Такъв е животът и такъв ще бъде: радост и тъга, възход и падение, криза и растеж.
След Коледните чудеса долетя и вестта че си е тръгнал един от най-червените хора в тази страна. Един от най-уважаваните плюс това.
Пазителият на Музея ни бате Сашо Манов. Той обгрижваше с любов Купите, архивите и всичко, което сме постигнали в историята си.
Много го обичах и уваважах, мисля той ми отговаряше със същото. Все едно му бях син, така ме прегръщаше на "Армията".
Спокоен сън, бате Сашо! Едно червено сърце изгря на небето!