Три сюжета на тема защо е по-добре да има Господ и кога трябва да избягате от 2-годишно момиченце

Днес е Бъдни вечер. Ако сте си купили вестника в петък, значи било е вчера. А няма съмнение, че първо ще отворите на страницата, на която пишат Валери Найденов и Джеки Стоев.

Ако вървите по улицата и се колебаете дали да пуснете на просяка, протегнал ръка, стотинки или левче, прочетете редовете, които съм написъл по-долу.

Ще бъдете на далавера.

Сега идват празници. Ще се пие поголовно. Ако въпреки това желаете да живеете здравословно, разреждайте уискито или ракията с малко светена вода от черквата. Тя до известна степен компенсира

вредното влияние

на алкохола

И един афоризъм от ДжониПенков:

Не мога да ги разбера тези хора. Непрекъснато си пожелават да прекарат щастливо и весело Коледа и Нова година. А не е ли по-важно как ще изкарат останалата част от годината? Тя трае по-дълго.

Варшава. Влизам в една катедрала. Католическа. Е, то в Полша православни храмове не вярвам да има. Аз съм вярващ, но не съм религиозен. А ако бях религиозен - по географски причини, сигурно щях да бъда източноправославен. Катедралата е пълна с хора. От амвона кюрето с тих, но някак си всеобхващаш глас проповядва. Полски знам много малко, но разбирам, по-скоро усещам, че говори за Бог, за същността на божественото и за доброто у човека. Кюрето запява. Запяват всички. Стоя отстрани и наблюдавам лицата им. Имаше бедни, имаше и богати. Имаше красиви, имаше и грозни. Сигурно някои бяха дълбоко почтени. Вероятно имаше лъжци и мошеници, а може би и бандити. Някои така и изглеждаха. Но лицата на всички бяха озарени от доброта и обич. Засвири и органът.

Стоя отстрани и си мисля. Може би, като излязат от храма,

мошениците ще

продължат да мамят

наивници, бандитите - да бандитстват. Но сега в този момент, сигурен съм, те бяха добри хора.

Е, и това все пак е нещо.

Бях на гости на едно познато семейство. Седяхме в кухнята, пиехме кафе и си приказвахме. Двегодишната Боряна се беше разположила отсреща на кревата. Беше облякла фрака на баща си (той е музикант) и разплиташе някаква жилетка.

Вчера се бях върнал от път и сега се сетих, че имам за Боряна едно малко шоколадче - плоско като паричка и обвито в жълт станиол. Изглеждаше като златна брошка. От едната страна

бяха изобразени малки релефни фигурки,

които отразяваха светлината и я пръскаха в най-различни посоки.

Борянка пусна жилетката на земята и се приближи очарована към мен. Взе внимателно брошката и затанцува между столовете, като си тананикаше нещо. Подхвърляше от време на време брошката нагоре и тя просветваше и угасваше, превъртайки се във въздуха като истинска падаща звездичка. После Борянка изви глава назад, сложи брошката на челото си и започна да прави пируети така, както правят пируети момиченцата на две години. А опашката на фрака се въртеше след нея. След това тя застана пред огледалото, прикрепяйки с ръка брошката пред гърдите си: "Ауу, колкоз хубава!". Не можехме да разберем дали става дума за брошката, или за самата нея. Но

това

нямаше значение,

тъй като тя не говореше на нас.

Борянка затанцува отново между столовете. Беше сложила брошката между дланите на ръцете си, сякаш играеше на "Пускам, пускам пръстенче", и от време на време се привеждаше и поглеждаше с едно око дали златната брошка си е на мястото. Без да ни обръща внимание, продължи да танцува в антрето и мина в другата стая. Чуваха се само откъслечни звуци на доволство и очарование.

Изведнъж

всичко

затихна

След малко вратата на кухнята се отвори и на прага застана малката Боряна. Единият ръкав на фрака висеше до земята. В другата ръка тя държеше измачкано парче жълт станиол. Плачеше. Бузите й бяха омацани с шоколад. Имах още една брошка. Дадох й я. Борянка престана да плаче, взе внимателно брошката в ръце и заподскача между столовете, тананикайки си нещо...

А аз побързах да си отида, тъй като нямах повече шоколадчета във формата на златна брошка.