Че ГеРадев и Дубайската връзка
Как държавният глава и Васил Божков се оказаха на общ протест и със сходни проблеми
В западната преса хитът са антикорпоративните статии, разгръщат се щедро на фона на новата златна треска – надпреварата за производството на ваксини. Предупреждават, че сме свидетели на последната битка между традиционната власт и най-богатите корпорации, претендиращи за световно господство. Цитират Бил Гейтс и СЗО, които неуморно внушават, че единственият начин да си върнем стария живот е цялото население на планетата да се ваксинира. Нищо по-долу! И стискат палци вирусът да не изчезне, че инвестиции в поточни линии и молекули за стотици милиарди ще отидат на боклука.
На местно ниво, разбира се, войната за планетата се усеща по-слабо, всяка държава се концентрира върху собствените си душмани. Специално в България отдавна отглеждаме благодатна почва за цъфтеж на илюзии.
През 1994 г. студентското предаване
“Ку-Ку” бе свалено
от ефира на БНТ,
след като описа как би изглеждал животът ни под властта на двата най-мощни по онова време холдинга “Трон” и “Мултигруп”. Срастването на държавата и мафията бе толкова агресивно, че ръководството на националната телевизия дори не се опита да обясни на данъкоплатците какво, аджеба, му e лошото на това предаване. Едва 5 години след рухването на Берлинската стена цензурата все още се възприемаше от обществото като юнашка демонстрация на сила, вместо за скандална минаваше за неизбежна.
И така, в пълен комфорт и в условията на задоволителен електорален рейтинг, всички правителства от началото на 90-те, без изключение, си отгледаха чисто нова олигархична класа. Днес някои среди с придворна психика яростно надигат глас, че не всички олигарси били еднакви, имало и свестни, по-добри, умни и красиви от другите. Заради тях най-вече цитирам възможно най-ширпотребното определение за това явление, дадено в Уикипедия: “В съвременния смисъл на думата, олигарси са онези състоятелни граждани, които са монополизирали държавната изпълнителна и законодателна власт.” С други думи,
олигархът може да бъде добър, колкото е боата,
която не убива веднага, а стиска и задушава бавно жертвите си дни наред.
Няма и не може да има дори капка съмнение, че олигарсите са опасни за демократичната държава, те са умалена, но не по-малко цинична, алчна и нагла версия на световните корпорации. И вместо да маршируват под знамената им, хипнотизирани от воя на своите вувузели, обществата са длъжни да разобличават очевидните им манипулации и домогвания. Нима не е ясно и за слепите котета, че днес в България политико-олигархичният модел е яхнал протестите и ги развява както си ще? Що за лидерско изказване може да бъде “Не познавам Маджо”?
На 9 юли 2020 г. имаше две ярки събития – прокурори влязоха в президентството сутринта, а в късния следобед се проведе първият масов протест срещу Борисов и Гешев. Веднага на площада цъфнаха трима пажове, приближени на хазартния олигарх Васил Божков, обявиха се за организатори на спонтанните граждани, а президентът се взе за революционен водач и излезе с вдигнат нагоре юмук. Беше жалка и нелепа гледка този представител на руските олигархични интереси - училищен загубеняк, възседнал рокерски мотор. Във фейсбук снизходително го кръстиха Че ГеРадев и предложиха да надене диско лента.
Всъщност много малко видяхме от него през мандата му. Първите две години се наслаждавахме на дантелите на жена му, следващите две – на съветниците му. Накрая той се появи в революционна поза и обяви, че мерките срещу коронавируса са внедрени нарочно, за да пречат на публичните му изяви. П Че и от Че е!
Огромният български конфуз в момента не е толкова в самите протести, блокадите и крамолите между простолюдието и средната класа, а в неизречената истина, че възседнали протестите, Божков и Радев действат във видим синхрон срещу своя общ враг Борисов (не че действащият премиер е символ на демократичните ценности и високия интелект). Така и не сме разчепкали как, кога и защо съвпаднаха проблемите и протестите на държавния глава и на мафията. 26 години след “Ку-Ку” манипулацията още се приема за нормално явление.
Вместо да е надпартиен обединител на нацията, президентът нахакано громи: “Мутри вън” като футболна агитка. В същото време Божков се включва от Дубай не в образа на издирван обвиняем, а все едно е римски император на почивка в южните си владения: “Сега създаваме щаб на протеста.
Кефи ме как се управлява тълпата по мрежите,
“идете там” и те вървят…”
Публиката тук е толкова безкритична след карантината, че на олигарха окото му не мигва публично да се перчи пред най-големия си враг: “С Шиши ще се разправям лично!” Такава дързост и в “Кръстникът” не си позволяваха, бе!
Без микроскоп се проследяват общите интереси на Че ГеРадев и Черепа. Руската ориентация на президента и бляновете му за Евразия нямат нужда от доказване. А само преди три месеца в медиите бе отразено как шефът на руското военно разузнаване се вдигна и отиде в Дубай при шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум, за да се застъпи за Божков. Ако и нашият президент бе помолен да се включи в инициативата за опазване на олигарха от българското правосъдие, сигурно щеше да влезе с поклон доземи при шейха.
Веднъж Че Гевара в пристъп на безгранична откровеност възкликнал: “Аз не съм освободител! Няма освободители. Хората сами се освобождават.” Ама те не го чули правилно.
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Първият концерт на Лили Иванова е с фалстарт. Публиката: Хей, малката, свършвай по-бързо!
Успехът идва първо в Румъния 48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите