Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Светослав Танев: Криех, че съм внук на Светослав Минков ГЕНИ: Светослав Танев прилича на дядо си и на външен вид.

 

"ВСИЧКО, което пише дядо ми, се сбъдва. Едно по едно се превръща в реалност. Впечатляващо е", споделя пред "168 часа" Светослав Танев, внук на Светослав Минков.

Писателят е основател на първото научнофантастично издателство в света - "Аргус". Неговият сборник с разкази "Синята хризантема", издаден през 1922 г., e първата фантастична книга в България.

Ненадминати по своята стойност преводи на Андерсеновите приказки, както и на "1001 нощ" също са дело на Светослав Минков. Разказите му са

изпълнени с ирония

и усет за детайла. В тях основни герои са хората от новия век и противоречивите им сблъсъци с постиженията на науката.
Преди 60 години Светослав Минков пише за масовото обезличаване, за превръщането на хората в автоматизирани нечувстващи роботи, за подмяната на ценностите с клишета, за суетни и безлични жени, които стигат до абсолютни крайности, за да покрият общи

нормативи за хубост

С перфектна точност всичките тези събития стават реалност.
"При арести и обиски звънецът на входната врата звъни някак особено. Настойчиво и продължително. Тъй звънеше някога, тъй прозвъня и в оная ранна лятна утрин, когато двама оперативни работници от Държавна сигурност дойдоха у дома и обискираха грижливо стаята ми."

Това са редове от разказа "Човекът с опашка" на Светослав Минков, създаден десетина години преди смъртта му. Той умира на 22 ноември 1966 г. В деня след погребението служители на Държавна сигурност, отиват на адрес в квартирата на ул. "Вишнева". Мистерия остава дали

преравят кабинета

му и изобщо отнасят ли някакви вещи и ръкописи. Още през 2002 година Светослав Танев подава молба, за да се запознае с досието на дядо си.
"Дядо ми умира в Правителствената болница. Това е единственият жест, който тогавашната власт прави, виждайки го, че умира. На следващата сутрин наистина са идвали хора от ДС в апартамента на улица "Вишнева", където той живеел с втората си съпруга. Били са на вратата, влизали са. Не мога да твърдя отнесли ли са ръкописи и лична кореспонденция, или не. Видях досието на дядо ми преди две години, но то не ми даде отговорите, които очаквах. В архива имаше

едва две дописки

Записано беше, че майор Х го води под отчет. След четири години престават да го разработват, тъй като служителят от ДС не е давал никаква информация за конкретното лице, което означава, чв са опитали да "разработят" Минков, но той не се е поддал, не е бил доносник. Това е всичко, което ми предоставиха от архива", продължава Светослав Танев.

Преди 9 септември дядо му пътува много. Участва в първата легация, която пристига в Токио и на практика е част от делегацията, установила

първите

дипломатически отношения със Страната на изгряващото слънце. Културен аташе е в Япония от юни 1942-ра до ноември 1943 г. Пътувал е и до Бразилия и Аржентина.
"Съвсем логично е човек, познавал хора като Стефан Цвайг, Густав Майринг, Карел Чапек, цялата интелигенция преди 1944 г., пътувал много по това време, говорил няколко езика, да не бъде приет радушно в новата конюнктура. След 1944 година дядо ми се затваря, трудно приема този нов и необичаен за него свят. Не обича да контактува с когото и да е, стеснява кръга на познанствата си. Обича свят, далеч от родината, другия свят. Приятелите му, които живеят в чужбина, му изпращат плочи музика, книги. Дядо ми само е пребивавал тук, но на практика е душевен емигрант", обяснява внукът на Светослав Минков. Произведенията на писателя са преведени на

над 16 езика

сред които естонски, японски и арабски. Въпреки това до ден днешен не съществува признание, няма дори улица на негово име. Светослав Танев е изгубил надежда, че значимите българи имат място в българската история.

