Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Масон ли е Левски? Васил Левски

Тайният български централен комитет иска от султана дуалистична турско-българска държава

Апостола успява да се еманципира от ТБЦК, но масоните му отмъщават чрез предателство

Масонският ТБЦК финансира първата обиколка на Васил Левски из Българско, която започва на 11 декември 1868 година и продължава до 24 февруари 1869 г. Но мненията на историците бил ли е Апостола масон, все още се разминават.

Пръв Иван Лалев, някогашен директор на Ловешкия музей, сякаш пуска духа от бутилката. Историкът твърди, че създадената от Левски тайна революционна организация е от масонски тип. На другия полюс са твърденията на доц. д-р Маргарита Симеонова от Института по български език към БАН.

"Не, Васил Левски не е бил масон, защото смисълът и целта на неговия живот са освобождението на отечеството", казва тя. Но добавя, че по всяка вероятност Дякона е бил

добре осведомен за масонството

и неговите организационно-устройствени документи и е възможно да е използвал някои от идеите, заложени в неговото тайно съществуване, смята културоложката.

Различна гледна точка предлага доц. Евлоги Данков, бивш преподавател във ВТУ:

"Истината е, че Левски е бил дякон. Това е първата степен. Левски е бил почтен човек и търсел начин да помогне на България. Нещо повече, той е велик българин. Но така или иначе, той влиза в първа степен. В йерархията както на светлината, така и на сянката. Той не е могъл да ги различи, а и те не се различават на това първо ниво." Според философа, който е родом от Ловеч,

самото Къкринско ханче било наето от масоните

От гарибалдийците, от Христо Цонев-Латинеца.

В свои публикации доцент Данков твърди още, че когато Левски разбира, че има разлика между Светлината и Сянката, той се дистанцира от масонството. Тогава възникват конфликтите между него и Каравелов. Писмата, които попадат в Ловеч и които са писани от Левски - до тях са имали достъп само Каравелов и жена му. Но писмата попадат у турския бей, който също е масон. Затова Е. Данков настоява, че масоните са предали Левски, защото не е искал да се покори на техните правила. Да припомним също кой осъжда Апостола на свободата на смърт чрез обесване – масонът Иванчо Хаджипенчович от тричленната турска правителствена комисия.

А дали е така? В подкрепа на думите на Данков историята твърди, че при предсмъртната си изповед в турския зандан последните думи на Левски към свещеника били: "Поменавайте ме като дякон Игнатий, отче…"

Докато обаче той обикаля България, снабден от масонския ТБЦК с прокламации, пълномощни писма и пароли, се убеждава, че народът не е узрял за въстание. Само за 3 - 4 месеца след като на 1 май 1869 г. започва втората си обиколка, Апостолът успява да изгради скелета на революционната организация. Самият Касабов, един от водачите на Тайния български централен комитет, ще напише по-късно през 1905 година по адрес на Левски следното признание:

“Този Васил Левски в мое време беше най-верният

наш агент,

който ходеше из България и проповядваше въстанието. Той наистина беше единственият, най-живият и най-способният агент, който разпространяваше пропагандата на тайните съзаклятни български комитети из България, лично с живо слово и дело. Той беше рядък дух, със смел кураж, примерно действие и самоотрицание. Бог да го прости и вечна му признателност".

И така, въпросът бил ли е Левски масон, продължава да стои открит. Още повече че тайните общества вече са стъпили на наша територия. Първата българска масонска ложа – "Тайната дружина на верните приятели", е създадена през 1861 г. Неин основател е Георги Сава Раковски в Цариград, който бил обсебен от идеята за освобождението на България, след като попаднал

под влиянието на италианската

култова фигура

за революционно-масонската мрежа в Европа Джузепе Мацини. Българският Гарибалди се стреми към тази цел през целия си живот. За него е важен принципът на действие на организацията на карбонарите. Конспиративността на ложите е само средство за постигането на Свободата.

Затова прилага карбонарския модел у нас. Сред първите съзаклятници са Стоил Попов, Йосиф Дайнелов, Стефан Илич, Димитър Гешоглу, Марко Балабанов, казанлъчанинът д-р Христо Стамболски, както и небезизвестният Иванчо Хаджипенчович.

В спомените на д-р Стамболски намираме едно доказателство за членството на горепосочените: "Тук, в кантората на Киро Попов, който беше уведомен от Илича за дохождането на Левски и гостуването му в къщата на х. Иванча на остров Халки, Киро си прехапа устните и се чудеше на смелостта и куража на гостенина, така и на гостоприемеца. Троицата се съгласиха

да посъберат

малко пари

и от находящите се сега останали в Цариград верни приятели на тайната дружинка, за да ги занесе Илич на утрото в понеделник и ги предаде на Левски, тъй като във вторник последният трябваше да отпътува с парахода за Буpгас."

На 10 срещу 11 юни 1866 година в Букурещ влашки масони извършват преврат и румънският княз Йоан Александър Куза е свален от престола. С това е нарушено условието на Турция за признаване на извършеното през 1858 обединение на Влашко и Молдова. Турция настоява за разделяне на двете княжества и започва да трупа войски по южния бряг на Дунава. Затова новото румънско правителство, доминирано от масоните, търси трескаво подкрепата на революционно настроената българска емиграция. Така бива постигнато съглашение за общи действия против Османската империя, подписан е "Акт за свещена коалиция между румъните и българите", а през декември 1866 г. е основан Таен български централен комитет. Начело на комитета е избран Иван Касабов. Крайната цел на новата организация е възстановяването на българската държавност, като допускат тя да е самостоятелна, под зависимостта на Портата или да участва в конфедерация със съседни народи. За постигане на тази цел не се изключва и въоръжено въстание. В този момент

ТБЦК разчита на финансовата помощ на румънското правителство

След преодоляване на противоречията между Румъния и Турция обаче румънските представители се оттеглят от съглашението и ТБЦК продължава дейността си като самостоятелна организация.

