Кметът на София Васил Терзиев определи Априлското въстание като един от най-трагичните, но и най-вдъхновяващи моменти в историята ни.

"Жертвите на онези дни ни напомнят, че свободата не е даденост. Тя е избор – труден, често трагичен, но дълбоко човешки". Написа във фейсбук Терзиев по повод 149 години от Априлското въстание.

"Въстанието е потушено с жестокост, но неговият отзвук стига далеч – събужда съвестта на Европа и отваря вратата към Освобождението на България", добавя Васил Терзиев.

"Днес, като свободни граждани и като хора, отговорни за бъдещето, сме длъжни да помним и да пазим не само паметта, но и смисъла – да градим общество, в което свободата се защитава с разум, справедливост и човечност", пише още столичният кмет.

Априлското въстание избухва на 2 май 1876 година (20 април стар стил) срещу османското иго. Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, създаден на 11 ноември 1875 г. от български емигранти в Гюргево, сред които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето), посочва БТА.

На 11 май 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили до 25 декември 1875 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на пет революционни окръга - I (Търновски) с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов, II (Сливенски) с главен апостол Иларион Драгостинов, III (Врачански) с главен апостол Стоян Заимов , IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с главен апостол Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не функционира.

Въстанието продължава около един месец. Потушено е с нечувана жестокост, като над 30 хиляди българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, а хиляди хора са хвърлени в затворите или са заточени.