"Постоянно искаме да вървим напред и нагоре, но никога не се сещаме, че за да направиш пътеката напред, трябва да се обърнеш назад и да го видиш целия този път. В България в течение на годините има шепа хора, които са доказали себе си в областта на изкуството, културата. Имаме много повече места, които са кръстени на чужденци, отколкото на хора, които са оставили някаква следа, които са част от някаква култура. С тях никой не се занимава и никой не се сеща", разочарован е Светослав Танев. Той си има

свое обяснение

защо значимите хора не се тачат у нас. "Българинът не обича авторитетите. Не обича пълководеца. Избира, за да упражни самочувствието си, но не ги обича. В момента, в който си избере любимец, без значение в коя сфера, парадоксално започва и да го мрази. Избира, за да има правото да критикува, а не избира за да декларира правото на другия да го съветва, управлява. Съответно не обича и не уважава историята. Като не обичаш и не уважаваш историята и значимите личности, нямаш респект към нищо. Тук всеки е по-добър от другия. Има нихилизъм, който владее, и е

на всички нива

У нас авторитети няма", продължава внукът на писателя. "Българите обичаме да се занимаваме със самите себе си и това дава пряко отражение и във филмите, и в литературата. Виждаме го до ден днешен. Ако вземем пример от един френски филм, той може да се развие в Токио, Йоханесбург, Лондон и във Виена. За сметка на това

на пръсти се броят

българските филми, разказващи истории, които могат да се случат навсякъде. Дядо ми не следва тази вълна. Той се е интересувал непрекъснато от процесите навън. Те са тъкмо тези, които

движат нещата

вървят напред", обяснява Светослав Танев. Той завършва специалността "Българска филология".


"И състудентите ми, и преподавателите не знаеха, че съм внук на Светослав Минков. Умишлено държах да бъде така. За добро или за лошо, вярвам, че хората не бива да бъдат разпознавани чрез роднинските си връзки. Те трябва да бъдат възприемани такива, каквито са", продължава Светослав Танев. Дядо му намира вдъхновение във вестниците за

безсмъртните си

разкази. Случили се по цял свят неща провокират въображението му и го карат да седне да пише."Определено не е от писателите, които сядат и започват да пишат. Трябва определена настройка, уважение към празния лист и това превръща писането в своеобразен ритуал", продължава Светослав Танев.

 

"Стъклен дом"

 

ОТ дълги години Светолав Танев се занимава с реклама.
От миналата година става любимец на зрителите от малкия екран като шефа на охраната в мола на Димитър Касабов. В третия сезон на "Стъклен дом" Светослав Танев влиза в ролята на лицемерен двуличен герой.
"Трудността на епизодичните роли е, че всичко трябва да се случи в малко време, много концентрирано. Трябва да реагираш ясно и отчетливо, за да може зрителите да разберат характера на героя", разяснява тънкостите на занаята Светослав Танев. За да се въплъти успешно с образа на Благой, принос има и колегата му Красимир Ранков.
"За мен ролята беше доста нетипична. За да стане по-добър образът. Краси ми помагаше постоянно. Трябваше конфликтът между нас да стане по-явен. Затова по времето, когато не снимахме, разговаряхме, "настройвахме" образите. Определено искаше по-яростно да влизам в конфликт с неговия образ, за да стане по-интересно на зрителя", продължава Светослав Танев. Дали героят му ще се завърне в сериала, остава мистерия.
"Може и да се върне, може и да не се върне. Сценаристите ще преценят. В сериалите всичко се случва в движение,променя се. И всичко е възможно", продължава потомъкът на един от най-емблематичните български писатели.

 

Партньор с Дилов-син

 

Освен в "Стъклен дом", той се снима и в игралния филм на Камен Калев "Островът". Лентата стартира с успех още преди първата си прожекция.
Филмът беше селектиран в престижната "Петнайсетдневка на режисьорите", като беше единственият филм от Източна Европа. В него участват звезди като Летисия Каста и Туре Линдхардт. Около 14 октомври 2011-а филмът излиза на български екран.
"Във филма си партнираме с Любен Дилов-син - той е продуцент, а аз съм режисьор на едно телевизионно предаване. Имам една обща сцена с Летисия Каста. Направи ми впечатление колко присърце беше взела ролята си. Не оставяше единствено на режисьора да следи играта, самата тя беше изключително прецизна и внимателна към всеки жест и мимика. Останах само с прекрасни впечатления", продължава актьорът. Той разбива на пух и прах мита, че зад снимачните площадки тече безкраен купон и гъмжи от грешки и лапсуси. "На снимачния процес време не може да се губи. Разпределен е до последната минутка. Всичко е предвидено до най-малкия детайл, изчислено е прецизно дори времето за преобличане. Няма възможност за гафове и забавни истории", продължава Светослав Танев. Той си има своя представа кои сюжети са интересни на зрителите у нас.