Една статия във в. "168 часа" по случай Деня на победата 9 май ("Знаете ли за Никола Паскалев, който кръсти картечницата си Гинка и влезе в немски бункер с откъсната ръка" от Росен Петров) направи силно впечатление не само с разказа за героя, но и с точната и обективна преценка на събитията около капитулацията на нацистка Германия, падането на Берлин и отраженията им в нашата страна.

Авторът е имал достатъчно надеждна информация и трезв поглед върху събитията, за да направи този верен коментар. Г-н Р. Петров е прав, че

у нас не е имало газови камери и горене на хора,

запазени са дипломатическите отношения с СССР, не са изпращани български войски на източния фронт, а германските дивизии са почти изтеглени. И все пак, въпреки това, Съветският съюз обявява война на България на 5 септември 1944 г. Защо? За причината твърде малко се знае и малко се говори у нас, може би нарочно.

Отговорът на този въпрос може да се намери в книгата на Стойчо Мошанов "Моята мисия в Кайро" (изд. 1991), на Константин Муравиев ("Събития и хора", 1992) и в архивите на МВР (т. V).

Бързото напредване на Съветската армия по петите на бягащите германски войски предизвиква паника в правителствените и политически среди в сателитите на нацистка Германия в Европа и у нас.

На 23 август 1944 г. капитулира Румъния,

която участва във войната срещу СССР с 420 000 войници и офицери, от които загиват 104 000 и 57 000 са безследно изчезнали. Червената армия стига до Дунав.

Регентите и българското правителство бързат да намерят спасително решение. На 29 август Стойчо Мошанов (1892-1975) от легалната опозиция е изпратен от премиера Иван Багрянов в Турция и Египет, с мисия да се срещне с британските посланици и военните аташета аташе в двете страни, както и с контраразузнавачи, и да уговори навлизането на английски войски в България.

Срещата става, но англичаните са категорични, че на България няма да се признае правото на съвоюваща против хитлеризма.

Освен това страната ни ще си плати за съюза с Хитлер и за “символичната” война със САЩ и Великобритания -

трябва да отстъпи територии до Пловдив на

южните ни съседи

и да влезе в Балканска федерация, която ще се създаде начело с Турция. Мошанов е стреснат от наглостта на англичаните, отказва да се съгласи и се връща разстроен в България. Уверен е, че тези претенции са по внушение на българомразеца Уинстън Чърчил.

На 2 септември 1944 г. се образува ново правителство начело със земеделеца Константин Муравиев, което има намерение да скъса с обвързаността си с Германия, но не предприема нищо решително. А на 5 септември сутринта в страната ни нелегално влизат английски, американски и турски разузнавачи.

Те се срещат с Муравиев и предлагат на новото правителство да пусне турски и гръцки дивизии да окупират страната ни, а след капитулацията на Германия те ще бъдат заменени с американски и английски войскови части. По този начин ще се пресече пътя на болшевизма в България. Турция вече е обявила мобилизация и е струпала 26 дивизии в Тракия. Първа българска дивизия, която охранява границата с Турция, получава нареждане да се изтегли към София. Пътят за нахлуването е открит и

нищо не може да спре Турция да навлезе в България

Но съветското разузнаване веднага надушва плановете на заговорниците. И още същия ден - 5 септември късно вечерта (19 часа) СССР обявява война на България като участничка в хитлеристката ос. Причината за обявяването на война обаче е да се предотврати турската окупация. Но Йосиф Висарионович Сталин нарежда да не се разоръжава българската армия.

Преди това съветското военно командване е предвиждало да поиска разрешение само да премине през територията на България за преследване на германците. А ако турски войски бяха навлезли в България, дали щяха да излязат?!

Вече няма как да бъде извършена турската окупация, но английското разузнаване прави нов ход. Двама английски офицери се срещат на 7 септември с Кимон Георгиев и Никола Петков - и двамата от нелегалния Отечествен фронт. Кимон Георгиев е лансиран за премиер, а Никола Петков за негов заместник в правителство преди навлизането на Червената армия.

Кимон Георгиев обещава, че у нас няма място за болшевизма

И през нощта срещу 9 септември 1944 г., докато партизаните и военни части завземат сградите на правителството, на министерството на отбраната и други държавни учреждения, на друго място се формира новото правителство от името на Отечествения фронт. Сутринта на 9 септември страната осъмва с отечественофронтовско правителство начело с Кимон Георгиев, в което влизат още полк. Дамян Велчев и журналистът Димо Казасов -

и тримата участвали в превратите през 1923 и 1934 г.

Никола Петков е заместник на премиера Кимон Георгиев. Комунистическата партия има само четирима министри от 16-членен състав на Министерския съвет.

На първото заседание на отечественофронтовското правителство вицепремиерът Никола Петков предлага да се създаде Народен съд за виновниците за въвличането на България във Втората световна война по Закон за съдене и наказание на виновниците за националната катастрофа от 9 декември 1919 г., приет по времето на Александър Стамболийски, който все още не е отменен.

Предложението се приема. Същото правителство

назначава нови регенти на малолетния цар Симеон II,

издава решение за създаване на концлагерите за политическите противници, предвижда превръщане на България от монархия в република. Не спира отмъстителните убийства на виновни и набедени за злодейства през 1941-1944 г.

Възниква още един въпрос. На 9 септември е извършен е военен преврат. Новото правителство е формирано от няколко партии на Отечествения фронт. Комунистите са само четирима. Георги Димитров и Васил Коларов са извън България. Партизаните са на фронта. У нас има съюзническа контролна комисия от четирите страни-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция), в която англичаните

зорко следят

действията на комунистическата партия. Военното министерство е в ръцете на звенаря полк. Дамян Велчев.

Тогава кой даде властта на комунистите? Отечественофронтовците - Никола Петков, Гемето, Коста Лулчев и др. Те излизат от правителството, вместо да го държат в ръцете си, бойкотират парламентарните избори през ноември 1945 г. След референдума за Републиката (септември 1946) БКП изцяло овладява властта. Защо опозицията излезе от управлението, след като натвори народен съд, концлагери и др.? Днес водачите на тези партии, участвали в тогавашното коалиционно правителство, много удобно не желаят да си припомнят това. И стоварват всичко върху сегашната социалистическа партия.