Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Змията Христо Стоянов СНИМКА: Фейсбук

На художника, разказвач на истории Иван Узунов

В първия момент помислил, че му се е развързала връзката на обувката. Пък не му хлопал кракът в нея. Даже от тежестта на цинтовете и гьона обувката отдавна трябвало да се изхлузи от крака. Още помни че било десният крак. След двайсет години да запомниш как по време на „марш на скок“ из чукарите на републиката ти се е развързала обувката, при това да помниш и точно коя обувка… Защото човекът не само обувката помнел, че е дясната, а че от вътрешната страна на тази обувка си бил написал името. За всеки случай на десния ток старателно бил дялнал и две резки, та в случай, че ги емнат нощно време на тревога опипом да обуе точно своите обувки, а не на този, който спял на леглото над него.

Честно, не си спомнял дори как се казвал този над него, който не му давал да спи нощно време след бобена вечеря. А в казармата през вечер се даваше боб по онова време. За обяд също се даваше през ден боб, но менюто така го правеха, че да не се яде боб и на обяд, и на вечеря и редуваха през ден боб, а през вечер – пак боб…

Помнел миризмата му, ама него с нищо не зопимнил...

Това, според него доказвало, че някой хора единственото, което оставяли в живота е само миризмата си... Идват, осмърдяват няколко живота и си отиват... Ама за връзката с боба... Да живее старшината, майката на ротата. Много стриктен старшина бил. Даже, ако видел някого пет минути да бездейства се провиквал по фамилия с думите: „От половин час те гледам как цял час почиваш“…

От същия старшина няколко пъти си бил искал кубинки вместо тези обувки с цинтовете, ама оня поглеждал подметката, преброявал цинтовете, поглаждал ги с ръка нежно така, както налбантинът приглажда с ръка подковата на магарето, преди да го извади с клещите и да го смени с чисто ново.

Като се замислиш много интересно конските катаджии дали са спирали конярите и магаретлиите да проверяват дълбочината на грайферите на подковите… С изтъркани подкови дали са ги пускали да излизат от село на нивата?... Имало е някакви санкции и тогава, не може да не е имало, ама кой да ти каже… Както и сега няма кой да каже на младите какво е обувка с цинтове, партенка какво е, гети какво са…

Та, като стигнахме до гетите. Сигурно е било есен, защото вече били с дебелите гети към зимното облекло. Иначе тези въшкарници в казармата ги сваляха чак през пролетта и даваха едни летни дрехи от брезент… Може и да не е брезент, ама нещо такова е било приблизително. Но не е било късна есен, защото… Ами защото като се навел да си оправи връзката на обувката, дето мислел, че се е развързала, защото с периферното си зрение забелязвал как се мята в краката му и, а-ха, да я настъпи и да се спъне. И добре, че не се спънал, защото щял да падне и можело да не е вече между живите, защото това не било връзката на цинтовите му обувки, а змия… Не каква да е, а пепелянка била змията, после му казали.

Идело му в първия момент да я гръмне с калашника, но две били причините да не го направи. Първата причина била страхът да не се уцели в крака, вместо да се уцели в змията. Тъй и каза: „Да се уцеля в змията“, а не да я уцели, защото тя така се била впила в гетата сякаш била част от него. Втората причина да не я гръмне с калашника била, че били на учение и в калашникът нямало патрони. Ако това нещо се бе случило в наши дни страхът да уцели и убия змията щеше да бъде от някой еко организация, която позволява хората бъдат хапани от змии, но човек няма право да ги хапе…Или да им прави каквото и да е против волята им. Той не припаднал веднага, като видял змията, ами малко се позабавил.

Първо изчакал да се събере взвода, после ротата…И когато дошъл старшината – най-смелият човек на планетата – вече се поуспокоил от присъствието на Майката на ротата и бил готов да припадне. Старшината се навел тъй, сякаш щял да проверява дебелината на цинтовете, а не да махне змия от гетата. Та, навел се старшината, хванал змията за врата, зъбите и останали в гетата, размахал я старшината като ласо над главата си и я пуснал във въздуха така, че тези, над чиито глави профучала не могли да разберат тя ли съска, или въздухът, докато профучавала над главите им. И чак тогава той се успокоил и решил, че вече спокойно може да припадне.

Старшината се навел над него, свалил гетата и почнал да вади змийските зъби от нея пред очите на взвода ли, ротата ли, полка, ли, армията ли – все едно какво… Ами, това е…

*От фейсбук