Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Силни жени превземат Белия дом: Пътят дотам на Камала Харис и Джил Байдън

Камала Харис - бедното момиче воин от приказката за американската мечта

В политиката успява да си изгради образа на лошото ченге с женска деликатност и мисъл за благото на всички

От малка научава, че течението на живота отнася слабите и неспособните да плуват

Истинска еуфория завладя Америка, след като Джо Байдън стана 46-ият президент на страната. Но толкова за него, защото триумфът му определено остана в сянката на нечий друг. Милиони се радваха повече на новия си вицепрезидент, отколкото на новия си държавен глава.

Това пролича и в постовете в социалните мрежи на десетки световни звезди, които ликуваха за успеха на Камала Харис.

Дамата официално се записа в историята като първата жена - вицепрезидент на САЩ, първата жена от афроамерикански произход и първата с азиатски корени на този пост.

Не може да се отрече, че макар здравето на Байдън да бе поставено под съмнение и използвано от републиканците в негов ущърб, избирателите не се разколебаха именно заради надеждата, която видяха в лицето на Харис. Анализаторите посочиха, че заради напредналата възраст на Байдън е възможно в даден момент неговият вицепрезидент да го наследи. И именно това даде още повече основания на хора от всички възрасти, раса и пол, виждайки себе си в нея, да дадат своя глас в полза на този тандем.

Харис е абсолютната дръзка героиня от модерната приказка за американската мечта - бедното момиче, тръгнало отникъде и стигнало до Белия дом с много битки и непоколебимост в името на онеправданите.

Имало едно време една имигрантка от Индия, Шамала Гопалан, и един мъж от Ямайка - Доналд Харис, които се запознали в университета в Бъркли. Срещнали се на събиране на Афроамериканската асоциация - студентска група. И се влюбили. Тя учела онкология, а той - икономика, но двамата винаги намирали време да участват в акции и демонстрации за равноправие на цветнокожите. С тях още от бебе винаги била и дъщеря им Камала.

Животът отрано научава момичето, че пътят често е трънлив. Родителите й се развеждат, когато тя е едва на седем години, а по-малката й сестра Мая - на четири.

Шамала трябва да се справя сама с отглеждането на двете си дъщери. Живеят в беден и основно афроамерикански район. От малка на Камала й се повтаря, че трябва да се грижи за сестра си Мая, и тя твърди, че това е навик, който остава завинаги с нея - желанието да пази “тези, които имат нужда от помощ”.

Двете момичета често пътуват до родината на майка си, където допълнително вдъхновение за Харис са нейните баба и дядо и тяхното желание за по-добър свят. Дядо й се бори за свободата на Индия, а баба й обикаля страната, за да образова жените по въпроса за нежеланата бременност.

Камала разбира, че определено трябва да се потруди за своето бъдеще, защото течението отнася слабите и неспособните да плуват.

Тя е сред избраните, когато в края на 60-те години Калифорния обявява програма за интегриране на расови малцинства, записвайки цветнокожи деца от бедни семейства в училища в богати райони за бели.

“Мечтайте с амбиция - обръща се Харис към всички деца. - Водете с убеждение и смейте да гледате на себе си по начин, по който другите не са ви виждали просто защото никога не са го виждали преди."

След като завършва гимназия, Камала получава бакалавърска степен по политически науки и икономика от университета “Хауърд” във Вашингтон, окръг Колумбия, който е един от така наречените “исторически колежи за чернокожи”. После придобива магистърска степен по право в Калифорнийския университет в Бъркли.

Член е на “Алфа Капа Алфа”, първото общество в страната, създадено от и за чернокожите жени. През 1990 г. полага успешно изпит за адвокатски права, но вместо това решава да постъпи на работа в окръжната прокуратура на окръг Аламеда в Оукланд.

Там я изненадва любовта в лицето на говорителя на Законодателното събрание на щата Калифорния Уили Браун. Между двамата стоят 30 години разлика, но това не ги притеснява. По препоръка на Браун Харис става член на Държавния съвет за обжалване на обезщетенията за безработица и на Държавната комисия по медицинска помощ за бедните. Тези длъжности й донасят в допълнение към заплатата на прокурор още 80 хиляди долара годишно.

