Престъпникът живее под няколко псевдонима и е невидим за властите до февруари 1927 г.

Неговата легендарна концепция за грабежите по-късно ще бъде наречена "Техниката на Лам"

За престъпната кариера на Джон Дилинджър можем да говорим в цифри. Според архивите на ФБР американецът е ограбил 24 банки и 4 полицейски участъка, от които е задигнал няколко милиона долара. Дали е похарчил всичко до стотинка - едва ли. Все пак умира на 31 години, застрелян от полицейски агент пред кино "Биограф" в северната част на Чикаго.

На 23 юли 1934 г., ден след убийството, медиите в САЩ гръмко обявяват, че най-добрият банков обирджия и враг номер 1 на държавата вече е в историята. Страницата на живота му официално е затворена, а след смъртта си той ще оглави почти всички класации за най-изпечените измамници, живeли някога по тези земи.

Едно нещо от житието му обаче остава неясно и до днес. Бегло в досието на Дилинджър ще бъде споменато, че всъщност той е изучавал техниките на банковите обири от съвсем друг човек. За него чува от своите съкилийници Уолтър Дитрих и Джеймс Кларк, които са имали редкия шанс да работят заедно с мистериозния мъж.

Двамата мъже с доживотни присъди запознават Джон Дилинджър с методите на не толкова познатия за службите подземен специалист. На по-късен етап Дилинджър ще имитира неговите планове за влизане в банковите трезори. Същите техники в престъпната си кариера широко ще използват още десетки рецидивисти.

Да, всички банкови обирджии днес спокойно могат да благодарят на Херман Лам, по-известен като "Барон Лам". Името на този престъпник не е толкова популярно, но за сметка на това фигурира в десетки документи на службите. Смята се, че той е извършил десетки успешни банкови обири от края на Първата световна война до 1930 г.

Митичният рецидивист с остър ум всъщност е невидим за властите до февруари 1927 г. Причината - десетките псевдоними, които използва дори пред най-близките си хора. През онези години за разследващите се оказва повече от трудно да задържат изкусния обирджия. Точният брой на арестите му не може да бъде посочен. Най-вероятно белезниците са щраквали на ръцете му между четири или пет пъти. Провиненията винаги са били едни и същи - кражби и грабежи.

Мистичната история на Херман Лам, четете в сп. "Космос".