Роби, смазани под тежестта на огромни каменни блокове, които цял живот са принудени насила да работят без прекъсване под камшика на безмилостни надзиратели и при нечовешки условия, за да осигурят вечното жилище, а оттам и луксозен задгробен живот за своя тщеславен, но божествен владетел – фараона. Такава е традиционната представа за строителите на египетските пирамиди, която се е наложила в масовото съзнание от векове. За тъжната картина, с която свързваме единственото от седемте чудеса на древния свят, оцеляло до наши дни, вероятно има заслуга и „бащата на историята“ Херодот. Той пръв разказва преданието, че създаването на големите пирамиди в Гиза до такава степен изтормозило египтяните, че те не само намразили строителството, но дори се вдигнали на бунт. Впоследствие това описание е дообогатено в епохата на Просвещението и в него вярват дори учените, които провеждат първите разкопки край Нил.

Изненадващо, но археолозите от ХХI век опровергават наложените клишета. С особена сила това важи за квалифицираните занаятчии. Въз основа на анализ на доходите и цените, съвременните египтолози разкриват, че те са били представители на средната класа и като наети държавни служители са получавали заплащане в дажби до три пъти по-голямо от селскостопанските работници, и дори повече, защото често са работили неофициално на още едно място. Много съвременно звучи и фактът, че на големи празненства работниците получавали и допълнителни запаси от храна и напитки, за да могат да си позволят прилично тържество. На работническото селище е отпускана и допълнителна подкрепа: освен заплати и жилища египетската държава им осигурява и служители, които да помагат при ежедневни задачи като пране, мелене на зърно и пренасяне на вода. Семействата им също живеели с работниците; техните съпруги и деца също можели да се възползват от тези безплатни екстри.

Осигуряваните от държавата здравни грижи също може да изглеждат като съвременно клише, но египетските папируси от преди 3000 години разкриват различна история. Учудващо за времето си е, че египтяните са се радвали на безплатно здравеопазване - в по-голямата си част услугите на лекарите и зъболекарите са били плащани от държавната хазна. Само в изключителни случаи им е позволявано да приемат такси за услугите си от пациентите.

Едно от най-изненадващите открития напоследък е, че в известната с робския си труд древна страна строителите на гробниците са можели да вземат платен болничен лист, по който е изплащана пълната им надница, или да посетят ,,клиника“ за преглед при нужда. Откритието е направено през 2015 г. при разкопки, ръководени от Ан Остин, археолог от Станфордския университет в района на Деир ел-Медина, в близост до Долината на царете. От 19-а до 12-а династия (1292-1077 г. пр. Хр.), когато там са били настанени работници, има дори две отделни здравни мрежи. Първата е професионална, субсидирана от държавата, а другата била частна - за членове на семействата им и техни близки.

Сред древните текстове има многобройни ежедневни записи, регистриращи кога и защо отделни работници са отсъствали от работа. Почти една трета от тези отсъствия се случват, когато работникът е бил твърде болен, за да работи. И все пак месечните разпределения на дажбите от Деир ел-Медина показват, че тези работници са получавали възнаграждение, дори ако са били болни няколко дни.

Всъщност, макар и строго вярващи в задгробния живот, хората, живеещи по времето на фараоните, са били лекувани от лекари, посветени в сложната медицинска наука. Затова и продължителността на живота е била по-голяма в Египет, отколкото във всяка друга част на познатия свят в древността. Забележително е, че без да са знаели нещо за връзката между инфекциозните заболявания и бактериите, древните жители на долината на Нил са отдавали голямо значение и на хигиената. Факт е, че изглежда са вярвали в ползата от честото миене на ръцете и лицето, както и че къпането на цялото тяло допринася за доброто здраве и дълголетие.

Как строителите на гробници в древен Египет са вдигали стачки, четете в новия брой на сп. "Космос"