите със средни доходи и заплати, както и самонаетите, които са основното ядро на средната класа. Това не вещае добри новини в средносрочен план, защото удря потреблението, и то устойчиво. С инжекциите, които прави в момента, правителството се опитва да възстанови част от покупателната способност.
Най-бедните домакинства са изложени на по-голям риск от пандемията и кризата. Става въпрос не само за медицинската страна заради това, че не могат да се грижат пълноценно за своето здраве, но и затова, че остават с по-ниско образование. Оттам и опасността да изгубят работата си е по-голяма.
Неравенствата се задълбочават и в териториален план. Области като Благоевград и Видин остават и с най-ниска средна заплата – около 920 лв., или с 33% по-малко от средната за страната. България е на първо място в ЕС по процент на хората, които имат затруднения да платят сметките си за комунални услуги - 23%, при средно за ЕС – 11 на сто. Трудности при изплащането на потребителските кредити имат 21% от българите, в ЕС са около 10%. Почти всички числа у нас са двойно по-големи, затова казваме, че картината в България не е никак добра и хората продължават да обедняват въпреки немалкото средства, които бяха дадени от държавата по мерките за подкрепа и най-вече по схемата 60/40. Трябва да имаме предвид, че популизмът се ражда и вирее добре в ситуация на бедност и неравенства. Ако го проектираме това при предстоящите избори, сигурно ще имаме и някои неприятни изненади.
- Вдигането на минималната заплата на 650 лв. от 1 януари ще успее ли да стопи тези неравенства?
- Със сигурност увеличението на доходите ще даде известно смекчаване. Тази политика трябва да продължи, както ръстът на минималната работна заплата, която в никакъв случай не трябва да бъде замразена през 2022 г., а през следващите години динамиката трябва да се вдигне и да се върне в двуцифреното число, което беше 10-15%. Увеличението на доходите няма алтернатива. Пазарът на труда буксува, защото е дефицитен и продължават да липсват всякакви специалисти, макар и в условията на пандемия.
- В началото на декември се вдигна и безработицата. Тревожни ли са данните и какви са прогнозите на КНСБ за следващите месеци?
- Да, през декември безработицата стигна до 7,8%, и то преди всичко в Северозападна България. Бързо расте броят на безработните със средно образование – 32% от всички, без образование са около 38%. Вървим към 8% безработица в началото на януари. Мерките трябва непременно да се ускорят.
- Какви мерки още трябва да вземе правителството и какво ще предложите?
- С АИКБ предлагаме бързо да се промени мярката с 24 лв. Критикувахме я от създаването . В Кодекса на труда трябва да се въведе “принудителен престой”, когато бизнес или дейност са затворени от правителството заради пандемия или друга кризисна ситуация. Предложението ни е тези, които работят в подобен бизнес, да получават 75% от възнаграждението си за времето, в което са затворени. А работодателите - до 25 на сто от нетните приходи от продажби спрямо същия месец на предходната година. Това е най-работещото предложение, прилага се лесно, без да се пилее време за селекция и оценки. Месеци бяха загубени и много бизнеси не можаха да стигнат до заветните средства, особено при мерките, които бяха с икономически характер. И в момента има фирми, които не са получили помощ, въпреки че са заявили още преди четири месеца. Трябват бързо законови промени и за въвеждането на непълно работно време. Целта е работникът да получава компенсация в размер на 75% от брутната заплата за часовете, в които се налага да не работи, но за не повече от 4 ч на ден. Така е в Германия, Австрия, Франция и на други места. Затова там има устойчиво запазване на заетостта и доходите.
- Имате ли някакви разчети колко са работниците, които са преминали в режим хоум офис. Според много експерти този вид заетост, наложена от новата COVID реалност, ще остане и след пандемията. Какви нови правила са нужни, за да се гарантират правата на работниците, защото много от тях се оплакват, че работата от вкъщи е повече и не са регламентирани почивките?
- Характерът на труда се променя, а ясните очертания на работно време, семеен живот и т.н. се размиват. Пандемията усили тези процеси. В ЕС работещите от вкъщи са средно 36,5%, в България - 28,8%, показа последното проучване на Eurofound от април – май. Увеличението е сериозно - 6 пъти, като през 2017 г. от вкъщи са работили 5% от българите. Това със сигурност ще продължи и ще се разрасне и затова е необходима допълнителна нормативна уредба. На първо място да се изясни кое е нормалното работно време за работа от разстояние. Логично е да е същото, каквото е и в офиса.
Според същото проучване 27% от работещите вкъщи казват, че включват и част от свободното си време в работния процес. Трябва да е ясно, че като свърши работното време, работникът не отговоря на служебен номер или имейл. Правото на изключване вече бе въведено през закон във Франция, в Германия се обсъжда. Ние също вече сме започнали разговори с Министерството на труда и социалната политика.
