Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Все по-слабо разбирам този свят...

Днес мейнстрийма разпарчетосва Пулев. Че не бил спортсмен, че се репчил на Антъни Джошуа, па после Джошуа го размазал на ринга.

“Аз не мога да уважавам някой, който не е спортсмен, който не се държи учтиво и вежливо” - викате вие.

И да, сигурно сте прави. Пред себе си със сигурност.

А сега се сещам за учтивите и вежливи хора.

Ето, например за поета Христо Фотев. Съвременен класик. Знаете ли как си отиде авторът на великолепни любовни стихове?

Отиде си, осъден за 120 лева от БТК. И забравен от всички нас, дето иначе много уважаваме вежливите хора...

А помните ли Борис Годжунов?

Певецът, който ви е забавлявал десетилетия наред? Със сигурност учтив, със сигурност възпитам и фин човек. Отиде си без пари за лекарства. Няколко дни, след като най - накрая държавата му отпусна милостинята, наречена “Пенсия за заслуги”. И забравен от нас, претендиращите с висок морал и адски интелект люде.

А уважавате ли нашите музиканти?

Те, за разлика от Пулев не се репчат. Е, кога за последно си купихте билет за техен концерт? А техен албум?

А писателите, тях уважавате ли ги?

Те, които посяват културата са, предполагам, вежливи. Не се дървят като Пулев. Та кога си купихте тяхна книга? Кога написахте пост колко е яка книгата?

Знаете ли, не ни пречи балканското поведение на Кубрат.

Ако той беше бил, пак щяхме да обясняваме колко е зле.

Пречи ни друго.

Пречи ни това, че някой е фактор. Че, дори и за малко, дори и губейки, се е докоснал до нещо, до което ние никога няма да се докоснем.

Но най - вече, скъпи ми приятели, ни пречи това, че обичаме героите си мъртви, бедни и страдащи. И че напоследък казваме добри думи за някой, само ако той си отиде.

А докато е жив не ни дреме.

И защо ли да ни дреме.

Да не би някой да е повече от нас?

Знаете ли, имам лоша новина за всички.

И тя не е свързана с Пулев. Пулев вчера, дори със загубата си е заработил повече пари, отколкото ние ще сънуваме.

Лошата новина е, че ние нямаме светли примери.

Защото не искаме да имаме такива.

Защото мразим светлите примери.

Точно тия ли ще са ни на нас аветлите примери бе???

Но бе светли примери ние никога повече няма да успеем да вървим напред.

Защото светлите примери светят.

А ние се движим, водени от светлината.

Ако няма светлина отпред - ние ще си останем там, където сме в момента.

В оня гъз, за който глиста казал на сина си - “Родина, сине...Родина”.

*От фейсбук