От 60 години ходя всяко лято на юг от Созопол. Така че нямам представа какво се случва на север, но дочувам, че и там също не си поплюват (по отношение на засирането).

Преди доста години беше дошла една колежка от Америка - приятелка на Джони Пенков, която обиколи надлъж и нашир цяла България. Преди да си тръгне, тя ми каза (ще се опитам да ви го предам почти дословно):

- Джеки, обиколила съм целия свят – такъв ми е занаятът. Повярвай ми!

Няма друга страна, по-красива от България

Накъдето и да се обърнеш – наляво, надясно, напред, назад. Всичко е красиво. Джеки, същите красиви места имаме и в Америка, ама те са на 1000 километра едно от друго.

Аз не съм сантиментален човек. По-скоро съм шегаджия и присмехулник, но когато съм минавал тази дестинация – за мое учудване – винаги са ме побивали тръпки на патриотична гордост.

Преди около 10-ина години пътуваме с Джони от Созопол. След един остър завой изведнъж за малко да обърнем колата. Най-неочаквано пред нас изплува чудовищна по своите размери и пищност постройка. Джони веднага й намери точното наименование -

“Псевдо Акрополис Мегаломанис”

Аз пък се сетих какво е казал Фелини, когато го завели да види новопостроените сгради на селскостопанската изложба в Москва. Попитали го : “Какво ще кажеш за тази красота, маестро?” А той им казал: "Прилича ми на сън на пиян сладкар".

Не знам кое от двете определения повече пасваше на изумителното архитектурно творение пред нас. Но може би двете определения се допълваха.

От другия край на тази дестинация в началото на демокрацията една фирма – няма да съобщавам името й, за да не й правя реклама -

закупува по-голямата

част от това райско кътче

Сетили се. Браво! Имали са пари. Откъде? Не питам. Как? Пак не питам. Пък и е било отдавна. Веднага след това строят вакавционно селище. За себе си и за богати клиенти. В интерес на истината от архитектурна гледна точка е направено перфектно. Добре.

Да са живи и здрави! Но! Какво правят тези господа, другари. Не бариера. А просто

преграждат

със строителен

материал връзката

с главния път

И цялото това изумително и нахално беззаконие да не би хора от простолюдието да минават близо до тяхното имение.

Във всяка нормална страна тази бариера на държавен път щеше да се премахне веднага, а виновниците щяха да са в затвора.

Тука обаче това прекъсване на обществен път трая няколко години. Една друга дивотия, която все още продължава. От шосето до плажа са един или два километра.

Фирма владее около

100 метра между

шосето и дюните

Направили са солидна бариера и ако искаш да стигнеш до плажа с кола, трябва да платиш.

Защо, след като имат толкова блага и имоти, тази дребнава алчност? Джони каза: "Е, това не е въпрос на изгода. Това е въпрос на характер. Това не е най-лошото."

Най-лошото е, че щом мине август и няма толкова туристи, просто заключват бариерата и никой с кола не може да мине.

Ами ако носиш лодка или водолазно оборудване? Ами ако си само с един крак, как се куцука километър и половина?

Сега ни остава само да гадаем къде ще е поредният грандиозен строеж от типа на “Псевдо Акрополис Мегаломанис”, или

отново ще пресъздават “съня на пияния сладкар”

Наистина. Можем само да гадаем, защото този път номерът няма да мине.

П.С. В Америка мафията построи Лас Вегас. Наистина този ансамбъл е красив и полезен както за държавата, така и за хората.

Само че мафията не го построи в резервата “Йелоустоун”, а в пустинята. Ех, американците са случили на мафия.