Приятели,
мнозина от вас ми честитиха "Деня на народните будители". Благодаря ви от сърце, но понятието "будител" някак не ми допада на мен. Това означава, че хората са заспали, а не е така. Българите не са заспал народ, както се опитват да ми внушат. Народ, който е успял да опази езика, традициите, бита и вярванията си не е заспал. Това, че не грабва оръжие за щяло и нещяло, не го прави заспал. Мъдър е. Със сила можеш да получиш всичко, но не можеш да го задържиш дълго. От стотиците ми срещи с приятелите на литературата и художественото слово се убедих, че разговарям с будни, прозорливи, мъдри човеци. Това, че не са така гръмогласни и нямат изяви по медиите не ги прави по-малко осъзнати. Това, че ги облъчват с каква ли не информация, те умеят да извлекат същинското от нея и да я преработят, така че да е добруването ни.
На този ден би трябвало да преклоним глави пред всички читалищни дейци, всички музейни работници, всички етнографи и фолклористи, защото те носят на крехките си плещи, онова, което ние наричаме, будителство.