Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Класическа революционна ситуация в света: 4 причини Демонстранти, протестиращи по повод смъртта на чернокожия Джордж Флойд, починал след полицейски арест в американския град Минеаполис, атакуваха паметници на Конфедерацията в много градове на САЩ. Снимки: Ройтерс

СЗО даваше противоречиви сигнали, които правителствата интерпретираха както им скимне и сега никой не им вярва

Дали някой нарочно не превръща лидерите в смешници, които не знаят как да се справят с кризата?

Пълзящото обедняването заедно със забогатяването от кризата на няколко милиардери взривиха възмущението

Причините за масовите протести по света са много, но основната е повсеместната криза на доверието към лидерите. Мнозина за първи път преживяха подобен lockdown и шокирани осъзнаха, че правителствата им не могат по никакъв друг начин да ги защитят, освен с методите, измислени още при чумните епидемии преди векове. След това мнозинството с учудване следеше нелогичните и противоречиви мерки срещу пандемията. Разбира се, основна вина за това имаше СЗО, която първоначално се обяви срещу маските и излезе с аргументи, че те не помагат, и чак когато експерти от цял свят започнаха да доказват, че лекарите така се пазят от десетилетия, организацията излезе с позиция, че всъщност маските предпазват. СЗО продължи с различни противоречиви данни за вируса, които на свой ред бяха възприемани от правителствата. Така се стигна до въвеждане на мерки за тотална забрана за излизане, за разходки, за излети в планините, градинките и други подобни. Всяко правителство интерпретираше по свой абсурден начин объркващите послания на СЗО и съвсем естествено

хората масово спряха да се доверяват на правителствата си.

Дали именно това не бе една от целите на Икономическия форум в Давос от януари тази година, където повечето изказвания бяха насочени към рестарт на политическата система в глобален план? Интересното е, че веднага след като доверието към управляващите започна да ерозира, избуяха всякакви конспиративни теории. Политиците бяха обвинени в опит за ограничаване на права, че използват коронакризата за въвеждане на системи за масово наблюдение, някои бяха атакувани, че са некомпетентни, а

други направо че са злонамерени.

Случайно или не, това много напомня лайтмотива, изразен на тазгодишния Икономически форум в Давос. Всички изказвания там сякаш бяха подчинени на тезата, че единствено глобалното лидерство може успешно да изведе света от коронакризата. Че правителствата са твърде слаби, твърде малки и трудно могат да се справят, тъй като им липсва широкия поглед и им се губи цялостната картина. Неслучайно този подход бе избран и сега при разпределението на ваксините. Глобалният ваксинален алианс на Гейтс следи всички разработки по света и се обяви за справедливо разпределение, като държавите правят огромни поръчки в различни фармацевтични компании, без още да са приключили клиничните изпитания. Тоест, дори при тотален провал, фармакорпорациите ще получат своите милиарди.

Разбира се, че в този подход има логика, но има и мнения, че резултатът от него ще е, че на правителствата се отрежда ролята на кукли в нечия чужда пиеса. И понеже американският президент Доналд Тръмп размаха пръст на глобалното лоби в Давос и показа, че е разгадал плановете му, макар че то е убедено, че са за добро, се стигна до големия конфликт.

Втората причина за недоволството по света е свързана с реалната криза и обедняването, които настъпиха след двумесечното затваряне на икономиките. Много сектори така жестоко бяха ударени, че освобождаването на работници стана неизбежно и вероятно ще продължи. Туризмът пострада най-тежко, но повлече и свързаните с него хотелиерство, авиокомпании, транспорт. Международната търговия с изключение на тази, свързана с храните и лекарствата, също отбеляза рекорден спад, тъй като редица производствени вериги, свързани с Китай, бяха разрушени. Производството на автомобили

удари дъно

и едва сега започва да се възстановява.

Инвеститорите в офиссгради тепърва ще усещат кризата, тъй като много глобални компании свикнаха да работят онлайн и мнозинството служители избират този начин да продължат. Това спестява разходи както за корпорациите, така и за работниците.

Каквито и други обяснения да се търсят за бушуващите протести, когато брутният вътрешен продукт на САЩ намалява с 33%, а на Европейския съюз със 17%, това няма как да не рефлектира в повишаване на безработицата и ескалация на напрежението. Факт е, че когато големите икономики страдат, това неизбежно се отразява и на по-малките, които са пряко свързани с тях. Неслучайно тази криза най-силно се усети в по-бедните региони на света, където избухнаха и

най-кървавите сблъсъци.

