За да бъде поставена диагноза, за което и да е инфекциозно заболяване, трябва да бъдат изпълнени следните 3 групи критерии:

1. Клинична картина - наличие на определени симптоми;

2. Диагностични критерии (образни, общи и специфични лабораторни тестове, микробилогични и др.);

3. Епидемиологични критерии.

Наличието на заболяване се определя чрез откриване на потвърждения по трите критерия. Не така стои въпросът с COVID-19. В посоченото по долу Приложение № 1* към заповед на министъра на здравеопазването от 14.08.2020, виждаме как дефиницията за случай на Ковид-19 претърпява интересна трансформация. Напук на цялата медицинска наука, тя се "превръща" в класификация и "потвърден случай" изгубва останалата част от критериите в дефиницията за заболяване, като се приравнява единствено и само на лабораторен тест. И точно тук се осъществява манипулацията, на която се крепи статистиката за разпространение на заболяването.

Как става тази манипулация? Понеже е невъзможно да се промени дефиницията и критериите за заболяване, като цяло, без да срутим основите на медицината, се въвежда терминът "потвърден случай", но от него изчезват всички параметри от трите групи критерии (клинични, диагностични и епидемиолигични) и остава само лабораторното изследване с RT-PCR. Да не говорим, че това изобщо не е тест, а метод за мултиплициране на ДНК, а не за откриване на РНК вируси. Той дава отклонения и грешки при промяна на предназначението му и не може да служи като единствен критерий за определяне на диагноза. Последният факт е потвърден и от Кари Мълис, създател на PCR метода.

Стигаме до крайния резултат на манипулацията. МЗ се позовава на Университета Джонс Хопкинс който съобщава данните за COVID-19 по света, събирайки ги от СЗО, ECDC и местните здравни организации. Те, от своя страна, набират тези данни на базата на "потвърден случай". Той пък се определя като "общия брой хора, които имат поставена диагноза Ковид-19, както е дефинирана от същите тези центрове за контрол на заболяванията". Ако сте се объркали вече в този Параграф 22, то накратко положението е следното: МЗ ни съобщава "престижни и неоспорими" данни, реферирайки за тежест към Университета Джонс Хопкинс, които то е събрало по своя си измислен начин и му ги е изпратило, за да ни ги цитира след това обратно, но вече от негово име.

Това е начинът, по който МЗ с помощта на административна хватка си осигурява необходимия брой случаи с COVID-19. С едно приложение към заповед, което не е закон, с една класификация, която не е дефиниция и един метод, който не е тест, се произвеждат ежедневно болни, които не са болни.

* Приложение № 1 към т.2 към Заповед № РД-01-473/14.08.2020 г.

ДЕФИНИЦИЯ ЗА СЛУЧАЙ НА COVID-19

Клинични критерии:

Всяко лице с поне един от следните симптоми [1]:

• кашлица;

• треска;

• затруднено дишане;

• внезапна поява на аносмия, агеузия или дисгеузия .

Диагностични образни критерии:

Рентгенологични данни за лезии, съвместими с COVID-19

Лабораторни критерии:

Откриване на нуклеинова киселина на SARS-CoV-2 в клинични проби

Епидемиологични критерии:

Поне една от посочените две епидемиологични връзки:

• близък контакт [2] с потвърден случай на COVID-19 в рамките на 14 дни преди появата на симптомите;

• лицето е бил живущ или персонал, в рамките на 14 дни преди появата на симптомите, в социална услуга от резидентен тип в общността (специализирана институция за предоставяне на социални услуги), в която има установено предаване на COVID-19.

Класификация на случай:

А. Възможен случай: Всяко лице, отговарящо на клиничните критерии.

Б. Вероятен случай: Всяко лице, отговарящо на клиничните критерии и наличие на епидемиолгична връзка

или

Всяко лице, отговарящо на диагностичните образни критерии.

В. Потвърден случай: Всяко лице, отговарящо на лабораторните критерии.

От фейсбук