Преди много години във фотоотдела дойде стажантка, която веднага се наех да обучавам. Аз съм си такъв, отговорен. Тя беше на 17 години, а аз както обикновено на около 42. Майка ѝ и баща ѝ, ѝ бяха препоръчали да се занимава през лятната ваканция с нещо, което ѝ харесва. По онова време, най-много й допадаше да идва на работа със свръх супер безобразно изрязани къси дънкови панталонки, като понякога дори си носеше фотоапарат. Имаше сексуално оформени, загорели от слънцето дълги крака, в края на които се ветрееха малки, ама съвсем малки парченца дънков плат.

На всички събития колегите от различните издания я облизваха с погледи от върха на шарените ѝ гуменките до окончанията на няколкото опърпани и разрошени конеца, които надзъртаха закачливо под върха на междуметието ѝ. (Научих тази дума в седми клас и искам да я използвам точно сега!)

Но нека се върнем на газта, Русия и световната политика.

Ето, върнахме се.

И отидохме ние на специална пресконференция.

И тя за пореден път беше прекалила (не пресконференцията).

И понеже бяхме първи, седнахме на първия ред.

И залата се напълни с медии.

И всички колеги минаха по няколко пъти да ме питат как съм...

Да, добре съм! Добре бях. Просто не го осъзнавах.

А тя се усмихваше до мен и отиграваше през две секунди съвсем несъзнателно една специална част от филма "Първичен инстинкт".

И "другарят" дойде с десет човека охрана. (Тогава беше един от най-богатите хора)

И седна точно срещу нас.

И тя не спря да се прави на Шарън Стоун. Като българският вариант (нейният) беше далеч по сексуално зловещ от оригинала. Между краката ѝ надничаха тъмно червени бикини с ярко лилави цветчета от семейство (Senecio Cruentus) по тях.

И той започна да говори за България и Русия и дружбата, като погледът му беше...

Бих казал "проникновен".

И трябваше да ѝ изсъскам да спре да се чекне и да направи евентуално няколко снимки.

И тя направи.

И тоя човек съвсем се втрещи.

И тя беше решила, че най правилната позиция да снимаш някого на такова важно събитие, беше да седнеш с широко разтворени крака срещу него и да си "щракаш".

И така протече тази пресконференция.

И после свърши (пресконференцията)

И този човек, който можеше да има която и да е руска красавица, не си вдигна нито един път очите.

И журналистите, които не знаеха какво става, го изтълкуваха съвсем погрешно.

И писаха и коментираха, задълбочени политически анализи и коментари.

И това е.

Мисля, че очите му са все още там...

Някъде между лилавите цветчета на България.

*Имената на момичето и руският шеф са сменени, за да не ми се сърди тази млада дама, а и за не ме убият другарите с Полоний 210.

От фейсбук