Междувременно Браун е избран за кмет на Сан Франциско, а малко след това двамата слагат край на връзката си. И днес опонентите на Камала се опитват да използват тази бивша връзка срещу нея, но тя не се впечатлява от критиките.

През 2003 г. Харис печели изборите за поста на окръжен прокурор на Сан Франциско в битка с бившия си шеф Теранс Халинан. Успява да спечели, като получава 56,5% от гласовете и става първата афроамериканка на този пост. Оттогава до 2006 г. броят на присъдите в Сан Франциско се увеличава от 52 на 67%.

По нейно нареждане органите на реда в града започват да третират непълнолетните проститутки като жертви на престъпления, а не като престъпници. Вместо в затвор задържаните биват изпращани в рехабилитационни центрове.

През 2009 г. Камала понася тежък удар - губи майка си, която почива от рак на дебелото черво.

Година след това разгневява защитниците на човешките права, като отказва да подкрепи два законопроекта, забраняващи смъртното наказание в щата. В същото време се застъпва за закон, който превръща отсъствието от училище в престъпление. Потърпевши са родителите, които не успяват да гарантират, че децата им отиват на училище - наказанията са за тях. Ефективна мярка - броят на отсъствията рязко спада, но това е сметнато за извънредно строго и излишно.

През 2010 г. Харис става и първата цветнокожа жена, избрана за генерален прокурор в Калифорния, а през 2016 г. - едва втората цветнокожа жена, избирана някога за американски сенатор.

Като част от Сената тя е сред малкото демократи, които подлагат на агресивен разпит съдията от Върховния съд на САЩ Брет Кавано относно вижданията му за абортите и за потенциалното вмешателство на Русия в изборите през 2016 г.

През годините Харис си изгражда широка мрежа от привърженици - от работещите афроамериканци през ЛГБТ общността до богатите бели от луксозните квартали.

В момента американката Камала е щастливо омъжена за адвоката Дъг Емхоф. Няма собствени деца, но е любяща доведена майка за неговите. Вкъщи се смята за домакиня, която с удоволствие се грижи за домашния уют и му се наслаждава.

В политиката успява да си изгради образ на лошото ченге с женска деликатност и мисъл за благото на всички. И определено нейното влияние и позиция в Белия дом тепърва ще растат.

“Може да съм първата жена в тази роля, но няма да бъда последната - заявява Харис. - Защото всяко малко момиченце, което ни гледа тази вечер, вижда, че това е страна на възможностите.”

Джил Байдън - новата първа дама и съветник №1 на Джо

Спасява го, след като в катастрофа умират първата му жена и едногодишната им дъщеря

И тя като Мелания е бивша манекенка, в колежа си пада по лоши момчета

За нея казват, че има най-важната дума като най-безценния съветник, до когото се допитва по въпроси от личен и политически аспект новият президент на САЩ Джо Байдън.

Първата дама Джил Байдън вече има опит като втора дама цели осем години, докато съпругът й е вицепрезидент в администрацията на Барак Обама.

Нейно призвание, а не просто професия е да бъде учител. Има две магистърски степени и докторска степен по педиатрия в Университета на Делауеър. Тя изуми всички, като стана първата съпруга на вицепрезидент, която продължи да ходи на работа дори след встъпването на мъжа си на този пост.

Днес преподава в Общинския колеж в Северна Вирджиния и отново иска да запази щатното си място и да се труди като учител дори в качеството си на първа дама, което ще създаде прецедент.

“Може би обаче е дошъл моментът, когато повече американци ще се чувстват комфортно с първа дама, която не е дежурна в Белия дом денонощно", коментира Катрин Джелисън, професор по история в университета в Охайо.

69-годишната Джил има интересна биография и разчупва стереотипите за скучната учителка. Макар с Мелания Тръмп да са доста различни, имат и нещо общо - и двете са бивши модели.

В младостта си Джил често омагьосва с красотата си фотообектива. Освен всичко се вихри и като управител на бар. Stone Balloon е плод на любовта й с колежанската футболна звезда Бил Стивънсън. Джил се омъжва за него едва на 19 години, но бързо разбира, че двамата няма да остареят заедно. Изоставя Бил, а той я изхвърля от общия им бизнес - барът остава за него. Още преди да е приключил разводът им, тя тръгва отново по срещи и се запознава с Байдън. За срещата им ходатайства нейният брат.

