В човека се чувства като на фитнес, мишките не се заразяват

Бързо инфектира, защото в шипчето му има 5 аминокиселини, които се срещат още при кучето и котката

Признаците: През 2012 г. 7 работници умират от него. Сп. “Нейчър” през 2013 г. публикува изследвания за подобен случай

При зараза с два вируса се получава “вирусен секс” и съвършено нов патоген

Поне още 5-10 години ще живеем с COVID-19. Засега няма никакви данни, че коронавирусът ще си отиде скоро, прогнозира проф. Радка Аргирова. Той се чувства изключително добре в човешкия организъм. Нищо не го притеснява. Навлизайки в клетката, изпитва т.нар. вирусен фитнес – разполага се, живее и се размножава, няма нито медикаменти, които да го спират, нито ваксина.

Вариантите за развитието му може да са различни в различните страни и региони на света.

Едната хипотеза е

за плавни пикове

и спадове.

Втората е за внезапни избухвания между ниски нива на разпространение. Третата е на постоянно, но слабо заразяване.

“Всичко зависи от това дали ще има нов натиск върху вируса - ваксина или медикаменти. И двете ще въздействат върху определен състав вирусни частици, а върху някои от тях няма да действат и може да се развие резистентност. Ако това се случи, тези участъци, върху които не действат, ще продължат да заразяват. Дали те ще са по-патогенни, също не се знае”, добави проф. Аргирова. Засега няма фактор, който да оказва каквото и да е въздействие върху вируса.

На традиционния 19-и поред семинар за лекари и журналисти на фондация МОСТ в курорта Албена вирусоложката даде сравнителен пример с едрата шарка, обявена за ликвидирана от Световната здравна организация през 1971 г. Разликата обаче е огромна, защото вирусът на

едрата шарка

има само един гостоприемник

– човека,

докато при SARS-CoV-2 не е така. Той се среща още при кучета и котки, но не и при мишките. Причината за това е в структурата на вируса и по-специално известните от снимките шипчета, чрез които се захваща в клетките. Те са изградени от две зони - едната определя кой хазяин ще бъде заразен. Другата

улеснява навлизането

в клетката.

В първата съществува участък, където са разположени последователно 6 аминокиселини. 5 от тях са характерни и за човешките клетки, тези на кучето и котката. Но не и за мишките. Затова те не се заразяват с коронавирус. Но същите тези аминокиселини ги има при прилепите, откъдето тръгна заразата.

Колкото и да ни звучи изненадващо, признаци за настъпването на COVID-19 е имало. През 2012 г. е ликвидирана мина в Китай. При почистването й установяват, че цялото пространство е изпълнено с умрели прилепи. От 9 работници, които се занимават с хигиенизирането, 7 са починали от атипична пневмония. В науката при такива случаи, когато причината за болестта не е ясна, биологичният материал се пази за бъдещи изследвания. Днес е установено, че видът на вируса, от който са си отишли тези китайци, е SARS-CоV-2.

Вторият насочващ факт е от 2013 г. Тогава е

изолиран жив вирусът SL-CoV от фекалии на прилепи

в Китай, пише научното списание “Нейчър” в броя си от 30 октомври. Анализът показал, че е типичен коронавирус. В 99,9% е идентичен с Rs3367, подобен на SARS, който произхожда от същия географски район – град Кунминг, провинция Ухан. Специалистите провели 12-месечно изследване на патогена.

“Нейчър” излиза с извода, че е много важно да се правят подобни проучвания на вирусите в дивите животни от гледна точка на общественото здраве. Авторите настояват за програми, чрез които да се разбере повече за непознатите щамове, които са свързани с известните вече.

“Ако се фокусират върху специфични високорискови групи от диви животни и места, където може да възникнат болести, тези програми биха станали важна част от бъдещите глобални стратегии за предсказване, подготовка и превенция на пандемии”, завършва публикацията в авторитетното списание.

Така

признаци за избухналата в края на миналата година епидемия е имало преди 7 години, но никой не е обърнал внимание.

Оттогава насам патогенът продължава да еволюира и да се адаптира, за да продължи живота си. Доказано е вече, че китайските подковни прилепи служат за естествен резервоар за SARS-CoV и няма нужда от междинен домакин преди директното заразяване на човек.

Коронавирусът е от типа на т.нар. РНК вируси, които са силно изменчиви в сравнение с ДНК вирусите, каза още проф. Аргирова. Затова РНК са много склонни към мутации и промени в кода. Те се размножават бързо, имат дълъг инкубационен период и резултатът е, че или убиват заразената клетка, или тя оздравява. Ако се излекува, се образуват специфични антитела, имунитет. Доказано е, че асимптомните носители на инфекцията формират краткотрайна защита – само за около 3 месеца. При другите тя е по-дълга.

Коронавирусът копира почти без грешка генетичния си материал

и става по-патогенен, за да се приспособи и да живее у новия си “хазяин”. И засега успява, въпреки че вече в света се правят 110 опита да се изобрети ефективна ваксина. При това всички тези лабораторни експерименти са насочени към шипчетата – повърхността на вируса, която първа среща имунната система на човека. Затова срещу този участък се търсят антитела.

“Ако в него настъпи мутация, която няма да я има във ваксината като имуноген, ваксината няма да е ефективна”, коментира Радка Аргирова.

Каквитото и мутации да се случат, те са много по-бавни от сезонния грип. Затова и препаратът срещу този вирус няма да се сменя непрекъснато – ежегодно или ежесезонно както при грипа. Именно тази скорост на изменение е благоприятен фактор за разработването на терапия и ваксина.

Мутацията има връзка не с тежестта на заболяването, не със смъртността, а с възможността за заразяване на повече хора. Според изследване на американски специалисти в 28 страни в света вече има 1234 мутации на SARS-CoV-2 в сравнение с първоначалния. У нас се разпространява т.нар. G щам, който е най-високопатогенен.

Възможно ли

е да се появят

нови инфекции,

които да засенчат пандемията от COVID-19?

Специалистите са категорични, че това няма да е последната епидемия за човечеството. Първо, не са изследвани достатъчно вирусите при животните и възможностите им за пренасяне към човека.

Второ, при взаимодействие между два патогена може да се получи чисто нов.

Когато два различни вируса нападат една клетка,

те си взаимодействат.

Искат да се размножат.

“Моите студенти го наричат вирусен секс, макар че такъв термин не съществува. Получава се смесено поколение”, разказа Радка Аргирова. Едни от новите частици имат характеристиките на първия, други – на втория патоген, някои са със смесен генетичен материал.

Трудно е да се предвиди кой ще оцелее. Може да се формира чисто нов. Както се е случило с H1N1 през 2009 г. Свинската клетка се заразява с човешки и птичи грип и се появява свинският грип. Първоначално заразява един човек, който умира – мексиканско дете. Вирусът продължава да се развива.

Така че човечеството просто трябва да изработи стратегия за борба с патогените и болестите, които причиняват, и да инвестира в научни разработки за предотвратяване на фатални последици от заразите.