Рязката ескалация на напрежението между Гърция и Турция заради териториалните спорове в Източното Средиземно море сериозно притесни водещите столици на Европейския съюз. Докато Атина и Анкара обменят заплахи, провеждат военни учения натрупват военни формирования в оспорвания регион, Германия спешно изпрати външния министър Хайко Маас в двете конфликтни столици, за да разреши кризата, която заплашва да излезе извън контрол във всеки момент, пише вестник “Российская газета“, цитиран от "Фокус".

В навечерието на срещата с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис германският външен министър заяви, че "прозорецът за диалог между Гърция и Турция трябва да се разшири, а не да се затваря". Вярно, в Турция, където също очакват посредника Маас, веднага категорично заявиха: именно Гърция „подкопава” възстановяването на контактите на високо ниво между двете съседни държави, като по този начин постави немската дипломация пред изключително трудна задача.

Анкара се позовава на решението на Гърция да обяви участък на юг от малкия остров Кастелоризо за морска зона за военни учения. Спорната територия, където в момента турският изследователски кораб „Оруч Рейс“ провежда проучване за въглеводороди под защитата на военни кораби, е затворена за навигация от вечерта на 25 до 27 август. Турция обаче „няма да направи и най-малката крачка назад“, турският вестник Daily Sabah цитира президента на републиката Реджеп Тайип Ердоган. "Гърция ще посее хаос, който не може да бъде избегнат. Сега само Гърция е отговорна за всички конфликти в региона и само тя ще страда от това", предупреди турският лидер по обичайния си начин. В подкрепа на тези думи Анкара обяви незабавния старт на военните учения в района на юг от гръцкия остров Крит, което допълнително влоши ситуацията.

Вестникът припомня, че „призракът“ на гръцко-турския конфликт в Егейско море витае от средата на 90-те години на миналия век (през 1996 г. страните бяха на ръба на войната заради спора за остров Имия), но този път конфликтът става почти неизбежен. Причината за това са не само рязко засилените териториални амбиции на Турция, която счита, че морските граници в региона,начертани след Първата световна война, са несправедливи, но и богатите нефтени и газови ресурси, открити тук. В борбата за контрол над тях никой не иска да отстъпи. В стремежа си да „наложи“ правата си върху континентални шелф, богат на газ, Турция по-рано подписа споразумение за разграничаване на морските граници с правителството на национално съгласие на Либия. Гърция от своя страна на 6 август подписа споразумение за демаркация на морските зони с Египет. И Атина, и Анкара съответно не признават тези споразумения за законни и смятат, че те нарушават правата на една от страните.

За Гърция компромисът е неприемлив: ако отстъпят на турците парче от шелфа дори на един остров Кастелоризо, разположен на 580 километра от континентална Гърция и само на 2 километра от Турция, гърците рискуват да се сблъскат с още по-засилени териториални и енергийни апетити от страна на Анкара. Всъщност не особено разчитайки на собствените си сили, Атина се стреми по всякакъв начин да интернационализира конфликта, представяйки го като атака на Анкара върху принципите на международното право и външните граници на Европейския съюз. При липса на подкрепа от НАТО, който традиционно няма желание да се меси в дългогодишното гръцко-турско противопоставяне, гърците залагат на заплахата от антитурски санкции от Европейския съюз, както и на ситуационни съюзи с Египет, Израел, ОАЕ и Кипър. Вярно, каква практическа помощ могат да окажат тези държави и най-важното - дали искат да я предоставят на гърците в случай на истински военен конфликт между последната и Турция, остава голям въпрос. Според източници на „РГ“ в гръцките дипломатически кръгове, декларираните съюзи с тези страни имат по-скоро символичен характер и никой в Атина не очаква египтяните, израелците или арабите да им се притекат на помощ.

Досега Гърция получи ефективна подкрепа само от Франция, която изпрати фрегата и носач на хеликоптери в Егейско море за съвместни учения с гърците. В същото време в Париж, който демонстрира засилена международна активност под управлението на президента Еманюел Макрон, се ръководят не толкова от европейската солидарност, колкото от собствените си икономически интереси. Факт е, че френската енергийна компания Total вече има право да разработва газови находища в шелфа на Кипър и не може да се изключи, че гърците са обещали на французите да участват в по-нататъшното разделяне на средиземноморския енергиен пай.

Що се отнася до Съединените щати, на които гърците винаги са полагали основните си надежди, тук изглежда те са горчиво разочаровани. Въпреки факта, че гръцките правителства през последните години отговарят на всички „желания“ на Вашингтон, като предоставят на тяхната територия нови американски бази и разширяват американското военно присъствие в тяхната страна, американският президент Доналд Тръмп упорито гледа на турския президент Ердоган като на „силен лидер“ и „ първокласен шахматист. "

"Десетилетия наред вярвахме, че в случай на заплашително изостряне на отношенията между Гърция и Турция, Вашингтон ще се намеси за разрешаване на ситуацията. Неотдавнашното политическо оттегляне на САЩ от много региони на света намалява вероятността от американска намеса в гръцко-турските отношения. Това е резултат от личния стратегически избор на американския президент", пише гръцкия вестник Kathimerini.