Без и двамата да очакват, се оказва, че Джил ще бъде солидната опора, на която Джо ще се опира десетилетия наред. Влюбват се един в друг едва три години след най-голямата трагедия в живота му.

През 1972 г. в автомобилна катастрофа загиват едногодишната дъщеричка Наоми и първата съпруга на Байдън - Нийла. В колата са и по-големите му синове, които по чудо оцеляват. Мъката му е неописуема. Само в очите на Джил сякаш намира спасителен пристан.

Само че тя е резервирана отначало. Научила се е да не бърза с нищо и да бъде винаги разумна. Все пак израства в предградията на Филаделфия като най-голямата сестра от пет момичета.

Винаги се е грижила за някого, винаги е била нащрек и готова да дава напътствия. Вижда как човек може да постигне много, стига да иска. Има отличен пример за това. Нейният баща успява да се издигне в банковата сфера от обикновен касиер до президент. От майка си пък научава колко важно е жената да пази уюта в семейството и дома като изрядна домакиня.

В първия миг, когато вижда Байдън, го отписва директно, щом той се появява облечен в спортно палто и мокасини. Никак не е неин тип. До онзи момент Джил е излизала само с лоши момчета с кожени якета и тениски.

“Помислих си: “Боже, това никога няма да проработи, дори след милион години”.

Все пак отиват на кино и гледат филма “Един мъж и една жена” в киносалона във Филаделфия. Харесва им да са заедно. Веднага след това тя се обажда на майка си, за да се похвали, че е била на среща с истински джентълмен.

Само че се налага Джо да предлага цели пет пъти брак на Джил, докато накрая я склони да стане негова съпруга.

“Казах си: Не трябва да бързам. Обожавах синовете му, които наскоро бяха загубили майка си. Не исках да нахлувам в живота им толкова бързо. Трябваше да бъда сигурна, че бракът ми с Джо ще проработи. Не исках тези великолепни момчета да загубят още една майка.”

Двамата стават съпрузи в параклиса на ООН в Ню Йорк през 1977 г., а четири години по-късно се ражда дъщеря им Ашли.

“Тя ми върна живота”, пише Байдън в мемоарната си книга Promises to Keep.

Той признава, че именно Джил е събрала отново семейството му и го е спасила от разпад. Двамата преодоляват заедно и смъртта на сина му Бо Байдън, главен прокурор в Делауеър, който губи битката с рака.

През 1988 г. настоящият държавен глава освен всичко претърпява

две тежки операции вследствие на мозъчни аневризми,

а за Джил, колкото и да е силна, е почти непоносимо да гледа как го пренасят на носилка по стъпалата на дома им.

Каквото и да се случва, тя остава като скала плътно до своя джентълмен. И винаги готова да го посъветва - да го вразуми за нещо или да му вдъхне сила, когато е колеблив.

Джил е скептична към президентската кампания на мъжа си през 1988 г., но точно тя го накарала да се кандидатира отново през 2008 г.

След две неуспешни кампании по време на третата надпревара на съпруга си за Белия дом тя е един от най-силните му заместници. Неуморно кръстосва щатите за ранно гласуване Айова и Ню Хемпшир, както и бойни полета като Флорида и Мичиган. Убеждава със страст и хъс американците, че най-доброто за тях е да повярват в нейния мъж. Харесва се на хората, защото според мнозина е лишена от дистанцираното и хладно излъчване на Мелания, което вече е омръзнало на всички. Студенината на бившата първа дама към нейния съпруг също бе осезаема, но този път си личи, че в Белия дом няма да има фалш. Че Джил обича своя Джо.

“Любовта ни прави гъвкави и устойчиви. Позволява ни да бъдем повече себе си и макар че не може да ни предпази от мъките на живота, дава ни убежище, дом - казва настоящата първа дама. - Как успяваме да съхраним едно разтърсено от болката семейство цяло ли? По същия начин, по който правим нацията цяла: с любов и разбиране и с малки прояви на доброта.”