Д-р Тота Венкова - първата българска дипломирана лекарка след Освобождението. ''Лекарка на болните, приятелка на бедните, майка на безприютните''. Портрет с неустановена датировка.
Тота Венкова Чехларова е родена през 1855 г. в Габрово. Близките я наричат Теодора, но във всички документи е записана с името Тота, с което остава в историята.
Още като дете остава кръгъл сирак. Грижата за нея поема сестра й - Радка и нейния съпруг Нестор Миневски. В началото на 70-те години тя успява да получи стипендия от женското благотворително дружество ''Майчина грижа“. Условието, което й поставят е след завършване на своето петгодишно обучение да преподава като учителка в училището, в което я разпределят.

През 1873 г. Тота Венкова завършва главното девическо училище в Габрово с отличие и до 1878 г. преподава в 5-то класно училище, което се намирало в Дечковата къща в Габрово.
По време на Руско-турската война (1877-1878г.) след боевете при Стара Загора и на връх Шипка всички габровски училища са превърнати в болници. Девическото училище приема ранените бежанци от опожарената от Сюлейман паша и изцяло унищожена при масовото клане на българите там Стара Загора, а сградата на Априловската гимназия - болните и ранените в боевете за прохода Шипка.

В този временен военен лазарет започва да работи като милосърдна сестра Тота Венкова. През зимата на 1877-1878 г. всеки ден десетки премръзнали защитници на прохода постъпват в лазарета.
Руският военен лекар д-р Пясецкий, който ранен е настанен в дома на сестра й, забелязва уменията и интересите на Тота Венкова в областта на медицината. Той решава да й помогне да последва мечтата си да учи за лекар. Насочва я да подаде молба за стипендия към Санкт Петербургското дамско благотворително дружество. Към документите си тя прилага и информация за работата й като учителка.
Тота Венкова получава така желаната стипендия и заминава да учи за лекарка. Година, след като е успяла на получи стипендия, тя я губи поради здравословни причини. Докато е в Санкт Петербург, се разболява от тежко белодробно заболяване, което налага нейното преждевременно завръщане в България.

След оздравяването си Тота Венкова започва да търси варианти за финансова подкрепа, за да замине отново да учи медицина. През 1883 г. на нейните настойчиви прошения отговаря положително българското Министерство на просвещението, което й предоставя така желаната държавна стипендия. Изборът е сполучлив. Недостигът на медицински кадри в младото Княжество е голям, а тя е сякаш наистина родена за тази професия и й остава отдадена цял живот.
Три години по-късно Тота Венкова завършва най-после медицина в Санкт Петербург с пълно отличие. Впоследствие тя на два пъти повишава своята квалификация. В началото на 90-те години на XIX в. специализира в Русия в областта на детските вътрешни болести, а през 1895 г. специализира акушерство и гинекология в столицата на Австро-Унгария - Виена.

След всяка своя специализация тя се завръща в България, за да работи по специалността си. Д-р Тота Венкова е лекар дълги години в Търново, Варна и Русе. Накрая се установява в София, където работи в престижната Александровска болница.
Д-р Тота Венкова е една от създателките на първите курсове по акушерство, организирани към ''Червения кръст“. Тя става и един от първите преподаватели в тези курсове, т. е. подготвя бъдещи акушерки.
В последните години на XX в. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия. През 1901 г. д-р Тота Венкова преустановява своята активна лекарска дейност заради влошено здраве. В дома си обаче продължава да дава безплатни консултации на жени в неравностойно положение.

Нейни са думите: ''Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш“.
Отдадена на професията си д-р Тота Венкова така и не създава свое семейство. Нейни най-близки хора остават семейството на сестра й Радка. Д-р Тота Венкова подпомага образованието на тримата си племенника -Тота (кръстена на нея), Кина и Иван.
Поради тежките си здравословни проблеми д-р Тота Венкова умира в навечерието на Коледа през 1921 г.
Но остава в историята и с благотвотелната си дейност.
Съгласно нейното завещание Софийският университет получава помощ в размер на 40 000 лв. Отново с нейни средства през 1934 г. е построен отделен павилион в санаториалния комплекс ''Фердинанд I“ (500 000 лв.), в който се настаняват за лечение деца с туберколоза. Години наред там са се лекували безплатно деца от това тежко заболяване.
Д-р Тота Венкова дарява 500 000 лева на Габровското девическо училище.

През 1971 г. д-р Тота Венкова е избрана за патрон на многопрофилна болница за активно лечение в родния й град Габрово, която носи нейното име и до днес.
През 1897 г. по настояване на габровската общественост, от Галац, Румъния, са пренесени и препогребани тленните останки на възрожденеца Васил Априлов.
За втори път в историята на града този ритуал се извършва през 1997 г., когато прахът на д-р Тота Венкова също е положен в родния й град. Със съдействието на нейния племенник д-р Александър Несторов, тленните й останки са положени в урна на 300 метра от гроба на Васил Априлов. На плочата й са изписани следните думи: ''Лекарка на болните, приятелка на бедните, майка на безприютните!“