Преди повече от 10 г. въведохме в КТ европейските споразумения за работа от разстояние, но текстът вече не върши работа. Близо 1/3 от работещите у нас са в онлайн режим заради пандемията, 25-30% от тях ще останат и след нея. Това е удобна форма на труд за бизнеса, защото спестява разходи, но и за работещите въпреки вероятността за пренатоварване и преексплоатация. Трябват промени в правната рамка, които да уредят работното време, осигурителните режими, условията на труд, кое е злополука. Наскоро чух министър Сачева да пита риторично - ако работя и говоря по телефона с клиент и се спъна, падна и си счупя крака, докато отивам в другата стая, дали това е трудова злополука? Въпросът бе по-скоро с негативна конотация, а всъщност законът казва, че е трудова злополука, защото съм се наранил по време на работа. В същото време тези граници са хлъзгави, защото не е ясно, ако доработвам извън работното време, това трудова злополука ли е? Правата на работниците трябва да бъдат защитени, но без да се допускат злоупотреби.
- Публикуваха се промените в КСО за вторите пенсии. Кои предложения според вас са добри и какво предлагате?
- Смятаме, че са добри решенията за по-стриктна среда на управляващите дружества, повишават се изискванията към тях, въвеждат се редица гаранции за правата на хората. По наше предложение се прие гарантирането на брутния размер на вноските, постъпили в сметките на хората. Това означава, че дори при лоша ситуация на финансовия пазар, хората ще получат точно толкова, колкото са внесли. Независимо какви такси и комисиони вземат пенсионните фондове, поне това, което е внесено, ще трябва да се изплати до стотинка. Позитивни са също нормите по отношение на капитала на дружествата, обособяването на целеви фондове, които гарантират изплащането на пожизнени пенсии, както и гаранционен фонд. Положително е прилагането на неутрални по пол биометрични таблици и задължителното актуализиране на определените допълнителни пенсии на дадени периоди.
Има и няколко неща, които не подкрепяме и ще се борим да отпаднат. Основното ни притеснение е, че с продуктите, които се генерират, се подменя мястото и ролята на втория капиталов стълб. По замисъл той трябва да допълва пенсията от първия солидарен стълб - да плаща пожизнена добавка. В началото размерите ще бъдат доста по-ниски, защото сме се осигурявали само 20 г., а не 40 г., колкото е един пълен цикъл. Важно е добавката от втория стълб да се получи в същия момент, в който се получава пенсията от първия. Тези периоди трябва да бъдат изравнени. Сега хората, когато навършат възраст и нямат стаж, могат да получат тази добавка като някаква самостоятелна пенсия. Правят се опити да се обясни как тя щяла да бъде срочна заместваща пенсия. По този начин се измества основната цел на пенсионната реформа - вторият стълб да генерира между 15 и 20% заместващ доход от това, което е внасяно през целия трудов живот. Идеята бе първият стълб да стигне до 55-60%, като накрая двата стълба да дадат пенсия, която да е поне 75-80 на сто от дохода, на който съм внасял. Всички разпокъсвания ще допринесат не само за размиване на целия пенсионен модел, а ще направят невъзможно човек да прецени кога и какво е най-добре да направи. Как сега да разбера дали частният пенсионен фонд ще ми даде достатъчно и две ще бъде повече от едно? Всеки трябва да прецени какво му дава фондът, какво му казва НОИ с редукцията на пенсията и тогава да вземе решение. Не подкрепяме множеството от продукти, които объркват хората. Това е допълнителна пожизнена пенсия, а не е спестяване да си купя килим или да дам пари на дъщеря си, за да си доплати за колата. Ако парите в партидата са малко, само тогава и по изключение да се допуска те да се дават накуп.
- Остава половин година до старта на изплащането, а всички тези дялове и доходност звучат неразбираемо за хората. Не трябва ли да стартира информационна кампания, за да могат хората да направят своето решение?
- Кампанията трябва да стартира час по-скоро. Тук ангажиментът е основно на пенсионните фондове, но трябва да се включи и държавата. Информацията, която се дава, трябва да бъде променена, защото хората не разбират от дялове и проценти на доходността. Трябва да е просто и ясно колко пари са внесени в индивидуалната партида и какво са добавили пенсионните фондове. Трябва да са отбелязани и периодите, за които няма вноски, защото тези петна също влияят на крайната сума.
- Социалният министър обяви, че заради мерките в сектора на хотелиерството и ресторантьорството почти една 1/3 от договорите са изсветлени. Сви ли се сивата икономика заради пандемията? Как държавата може да се справи със сивата икономика и кои са най-рисковите сектори?
- Наскоро АИКБ представи своето традиционно проучване “Икономика на светло”, което показа, че тя се е разраснала с около 1%. Има едно задържане, което в условията на пандемия и криза е постижение. Безспорно е, че туристическият и ресторантьорският сектор продължават да бъдат най-силно изложени на сивота, да не забравяме и сектора на търговия и ремонт на автомобили. Предлагаме да се приложи и у нас една добре работеща практика в страни като Белгия, Нидерландия, Франция – ваучери за услуги в дома. Те са сред най-сивите зони, а чрез предварително закупени ваучери ще се стимулират клиентите на всички услуги – ремонтни, шивашки, обслужващи, ще се разкрият много работни места в светлата част и ще влязат приходи в бюджета.

CV

- Роден на 20 септември 1963 г. в Русе

- Завършва техникум по електротехника в родния си град

- Дипломира се като машинен инженер във военноморското училище “Никола Й. Вапцаров” във Варна, магистър е по управление на човешките ресурси от ПУ “Паисий Хилендарски”

- През 1991 г. е избран за областен координатор на КНСБ във Варна

- Става зам.-председател по обща политика, организация, координация и контрол през 1997 г.

- От 2007 г. на VІ конгрес на КНСБ е избран за вицепрезидент. На 3 май 2013 г. е избран за лидер на конфедерацията