Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Бил много привързан към жената и след погребението се прибрал на село

Изкарвал дните на вода от ручеи, спял в плевня и се хранел с каквото намери

Любов, привързаност и приятелство. Отношенията на изчезналия за четири дни в Смилян Ивелин Узунов и баба му, която починала преди известно време, били като между майка и син. Погребението на възрастната жена се оказало повратна точка в живота на младежа, който изпаднал в депресия след нейната смърт.

Според близките обаче не това била причината той да бяга от вкъщи и да се скита из гористите местности в околията. Ивелин не за първи път изчезвал от полезрението на роднините си. Семейството му редовно се сблъсквало с този сериозен проблем, но повечето пъти не звънели в полицията, тъй като сами успявали да го открият.

Познати на младежа го определят като тих и възпитан, но имал лошия навик да излиза от вкъщи и да тръгва в неизвестна посока. Бродел не само из улиците на селото, но стигал и до гората, където се губел с дни и се налагало да пие вода от малките ручеи, за да оцелее.

Изчезването, което се случи само преди броени дни, беше

истинско

дежавю

както за семейството на Узунов, така и за полицията. През 2017 г. той отново беше в пълна неизвестност, но в продължение на цели десет денонощия. Накрая се оказа, че е обикалял селата и е спял в изоставена плевня с изглед към родната му къща, докато в същото време го издирват стотици хора.

Тогава имаше множество странни факти около изпаряването му, които сочеха, че той сам е взел решение да избяга поради някакви лични проблеми.

Още при първото по-дълго изчезване на Ивелин бяха подавани десетки сигнали за това, че той е бил засичан от случайни хора, които са го познали по снимката, която властите разпространяваха в околността и по медиите. Оказа се, че е успял да премине съвсем спокойно през селата Турян, Пещера и Чокманово, а ден по-късно бил забелязан и в Смолян край "Бункера" - знаково място за града, на което пътят се разклонява за десетките села от Арденското корито.

Тогава "168 часа" откри една от жените, за които имаше съмнения, че е видяла Ивелин. Тя разказа, че той

изглеждал

замислен, но не я

помолил за помощ

Не поискал от нея и да се чуе с близките си по телефона. Ходел бързо в неизвестна посока, но сякаш бил устремен към конкретна цел.

Съмненията за това, че младежът може да е отвлечен, бяха отхвърлени още в първите дни от изчезнаването му. Причината бяха всички сигнали от хората, които са го засичали в района. Конкретно доказателства за това, че Узунов сам е решил да бяга от вкъщи, беше и фотокапан за мечки в горския район на с. Турян, който го засече.

"Тате, загубих се в гората и не съм бягал от вкъщи. Не знаех как да се прибера и се лутах, извинявай. Не съм срещал никакви хора, нямаше кого да помоля за помощ. Бях само в гората, не помня да съм бил в населени места."

Така Ивелин обяснил първото си изчезване на баща си веднага след като двамата се видели на 14 май 2017 г., научи "168 часа" от близки на семейството. Същото момчето разказало и на полицията. Не добавило нищо по-различно.

Част от хората, които участваха в търсенето на младежа преди три години, се съмняваха в неговата версия поради несъответствия с доказаните факти. По думите на близките му обаче той не познавал района и било възможно наистина да се е изгубил.

"До своето завършване на училище Ивелин живееше при майка си в София и от година е при баща си - разказват познати на 20-годишния младеж. - Не познаваше толкова добре района, а тук е гора."

При първото си изчезване Узунов бе открит съвсем случайно от шефа на пожарната служба в Смолян Васил Вълчев, който има имот в Пещера. Мъжът забелязал легнал на пътя край дерето човек и решил да провери кой е той.

Когато се приближил и го попитал как е, Ивелин погледнал към него и му казал "Добре съм", въпреки че изглеждал изнемощял. През цялото време младежът лежал с качулка на главата, бил отслабнал, занемарен,

с прокъсани

дрехи и с боси

и подути крака

Васил веднага го познал и поискал помощ от двама овчари, които били наблизо. Те донесли одеяло, с което го завили, и веднага звъннали на 112.

Ивелин бе приет в болница с опасност за живота. Тогава той имаше много ниско кръвно налягане, измръзнали крака и ръце и леки повърхностни охлузни рани. Лекуващият го лекар от интензивното отделение в Смолян д-р Венцислав Проданов обясни, че измръзванията на краката му били по-сериозни, тъй като той решил да остане бос през тези дни.

След последното си бягство Ивелин отново споделил, че изкарал дните в неизвестност на вода и се хранел с каквото намирал в гората. Момчето за пореден път не признава, че само е решило да бяга от вкъщи, но не може да посочи и конкретна причина, поради която е напуснало дома си, без да каже на никого и без дори да вземе телефон със себе си. С него обаче за пореден път ще работи психолог. Специалисти са убедени, че има нещо, което го притеснява и го кара да се дистанцира от останалите, за да търси уединение. Самият той отрича и казва, че няма никакви проблеми. Единственото, което роднините му забелязали, е, че от 2016 г., когато починала неговата баба, той станал по-затворен и необщителен.