“Когато стартирахме агенцията, бяхме емоционални и импулсивни, а той - нашият балансьор. Приземяваше ни”,
казва Жени Калканджиева

Със съпругата му са пример за взаимоотношенията между мъж и жена, какъвто рядко може да се види

“Bинаги безупречен. Елегантен. Изключително фин. Уважаван. Премерен. Мъдър. Достолепен човек.”

Така Евгения Калканджиева описа пред “168 часа” своя приятел и дългогодишен директор на агенция “Визаж” Александър Йорданов, който почина на 84-годишна възраст на 19 ноември.

Всеки, който го е познавал, ще го помни като човек с голямо сърце, деликатен и скромен, с изключително чувство за стил. Йорданов е сред пионерите в модните среди у нас като първия български професионален манекен мъж. В младостта си е състезател по плуване, притежава и музикален талант. Поканен е да участва в дебютното си ревю, правейки силно впечатление, докато свири в джаз клуба на ЦУМ заедно с Людмил Георгиев, Морис Аладжем и Емануил Манолов - Бадема през 50-те години на миналия век. Така започва кариерата му на манекен (1956-1963). Сниман е във фотосесии за списанията “Лада”, “Божур” и различни рекламни каталози, за студио “Екран” и за Българската телевизия. Участвал е в изяви на Дома за модели, “Индустриалимпорт” и ЦНСМ.

Работи в отдел “Маркетинг и реклама” на модна къща “Рила стил”. Получава покана от шестата по красота жена в света да работи за “Визаж” при основаването на агенцията.

“За мен Сашо беше уникален човек. Още в първия момент, щом застане пред теб, ти вдъхва спокойствие и респект - обяснява Калканджиева. - Когато стартирахме като агенция, всички бяхме много млади. Емоционални, импулсивни, готови да рискуваме, а той беше нашият балансьор. Приземяваше ни, когато летяхме твърде много. Все ни казваше: “Помислете, не бързайте”.

Стожер. Можеше да се уповаваш на него. Да разчиташ и да си спокоен. Това ни даваше.

Повлия на всички служители, които минаха през него. С много мъдрост. Освен всичко, когато го поканих да стане директор, дойде с опит и много контакти. Така още в самото начало той беше гарант за стабилност, че не сме някаква еднодневка в бизнеса. Хората ни приеха сериозно. Сашо беше много уважаван.

Отговаряше за по-важните преговори, сложи в ред счетоводството ни, даде основата, върху която се изгради агенцията. Имаше взаимен респект дори с конкуренцията High Level на Петър Генадиев, с когото и до ден днешен се уважаваме.

Сашо никога не прибързваше в решенията. Това беше нещо, което на нас ни липсваше, пък на мен въобще не ми е присъщо в характера. Аз съм емоционална, вземам бързо решения и по-късно мисля. Когато имахме събрания, ние скачахме, започвахме да говорим, да даваме идеи, а той ни изчакваше да се наприказваме и казваше: “Дайте сега отначало. Да ме чуете и мен". Такъв беше.”

За Йорданов няма невъзможни неща и той успява да изпълни дори най-дръзките идеи на Жени, като това да вкарат каляска с коне на сцената в зала 1 на НДК за конкурса “Кралица на красотата”.

“Щом му споделих какво ми е хрумнало, той ми отвърна: “Хм, смело решение”. Подготви абсолютно всичко, защото аз не бях мислила въобще за сложността на това изпълнение.

Сашо беше страхотен и изобщо не се дразнеше на младежките ни глупости Напротив, макар че беше по-голям от нас, ни разбираше. Даже, когато сме имали любовни терзания, той можеше спокойно да изслуша някого и да го посъветва. Чудя се как ни е търпял. Веднъж дори го питах: “Саше, не ти ли омръзна от нас?”. А той ми отвърна: “Жени, вие ми давате живец. Вие ме подмладявате”. Обичаше младите хора и да общува с такива.”

Макар да бил ненадминат в сдържаността и спокойствието си, той също ставал припрян и притеснен по време на директни излъчвания на “Мис България”, където просто било невъзможно човек да е несмутим в лудницата.

“Това са били единствените моменти, в които му казвахме: “Ей, Саше, днес си като нас” - спомня си Калканджиева. - Той редовно идваше до офиса дори след като се пенсионира. Чак тогава за първи път го видяхме без костюм. С пуловер. Като ни излизаха новите календари, задължително ми казваше да му запазя.

Всички много го обичахме. Дори моят брат и майка ми. Аз познавам жена му и децата му. Бяхме като семейство. Винаги, когато съм имала нужда, съм можела да му се обадя, а той винаги можеше да отдели време да ме изслуша и да ме посъветва.

Интересуваше се от другите с грижа - как са.

Последния път, когато се видяхме много се смяхме. Искаше да види снимки на моя син. Говорихме си за бъдещето. Какво ще се прави в пандемията, защото за него “Визаж” винаги е била като малко дете. Сега е много трудно за нас - най-големият колапс е в модния бранш. Хората не могат да спестят от храна, но от мода и ентъртейнмънт могат.

Сашо винаги ме е карал да си направя моя модна марка и самата аз да започна да правя дрехи. Все му казвах, че има време, че не съм узряла и не ми е дошла музата.

При нашата последна среща той ми се стори леко изморен, но не и остарял. Винаги е имал такъв вид и дух, че... неочаквано за мен си отиде.”

Миналата година Йорданов претърпява сърдечна операция, след която пие лекарства за разреждане на кръвта. До последно води внука си на детска градина. Отдаден напълно на семейството - на съпругата си Анелия (учителка по немски), на синовете и на внуците си.

“Винаги ми е правило силно впечатление как Сашо говореше за Ани - с респект и обич, все едно описваше един ангел небесен. Как двамата си обръщаха внимание, когато бяха заедно, как разговаряха помежду си. - разказва Жени. - Ани е изключително красива и добра жена с невероятна усмивка. Около тях просто витаеше един ореол, сияние.

Скромни и деликатни хора. Пример за подражание относно взаимоотношенията между мъж и жена, какъвто рядко може да се види. Особено днес.”

Проф. Любомир Стойков, председател на Академията за мода, който съобщи във фейсбук новината за кончината на Йорданов, написа, че си е отишъл добър човек, с широко сърце и дългогодишна преданост към стила и естетиката.

“По време на наши разговори - приятелски и професионални, много ценни мисли на Сашо Йорданов са се запечатали в душата и сърцето ми. Ето две от тях:

“Модата е изкуство. Чисто изкуство. Всеки не може да се занимава с мода. Трябва да го имаш вътре в душата си. И да го пренесеш върху дрехата”.