Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

А защо не искаме да е "Северозападна Македония" Иван Тодоров

Кои условия на България към Скопие могат да се закрепят в договор

Немалко от исканията на България към Македония са верни. Има и общопризнати наши искания, включително от македонска страна - например, че сме били една държава и съответно имаме обща история.

Оригиналните документи доказват, че Гоце Делчев е казвал, че е българин. Отлично се знае, че официалният македонски език е

изкуствено

променен по

държавна заръка

и с държавна подкрепа под ръководството на Блаже Конески и в езика са вкарани множество сръбски думи, а не само специфични думи от диалекти в Македония.

Самият Конески е от сърбоманско семейство, учи в гимназия със сръбска кралска стипендия, а след това завършва Белградския университет.

Като ученик е

подиграван от

другарите си, че

говори на сръбски

и не може да използва местния диалект. А и самият факт, че се сглобява език в средата на 20 век, след като Македония отива под управление на друга държава, говори, че този език е имал съвсем друго минало.

Десетки години и преди Втората световна война и след нея е променяно с държавна намеса съзнанието на македонците, че не са българи. В Северна Гърция чак сега българите се осмеляват да ни заговарят на български.

За съжаление обаче, вече е факт, че голямата част от македонците не се чувстват българи. И че езикът в Северна Македония след изкуствените промени е вече доста специфичен – най-близък именно до българския, но и достатъчно обособен. Няма твърдо определени граници дали един език е самостоятелен. Много диалекти като шопския около София са били по-трудно разбираеми от сегашния македонски за неговорещите диалекта други българи.

Македонците, макар и под държавен натиск, вече са формирали самосъзнание на отделна нация, която говори отделен език. И не е в наш интерес да искаме те да смятат друго, защото Северна Македония няма да се съгласи, но пък антибългаризмът вече е достигнал и ако продължаваме така - ще достига невиждани висоти. И би било глупаво да правим най-близките до нас хора най-големите ни врагове.

Независимо какви са историческите факти, далеч не всички могат да се отразят в междудържавен договор. Още по-малко могат да залегнат в договор за присъединяване на Македония към ЕС. Например няма как да се закрепи в договор

искане в

учебниците да се

отрази истината

за исторически

личности

Как може да се накара една държава да накара например частни издателства да подготвят и автори да напишат нещо, определено от държавата. Освен това такова изискване ще се сметне за посегателство и на свободата на словото и в частност на правото свободно да се изразява мнение. Дори да се случи невероятното – от македонска страна да подпишат такъв договор и даже това да залегне в договора за присъединяване на Македония към ЕС, такава разпоредба лесно може да бъде обявена от Съда на ЕС като противоречаща на европейското право.

Кои наши искания могат да влязат в междудържавен договор и в договор за присъединяване към ЕС? Всъщност нашите гръцки съседи успешно реализираха това, което искат и което е възможно да залегне в договор - в Преспанското споразумение. След това бяха направени съответните промени в конституцията на Македония. Трябваше с Гърция да заложим в междудържавен договор Република Северна Македония да се казва Република Северозападна Македония и това да залегне в конституцията на страната и в договора за присъединяване на Македония в ЕС. По този начин държавата

много по-трудно

ще претендира

за малцинство

в другите части на Македония. А и веднага от това разделяне ще се вижда, че Северозападна Македония се е отделила от България. Тъй като североизточната част на Македония е очевидно в България, трудно може да ни се опонира. Пък и вече е създаден прецедент в Преспанското споразумение.

Иначе само членството на Македония в ЕС би ни дало възможност за реализация на наши медии и мащабен бизнес в Македония. Което може да има много по-приобщаващ ефект, отколкото нещо, написано в споразумение.

Създаването на комисия по историческите въпроси беше грешка. Когато в един международен договор

се уговаря нещо,

по което тепърва

ще се спори,

разпоредбите не внасят никаква яснота и не се постига стабилност, а само се създава основание за конфликти. По този начин договорът губи основния си смисъл трайно и стабилно да урежда отношенията.

Такава грешка е била направена и преди Балканската война, когато България договаря със Сърбия и с Гърция две територии от Македония. А дори с цената на отстъпки би било много по-ценно да се договорят точно определени безспорни територии, които да се присъединят към всяка държава. Можеше и да се договори точно определена процедура под надеждно международно наблюдение да се направи референдум към коя държава да се присъединят определени територии. И ако Фердинанд не беше започнал толкова безотговорно междусъюзническата война, за да прибере изцяло двете спорни територии, водейки се само от егото си, сега голямата част от днешна Северна Македония щеше да е част от България.

Да се установи историческата истина между България и Македония, по която историците са спорили близо столетие, е кауза пердута. Ето защо много по-лесно е да бъдат взети двете най-споменавани и съответно най-известни исторически личности, свързани с борбата за независимост на Македония, и всяка държава да сложи в приложение към междудържавния договор по един техен цитат от оригинален документ.

Ние ще напишем примерно, че Гоце Делчев е казал, че е българин, те ще напишат, че е казал, че се бори за автономия на Македония. А и от това, че сме имали обща история и държава и от това, че тази обща държава се е казвала България и без да пише, следва, че Македония се е отделила от България – изводът е твърде очевиден.

Ако искаме македонците да видят в нас близки хора с общи интереси и цели, би трябвало в междудържавен договор да се заложат важни инфраструктурни обекти в определен срок и да се гарантират взаимните улеснения за инвестиции. За целта

няма нищо по-важно от

магистрала между

София и Скопие

и на второ място железопътна линия между двете столици.

Албанското мюсюлманско население непрекъснато увеличава своя процент в Северна Македония. Мюсюлманите са една трета от населението на Северна Македония, като тези от албански произход са над една четвърт. При едни приятелски отношения между София и Скопие България ще се яви естествен притегателен център за християнското население в Македония. Македонските граждани, които в последните 3 десетилетия са се заселили в България, са висококвалифицирани специалисти, включително немалко лекари и напълно са се адаптирали поради практическата липса на езикова бариера.