Виждам как някои "прогресивни" социалисти куфеят и буквално се радват на загубата на БСП в село Карлуково. И от нея вадят епохални умозаключения, титанични прогнози, апокалиптични пророчества. Честно казано това е много повече израз на невежество, отколкото на автентичен политически размисъл. Лично аз страдам много за загубата в Карлуково. Имах шанса да бъда в селото по време на предизборната кампания и да видя каква е реалната ситуация. Всъщност БСП в Карлуково показа невероятен дух. Първо: намери си млад, сериозен и отдаден кандидат - Петко Иванов. Той прояви невероятна смелост да влезе в битката, защото знаеше срещу какви интереси застава. Кампанията му беше модерна, смислена, а самият Петко се оказа доста добър оратор, който познаваше в детайли проблемите на селото си. Уви, Карлуково е метафора за самата България. Бедно село, забравено от всички, с преобладаващо ромско население. Въпреки това кандидатът на БСП загуби само с 9 гласа, защото ГЕРБ пуснаха машината си на пълни обороти, мобилизираха с пари ромския вот и за пореден път си купиха народна любов, без ясна програма, единствено в името на властта и машинациите. Всъщност загубата на БСП в Карлуково съвсем не означава, че БСП не може да спечели избори, а точно обратното. Ако не променим модела ГЕРБ, ако не спрем фабриката за купуване на гласове и подмяна на вот, никой няма да успее да ги спечели. Точно това се опитваме са направим в парламента - да извоюваме машинното гласуване, което не е панацея, но поне е гаранция, че 80 на сто от схемите ще бъдат прекратени. Битката за Карлуково показа, че БСП е в кондиция и напук на обстоятелствата, парите, машинациите и натиска успява да да предложи алтернатива на смазващото безвремие на мутрите. Там, където няма никой, който да се съпротивлява, единствено БСП предлага нещо различно. Написах тези думи емоционално, но просто ми е писнало от кабинетни философи, фейсбук-хейтъри и хора, които не са си подавали носа от големите градове в последните години...

От фейсбук