Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

300 години руска битка с алкохола

Властите разхлабват мерките, когато е заплашена икономиката на страната или има бунтове

Петър Велики раздавал 8-килограмов “медал” на пияниците

Селяни създават общество на непиещите като протест срещу високите цени на водката

Миналата година Русия обяви, че се е преборила с алкохолизма чрез въвеждане на строги мерки – забрана на рекламата на спиртни напитки и спиране на продажбата им през нощта. За последните години употребата им е намаляла с 43%, макар че има различни и много противоречиви изчисления по колко души годишно си отиват от алкохолизъм там. За 2016 г. имаше данни за 163 000 починали. Докторът на медицинските науки Александра Немцова казва през 2012 г., че всяка година

от отравяне със спиртни напитки умират 500 000 души.

В продължение на 300 години Русия води война с пиянството, но успехите й са относителни. Обикновено властите се борят с алкохолизма, докато икономиката на страната не бъде заплашена от рухване или докато не избухнат бунтове. Тогава тутакси разрешават пиенето и премахват наказанията. В арсенала на съветските и руските власти може да се открият много остроумни начини за борба с пиянството, пише в. "Комерсант".

Първият опит на държавата да се пребори

със злоупотребата на алкохол е от 1714 г. Инициатор е Петър I. Той се възхитил на собствениците на уралските заводи Демидови, които наказвали пияниците, като провесвали на шията им 6-килограмова чугунена звезда с надпис "За пиянство" като пародия на държавния Орден на светия апостол Андрей Първозвани.

Императорът въвел същото наказание за цяла Русия. Медалът тежал 6,8 кг, а обковът му – още 1,5 кг. Чрез него в полицейския участък закрепвали "наградата" на шията на пияницата, а остри шипове опирали в гърдите и корема на нещастника. Той прекарвал между седмица и една година подреден по този начин.

Сваляли тежестта само ако даде

обет в църква,

че ще откаже алкохола. Не е ясно какви са били резултатите от действията на Петър I, но век и половина след него не е имало други държавни инициативи за борба с пиянството.

През 1858 година станало модерно цели групи колективно да се отказват от употребата на алкохол. В движението се включили главно селяни, които недоволствали от цените в кръчмите.

Съдържателите имали право да ги определят сами,

след като купят лиценз за продажба на алкохол. Затова постоянно ги вдигали. В началото на 50-те години на XIX век ведро с водка струвало 3 рубли, а към 1858 г. вече било 10 рубли.

Това било две трети от средната работна заплата (15 рубли). Бедните селяни се обявили в защита на трезвеността. В с. Карамишево, собственост на княз Меншиков, всички напълно се отказали от алкохола. В други 1800 села, които преди 1858 г. харчели по 40 000 рубли на година за водка, изведнъж престанали да пият дори безплатните шотове, с които собствениците се опитвали да върнат клиентите си.

През есента на 1859 г. движението за трезвеност вече имало толкова последователи, че заплашвало да срине икономиката на страната, пише Уляна Волохова, автор на материала във в. "Комерсант". Притеснено, Министерството на финансите издало

разпореждане до местните власти

да не допускат колективни обети

за трезвеност. Селяните реагирали с мощни бунтове, които обхванали 15 губернии. Протестиращите съборили около 260 кръчми и даже на места се наложило войската да потушава безредиците.

Накрая заточили 11 000 души, но постепенно привържениците на движението изчезнали.

Докато размириците разтърсвали централните губернии, в други, които днес са територии на Полша, Литва и Беларус, срещу пиянството се обявява католическата църква. Епископ Мотеюс Валанчус настоявал подчинените му свещеници да дадат обет за въздържание от алкохол и да създават такива общности в енориите си. Трябвало да се кълнат пред олтара, че ще спрат водката и ще следят и другите да го правят.

Имената на борците срещу водката вписвали в специална книга, а нарушителите наказвали със затваряне в камбанарията и бой. За две години Валанчус обединил в общества на трезвеници повече от 80% от жителите на три губернии – Ковенска, Виленска и Гродненска. Кампанията се оказала доста ефективна и приходите в хазната намалели.

Властите се уплашили, че след полските въстания през 1863 г. антиалкохолните кампании ще консолидират католиците и ще започнат антируски бунтове. Затова генерал-губернаторът на областта Михаил Маравьов забранил събранията на трезвениците, заплашил нарушителите с глоби, а някои дори предавал на съд.

През 1894 г. министърът на финансите Сергей Вите въвежда винен монопол и организации на народната трезвеност. Те трябвало да просвещават населението и да измислят достъпни развлечения като алтернатива на водката. Открили безалкохолни чайни, където да похапват, да четат вестници, да играят шах, да си купят хартия и марки. Пуснали специални бонове, чрез които непиещите можели да си вземат обяд с намаление.

По-богатите граждани купували тези марки и ги раздавали като милостиня или вместо заплата, за да може работниците да ги похарчат за ядене, а не за пиене. Инициативата придобила популярност. В една от губерниите с 1,5 милиона души жители през 1905 г. чайните и столовите получили над 2 милиона бонове. Тази мярка се оказала дълготрайна - просъществувала до края на новата икономическа политика на Ленин през 20-те години.

Втората задача на обществата на трезвениците била да се създадат центрове за развлечения. От края на XIX век в цялата Руска империя се откривали любителски театри, градини за разходки с атракции, домове с образователни курсове, лекции, библиотеки и детски кръжоци. В Санкт Петербург са открити 7 театъра. Особено зрелищна била постановката "Превземането на Азов". В реквизита били включени няколко топа и "изгорили" турския флот пред очите на 100 хиляди зрители.

Очевидно тези мерки са проработили. Данните на Министерството на финансите показват, че през 1863 г. един руснак е изпивал 15 литра твърд алкохол, през 1913 г. вече е само 3,14 л. Но още по-ефективен се оказва приетият през 1914 г. закон за сухия режим, благодарение на който потреблението на водка на човек спада до 0,2 л на година.

Но идва съветската власт и го отменя.