Комитетът извършва няколко пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на Българския политически въпрос. През декември 1866 г. издава брошура "България пред Европа", през март 1867-а приготвя и изпраща до султан Абдул Азис "Мемоар (Припомнювание) към Н. И. В. Султана". В него се съдържа предложение за създаване на дуалистична българо-турска държава, по подобие на наскоро създадената Австро-Унгария.

"Шест милиона българи, Ваше Величество, деятелни, здрави, юнаци, които населяват империята, като ся простират от светлия престол на В. Величество, до края на Тесалия и до границите на Сърбия и Албания, ягко съединени с османския народ чрез общи интереси, не са нещо за презирание. Когато нашата автономия ся признае и потвърди под славния скиптър на Султаните, които ще бъдат и царе на българите, защо да не бъдем и ний за Отоманската империя една помощ и едно подкрепление, както е Мажарско за Австрия и Алжир за Франция?

Съдбата на България щом ся тясно съедини със съдбата на Отоманската Империя,

българите ще престанат да сматрят чужденците като свои освободители. Те ще ги гледат като нарушители на техните права, и деятелно ще ся борят против техните завоевателни стремления.

Политическата и религиозна автономия на Българский народ, като ся признае и потвърди, ще заякчи престола на В. Имп[ераторско] Величество, защото тя ще му даде за основа правдата, както и непоколебимата основа на Империята. Тогава ще ся види, че Отоманската Империя не е леш, който на някои си е толкова присърце да го заровят, но че тази Империя е едно силно тяло, и че тя си е намерила подкреплението в същите свои поданици. Дипломацията тогава ще ся смае, като види един исполин на мястото, гдето беше привикнала да гледа едно слабо тяло. С този способ завинаги ще ся отстрани всякой предлог за вмешателство и за грозене от страна на коя да е чужда сила.

Никоя чужда сила няма да наднича вече към Цариград

под предлог, че иде да отърве християните, защото тези християни ще бъдат вече свободни, и ще ся види чудно некому си, да срещне неуборимо припятствие там, дето ся надяваше да намери една силна помощ. С една дума, целостта на Отоманската империя ще бъде добре уздравена чрез тази мъдра и праведна мярка, нежели чрез всички дипломатически трактати; и тъй Въсточний въпрос ще ся реши сам по себе си."

С някои допълнения мемоарът е изпратен и до руския император Александър II, френския император Наполеон III, пруския крал Вилхелм I, пруския канцлер Ото фон Бисмарк и до редакциите на влиятелни европейски вестници с молба за съдействие за разрешаването на българския въпрос.

ТБЦК е създаден без знанието и одобрението

на Георги Раковски,

който има отрицателно отношение към него. Животът на тази първа българска революционна организация, индуцирана от влашките масони, е кратък - през 1868 г. Комитетът преустановява дейността си.

Приемници на ТБЦК стават три нови формации: "Българско общество", "Млада България" и Българският революционен централен комитет. "Българското общество" е организация на буржоазно-либералното течение сред емиграцията; именно то подготвя и изпраща в българските земи четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, според Втория план за освобождение на България, сътворен от Раковски. Средище на обществото е читалище "Братска любов" в Букурещ, стопанисвано от Димитър Ценович. По това време нововъзникналите български читалища са легално прикритие за братята масони. Такива са били "Зора" в Русе, "Селска любов" в Бяла черква, читалищата в Свищов, Шумен и Варна.

"Българско общество" поддържа връзки с мацинистката "Млада Европа". По нейно подобие през 1868 - 1869 г. се формира идеен кръг "Млада България", в който влизат членовете на "Българското общество".

Ако погледнем

кои от дейците на българската национално освобождение по онова време са членували в масонски ложи,

ще видим, че кръгът е много широк – от просветители и хора на перото до революционери и войводи.

Изключително шеметна е историята на масона Теофан Райнов, един от най-верните хора на Левски в първите му две обиколки из България. Роден в Карлово, през 1862 г. Теофан се среща с Георги Раковски, който го праща в Италия. В гарибалдийските дружини българинът израства до чин капитан. През 1867 г. се отправя за Цариград, където се включва в борбата за независима българска църква.

През есента на 1868 г. заедно с д-р Миркович е вербуван от адвоката Манол Иванов, началник на българския отдел към турските тайни служби. Така Теофан се сдобива с агентурното име Иван и с куфар, пълен със златни лири, е пратен отвъд Дунава като главен турски шпионин под прикритие да слухти за кроежите на българските хъшове. Той обаче влиза в ролята на двоен агент – започва да информира и своите еднокръвни братя от емиграцията за намеренията на турските власти. Поддържа връзки с Раковски, Каравелов, Левски и Иван Касабов.

С парите, дадени му от Високата порта за подкупване на български революционери,

нашите хъшове купуват печатницата, в която се печатат вестниците "Дунавска зора", "Л’Етоал д’Ориан” и "Свободна България”. Райнов насипва доста турски лири и на масона Иван Касабов за издаването на редактирания от него вестник "Народност". Но когато след месец и половина двойният агент се завърнал от Женева и Лондон, такъв човек в Букурещ вече не съществувал! Иван Касабов се бил преобразил в Йон Касабиян, а лирите му послужили, за да започне нов живот.