Всъщност това бе единственото хубаво нещо, което социализмът донесе на България

В средата на миналия век положението с жените в България беше катастрофално. Хубавите жени се брояха на пръсти и се знаеха поименно. А масовката? Масовката масово имаше фигури ала Дан Колов. Краката на повечето бяха криви и къси. Един приятел даже казваше: "Като слизат от тротоара, задниците им се удрят в бордюра". Този приятел не беше Джони. Не че Джони не обича да преувеличава, но той е деликатен човек и гледа да не обиди някого. Имаше например една естрадна певица. Беше руса (това поначало по онова време си беше сензация). В лице беше миловидна, но краката й бяха дебели. Може ли да си представите в днешно време поп певица и краката й да не са изящни, да не й стигат до шията и да не са дълги най-малко два метра. Е, отиване и връщане.

Преди няколко дена

седя в едно кафене

на високо столче на бара. Приближава се една сервитьорка с изящно дълги крака и още по-изящна фигура, а лицето й красиво, красиво с елементи от две раси. Вероятно баща европеец и майка японка. Навежда се и пита:

"Какво желае

господинът?".

С тъга в очите отговарям: "Честно ли да ви кажа, госпожице?". Разсмяхме се и двамата. Въпреки че аз го казах на сериозно.

Много хора са се опитвали да обяснят този феномен. Как така в рамките на 20 – 30 години улиците се напълниха с хубави жени и девойки, като във всяка трета ти се иска... да се загледаш.

Едни казват, че тогава са били гладни години. Хранели са се нездравословно. Нямало е и хранителни добавки.

Други смятат, че не са знаели да се обличат. Вярно! Западните модни списания бяха строго забранени. Информация можеше да се ползва само от журнала Sowjet life и можеше да избираш между стил Нина Хрушчова или Зоя Космодемянская.

Трети смятат, че сега жените са по-разкрепостени и мислят повече за любов, отколкото за трудови подвизи, и не ходят на партийни и комсомолски събрания.

Във всички тези съждения има по нещо вярно, но те няма как да обяснят как за толкова къс период краката на жените могат да станат дълги и изящни.

Причината може да бъде само генетична. В повечето случаи става въпрос за смесване на две или повече раси. Ако не сте виждали, всички сте чували за квартеронки и мулатки. Откъде са се пръкнали тези прекрасни създания?

Географски България е на кръстопът и разбира се, може да се допусне, че чужденци самоотвержено са се опитвали да подобрят генофонда на народонаселението. Да, ама нерегламентираното общуване с чужденци беше забранено от социалистическите закони. А ако ти пришият и параграф за шпионаж, заминаваш. Всички знаем закъде.

В България винаги е имало две големи и различни групи населeние. Бихме могли да ги наречем и две раси. Грубото селско население и изтънчените граждани. Те много рядко са се смесвали. И изведнъж!

Към края на 50-те години социалистическите ръководители просто

разрушиха българското село

и стотици хиляди селяни се втурнаха към градовете, за да реализират идиотските утопии на тъпите управници.

Пример: Кремиковци. Огромен металургичен комбинат, построен върху огромни залежи на желязна руда. Да, ама кой знае защо рудата се оказала бедна на желязо и трябвало да я внасят по море. Нерентабилност от висша степен! Да, ама макар и нерентабилно, десетки хиляди селяни се установили в столицата.

Това, разбира се, не е единственият пример.

И в резултат се получило какво? Смесване на две много различни групи. Можем спокойно да ги наречем раси.

Не, не става въпрос за квартеронки и мулатки, а за прекрасни създания с дълги крака и изящни фигури с българско гражданство.

Мога определено да заявя, че това е единственото добро, което СОЦИАЛИЗМЪТ е донесъл на България. И колкото и да се отвращавам от тази човеконенавистна система, не мога да не призная, че от време на време, поради гореспоменатата причина, това ми носи радост. Е... в последно време по-рядко.