Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Проф. Анна-Мария Тотоманова: Без нас делото на Кирил и Методий няма да оцелее

- Проф. Тотоманова, правилно ли е да се преименува празникът на 24 май?

- Не, аз мисля че такъв акт не отговаря на научната истина.

- А защо точно точно сега се повдига този въпрос?

- Смятам, че политическата ситуация е такава – предизборна. Но по този начин депутатите отварят вратата за всякакви посегателства. Като откъснем България от Кирило-Методиевото дело, защото без България то

не би оцеляло

по никакъв начин, тогава всички са свободни да кажат, че кирилицата е македонска, руска, украинска – каквото искате.

- Има ли връзка между готската азбука и кирилицата?

- Общото е, че епископ Вулфила създава своята азбука също върху гръцката. Иначе и глаголицата, и кирилицата се употребяват почти едновременно в един и същи период – през Х и ХI век. Няма как да сме взели от готите, защото те доста са намалели. Няма как и тяхната писмена система да е образец на каквото и да било.

От своя страна глаголицата е изключително оригинално самобитно и мисионерско писмо. То е и символично – съдържа основните символи на християнството. Освен това Константин Кирил държи сметка за това

сходните звуци

да имат сходни начертания. Тоест това е една знакова система, специално обмислена, и редът на буквите в глаголицата после точно се повтаря и в кирилицата. Кирило-Методиевото дело оцелява, и то оцелява благодарение на мъдростта на нашите първи християнски владетели – Борис I, Симеон и Петър. Те виждат какво богатство носят тези изгнаници, прокудени от Моравия, които идват в граничния тогава Белград. Защото по този начин си осигуряват относителна автономност спрямо гръцката църква и те се възползват от това много умело. Така че те са били на висотата на историческата ситуация през ІХ век, а ние сега се опитваме, най-общо казано, да плюем на паметта им..

- Възможно ли е името на Черноризец Храбър да е лош превод на това на Храбан Мавър?

- Зная за тази теория, но не съм се занимавала специално с този въпрос. За него има всякакви предположения – имаше и детски книжки, че Черноризец Храбър всъщност е бил самият цар Симеон Велики. Това е част от една митология, която ние не знаем как да разрешим. Просто изворите, с които разполагаме специално от този ранен период, са много малко, затова се раждат и всякакви спекулации.

- Дали пък не идват оттам, че не знаем както трябва това, което трябва да знаем?

- Не мисля. Всъщност ние познаваме творчеството на старобългарските писатели, тези, които са създателите на старобългарския книжовен език, който после става църковнославянски, защото това, което прави България за другите народи, не е еднократен акт, то се повтаря през 14. век по Патриарх-Евтимиево време. Но ние познаваме творчеството на всички тях в чужди преписи. Като повечето от тях са няколко века по-късно – 15. и 16. век.

- Как трябва да наричаме езика - църковнославянски или старобългарски?

- За него няма какво да се спори, а това, че в миналото се спореше, е по идеологически причини. Но и сега са идеологически – никой не е отричал българската основа на този език, а църковнославянският е една късна редакция

на старобългарския, която после се връща в България и благодарение на нея ние си възстановяваме езика. Така че нещата са много по-сложни, отколкото да се качим на бунището и да изкукуригаме, че нещо е българско.

Не азбуката е важното, а езикът, писмеността, която е създадена да разпространява Словото Божие. Затова и папа Йоан Павел II провъзгласи Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Ограничаваме се излишно и си създаваме проблеми от незнание.

- А защо кирилицата измества глаголицата?

- У нас в Средновековието очевидно е имало и някакво държавно решение да се използват точно тези букви, а не глаголическите, които тогава продължават да се използват

в други части

на Балканския полуостров. Историческите сведения показват, че след краха на моравската мисия в Хърватско особено по далматинското крайбрежие остават такива огнища на глаголашество обаче западната църква X-XI век ги ликвидира с няколко събора.

На тях се осъжда използването на глаголицата и епископите и свещениците, които служат на местния език и пишат на глаголица са свалени от длъжностите. Освен това с кирилицата нашите ръкописи започват да приличат на гръцките и по този начин гърците се успокояват.

В по-ново време кирилицата има предимството и по-лесно да се печата, така че може да има и икономически причини.