Марко Димов Сакарски е роден в Харманли на 15.09.1894г.
Остава сирак през Балканската война и глава на семейство с болна майка и още седем братя и сестри.
Участник е в Първата световна война, когато е раняван на 8 места, но по чудо остава жив с 50 % инвалидност, като получава парализа на дясната ръка.
След войната М. Сакарски завършва Юридическия факултет на Софийския университет и работи като адвокат в Харманли. Един от най-известните адвокати в Хасковската колегия.
Считан е за първият харманлийски краевед и автор на много материали, публикувани в местния печат. Много добър познавач на историята на Харманлийския и Сакарския край.
Взема отношение по спор на кого принадлежи Гергана от ''Извора на Белоногата'' - на Харманли или на Бисер. М. Сакарски защитава тезата, че Славейковата Гергана от ''Изворът на Белоногата'' е от Харманли, а не от село Бисер.
През 1940г. М. Скараски е избран мажоритарно от своя роден град Харманли за народен представител в елитното 25 ОНС.
Запазена е негова снимка от 6.05.1941г., когато на тържествата за деня на храбростта и парада пред храм-паметника ''Св. Ал. Невски” е застанал елегантен с папийонка редом до Н. В. Цар Борис III, княз Кирил Преславски, министър-председателят проф. Богдан Филов и о. з. полковник Христо Калфов.
Член на комисията по вероизповедание в 25 ОНС. Той избира мястото, където да се построи паметник в чест на загиналите македоно-одрински опълченци в битката при Балкан Тореси през Балканската война, 1912-1913г. Построен е параклис за успокоение душите на опълченците, който след 09.09.1944 г. е съборен от комунистите.
След преврата на 9.09.1944г. М. Сакарски е арестуван от комунистите. Осъден е на смърт от комунистическия ''Народен съд'' и разстрелян на 1 срещу 2.02.1945г.
Хората, на които е помагал, пред ''Народния съд'' лъжесвидетелстват срещу него. Посмъртно през 1996г. с Решение № 243 на Върховния съд присъдата му е отменена.
За репресиите над неговото семейство разказва дъщеря му Тотка. ''Баща ми се предаде сам на 10 септември 1944г., в края на месеца ги качиха на влака за София заедно с Делчо Тодоров.''
Делчо Тодоров е бивш кмет на Хармали от 1928 до 1930г. и депутат както М. Сакарски в 25 ОНС. Той също е разстрелян на 1 срещу 2.02.1945г.
Тотка Сакарска е била студентка трети курс в Юридическия факултет на Софийския университет. Заради баща й я изключват от университета на 24 март 1945 г., като в студентската ѝ книжка пише ''Отписана по собствено желание”. След това е принудена да работи в данъчното управление, домакин в детска градина, после в тютюневия монопол.
Тотка Сакарска допълва разказа си: ''Брат ми Атанас беше във военното училище в София, изхвърлиха го, сетне го интернираха в Червен бряг. Върна се в Харманли, няма работа. Ходи по Кърджали, така си мина животът му в черен труд. Беше много способен, културен, интелигентен, но времето не беше за него.''
При конфискацията ѝ вземат и 14 000 лева, които е изтеглила от спестяванията си, за да плати операция на баща си, направена от хасковлията д-р Соколов. Съгражданка ѝ помага да отиде на свиждане на баща й в София, докато е бил арестуван и подсъдим. ''Занесох му препечено пиле, хляб, цигари. А той ми вика: ''Тотке, в София има такъв хубав бял хляб, що си ми донесла тоя черния?” Бяха му сменили самуните.
Тя отива да остави букет на гроба на убития си баща. ''Беше през април, в двора имахме люляк, който цъфтеше тогава. “Какво правиш, другарко, това са престъпници”, вика ми вардещият наблизо милиционер. Взех люляка и го поставих на съседен гроб”, разказва години по-късно Тотка Сакарска.
В дома на М. Сакарски след 9.09.1944г. оставят само леглата. Дървената барачка, която сам е приспособил за адвокатска кантора, правят бръснарница. Роднините му плащат наем, за да живеят в собствената си къща, заграбена от местните комунистически величия.
Публикация на Янко Гочев
/снимка - Военноинвалидната книжка на Марко Сакарски от 1936г. ДА Архиви./