В същото време излезе класацията на тези, които най-много спечелиха от lockdown-а насам. На първо място е основателят на "Фейсбук" Марк Зукърбърг, на второ собственикът на "Амазон" Джеф Безос, а на трето е Бил Гейтс, който прибави още 11,9 млрд. долара и сега богатството му се изчислява на 106 млрд. От една страна, той плаши с вируси, рекламира ваксините, подпомага фармабизнеса, а от друга предлага най-добрата система за работа на глобалните компании в онлайн режим. Дали екипите от цял свят ще са в реална стая или във виртуална, няма значение.

Този подход разяри над 655 хиляди американци и в петиция на сайта на Белия дом те поискаха разследване на действията и бизнесите на Гейтс за медицински злоупотреби и престъпления срещу човечеството.

Третата причина е изключителният дефицит на лидерство. Но това е само върхът на айсберга. Няколко години преди това в Европа бяха допуснати серия от грешки, чиито последици изпъкват сега в целия им блясък. Най-голямата е необмислената покана към бежанци от Африка, Близкия изток, Афганистан и Пакистан да щурмуват Стария континент. Сега става ясно, че този процес не може да бъде спрян, а е очевидно, че още два континента няма как да се заселят тук. Част от тези бежанци, търсейки място под слънцето, вземат работните места, полагащи се на европейците. Да, те са нискоквалифицирани, но някои завършват университети, други започват да учат и след няколко години ще са равноправни кандидати за всяко едно работно място. В криза като сегашната това неминуемо става проблем -

нарастващият брой безработни европейци

виждат в прииждащите бежанци врагове, с които трябва да се бият за хляба си.

С обедняването изпъкна още един недъг в ЕС. С коронакризата стана безпощадно ясно, че между Севера и Юга в ЕС ситуацията е революционна. По-богатите не желаят повече да спонсорират разточителния и по-беден Юг, който е пословичен с отказа си от елементарна финансова дисциплина.

На общия фон политици се откроиха няколко,

които показаха, че има и друг път.

Лидерите на Полша и Унгария може и да са сред най-критикуваните, но те по удивителен начин са фокусирани върху растежа на икономиките си, привличат нови инвестиции и държат безработицата на рекордно ниски нива въпреки кризата.

Същия проблем има и Доналд Тръмп. Той може да е безпардонен, на моменти грубоват, да прави купища гафове, но едно не може да му се отрече - той е стопроцентов капиталист, който иска САЩ отново да започне да произвежда и да печели от огромния си пазар може би с най-платежоспособното население в света.

Тръмп бързо разбра, че ако националният доход на САЩ продължи да изтича в чужбина и да купуват вносни стоки, нищо добро не ги чака. Те може да са световен печатар на пари, но колосалният им външен дълг не може вечно да расте с лавинообразни темпове. Тръмп осъзна, че Америка става все по-уязвима и прекрати международните споразумения и участието на САЩ в СТО. Целта му е да затвори пазара и да възобнови производството и инвестициите в Америка. Всеки, който иска да влезе на този богат пазар, ще плаща мито, за да могат щатските производители да възстановят конкурентоспособността си.

Благодарение на тази политика, наложена от Тръмп силово, редица американски компании

изведнъж станаха жизнеспособни

и дори сега увеличават производствените си мощности и наемат все повече работници. Въпреки кризата, с този подход САЩ имат реален шанс да си върнат цветущото състояние отпреди карантината.

Неслучайно Тръмп загуби преднината си в социологическите прогнози след коронакризата и протестите срещу расизма, но сега е смятан за почти сигурен победител на изборите. Причината е, че той успя да убеди американците, че се грижи преди всичко за техните работни места, а не толкова какви печалби ще реализират американските компании, изнесли производствата си в Китай. Засега те са наказани да плащат мита, за да внесат стоките си в САЩ, и това естествено ги прави доста неконкурентоспособни.

Това е причината много от тях, наблюдавайки прогнозните резултати от изборите, да започнат да връщат производствените си мощности от Китай в САЩ, което на свой ред генерира нови работни места там и прави Тръмп още по-успешен в очите на сънародниците му.

Това различно лидерство показа на голяма част от хората по света, че трябва да се стремят към друг тип управници. Че не трябва безропотно да се козирува и робува на глобални организации като НАТО, СЗО, МВФ, ООН, СТО и други, а първо да се отстояват интересите на гражданите на съответната страна.

Дали всичко това ще е за добро или ще доведе до нови проблеми, много скоро ще разберем.