Седя в хотела във Враца и слушам бг поп парчета.

От новите и модерните.

Очертава се една тенденция в нашата поп музика, която води към два типа парчета.

Първите са в стилистиката на така наречения регетон и обладават ритъм “туп ца туп ца” в размер 8/8 (3+3+2).

Там прекрачването на прага между поп и чалга вече е направено. Чалгаджиите и поп звездите ни (като хвана едно дърво) пеят комай едно и също вече.

Втория тип песни са квазиречетативни. Там певците и певиците нареждат нещо на триоли - “ръдъдъ-дъдъдъ-дъдъ”.

Това бива разнообразявано от зловещо трансформирано от аутотюн цвилене тип Павел Пав и Венци Венц.

Като цяло този тип песни са по - дразнещи от регетона, което направо не е за вярване.

Текстовете са адски. Ама наистина адски. Вчера чух някаква песен на звездата Дара, дето си била изгубила телефона (страхотен PR, нашите PR специалисти или са изкукуригали от жегата, или са на лепило). Такова нещо може да измисли само човек, който е изпил 8 паркизана и бутилка лавандулов спирт едновременно. Ад.

А сега ви оставям. Имам репетиция със Симфониета Враца. Свирим по ноти. Егати...Това нотите са пълна отживелица, ръдъдъ - дъдъдъ - дъдъ...

*От фейсбук!