ПОУЧИТЕЛНО: УРОЦИТЕ НА АХМЕД ДОГАН В ПРОТЕСТЪРСКО ИЗМЕРЕНИЕ

През 1992 г. Ахмед Доган, председател на ДПС тогава, постави условие: ще подкрепим ново правителство на СДС, но ако Филип Димитров не е премиер. В отговор ръководството на СДС взе правилното решение – заяви позиция, че ще предложи отново правителство на СДС и отново с премиер Филип Димитров. Така и направихме. Днес, 28 години по-късно, някои извънпарламентарни партии, участници в така наречените от медиите "протестии", ползват опита на Ахмед Доган и поставят същото условие: "В следващия парламент е възможно да участваме в коалиционно правителство заедно с ГЕРБ, но ако премиер не е Бойко Борисов."

Това ахмеддогановско условие - азиатско по същество, а не европейско, днес се опитват да поставят отрано някои опозиционни партии и техните лидери. През 1992 г. заемането на тази позиция от лидера на ДПС доведе до криза държавата ни. До какво ли ще я доведе сегашното й "протестърско" повторение?

Някога след тази позиция последва правителството на Любен Беров. Това бе правителство кармакарашик или както протестърите го желаят - програмно-експертно правителство. Такива са правителствата на задкулисието. За министри в тях се монтират "експерти", но от вимето на държавата тихо и кротко сучат политиците, които са ги инсталирали в министерските кабинети. Сучат и не плащат. Не са отговорни за нищо. Така експертът Беров отнасяше ритниците, а идеологът на "експертно-програмното" правителство си направи първия сарай. Сетне се оказа, че това било "правителство на мафията", но....след дъжд качулка.

Всяко т.нар. програмно-експертно правителство е заслон за крадливи политици и за мафията. Затова и правителствата трябва да бъдат с ясна политическа отговорност. А премиер трябва да става председателят на победилата на изборите партия. Така е политически почтено. Така е по европейски. Така е и дори когато правителството е коалиционно. Така че меракът на днешните протестъри да се изживяват като кадровици от "Централния комитет на Партията", като казват кой трябва да бъде лидер на една или друга партия и евентуално премиер, ако тя победи на изборите, е комунистически мерак. Той няма нищо общо с демокрацията.

Правителството на Пламен Орешарски също бе лансирано като "програмно-експертно". Но само най-гламавите у нас тогава не схванаха, че това е правителство на БСП и ДПС. И недоволството срещу него бе всъщност протест срещу БСП и ДПС. Всичко това е минало и заминало, но си мисля, че днес е крайно непочтено да се ползва опитът на Ахмед Доган за демократични протестърски цели. Впрочем, продължавам и да мисля, че акцията на Христо Иванов в Росенец не бе случайно хрумване. Тя бе само брънка от синджирчето, чрез което се цели да ни вържат около врата отново "програмо-експертно" правителство. Предупреждавам отсега, че това е опасност за демокрацията и за България.

*От фейсбук!