Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Желязната Гергина Тончева - титанът с хиляди деца Първата директорка на Класическата гимназия Гергина Тончева.

До края спазва завета на Константин-Кирил Философ: Създай избрани люде!

Емил Джасим: Разплака се, след като й казах, че напускам. Не мислех, че някога ще я видя така

Възпитаниците й я наричат “желязната” като Маргарет Тачър

Винаги давала втори шанс на проблемните ученици, стремяла се да им помага

Първият директор на Националната гимназия за древни езици и култури Гергина Тончева почина в събота вечерта на 11 юли. За кончината на 87-годишната вдъхновителка съобщи дъщеря й Антония във фейсбук група за хора, завършили знаменитото училище.

“Преди броени часове Гергина приключи земния си път. Съобщавам го първо на вас, защото, за добро или лошо, съдбите ви са се преплели с нейната във времето. Светъл път към вечността, майчице! Сърцето ми спря да бие".

Новината буквално разтърси всички, които са били нейни възпитаници или по някакъв начин са се докоснали до великата учителка. Само за минути социалните мрежи се напълниха с жалейки, а дъщеря й допълни:

“Има хора институции! Толкова големи, че и на пръсти да се надигаме, не бихме могли да ги стигнем.

Хора като нея седят до Бог!

Достойно изживян живот. Благодаря на всички за съпричастността, за искрените думи, за обичта, за признателността - означава много! Затова, че всеки от вас отдели време да изрази усещанията си, благодарността си, да сподели спомените си, фотосите си, тъгата си. Значи е имало смисъл! Сгрявате изстрадалото ми сърце. За мен тя бе най-святото - майчица, жената, която ме е носила 9 месеца под огромното си сърце, в което винаги намираше място за всички вас. За мен да съм нейно дете, е огромна привилегия и чест! Огромна чест! Благодаря, майчице свята, че съм огряна от светлината ти.”

Гергина Тончева е родена на 25 декември 1932 г. в с. Садовец, Плевенско. Завършва гимназия в Сандански, а след това българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1960 г. постъпва в новооткритата 91-ва гимназия като преподавател по български език и литература. През 1977 г. е поканена да заеме длъжността директор на новосъздадената Класическа гимназия. Тогава училището се превръща в нейния житейски път и му отдава 33 години от живота си.

“Тя беше човек с мисия

- споделя пред "168 часа" учителят и експерт по история Емил Джасим. - Имаше много ясна идея първо да изгради класическото образование и след това да го запази. Освен това тя истински спазваше това, което е написано в житието на Константин-Кирил Философ: "Създай избрани люде". Научих с голяма скръб, че Гергина Тончева си е отишла. Госпожата, както я наричаме всички нейни възпитаници от НГДЕК, остави не драскотина, а дълбока бразда в паметта на всички класици - и ученици, и учители. Тя е не само създател и първи директор на Гимназията в продължение на 33 години, но и вдъхновител, и пазител на класическото образование в България. Лично аз съм й безкрайно признателен, защото

тя ме прие в Класическата гимназия,

без да имам връзки, без да съм ходил на уроци и без никакво ходатайство. На устния изпит в разговора за "Мамино детенце" на Каравелов тя ме попита: "Емиле, хубаво или лошо нещо са традициите?" Не се смутих изобщо, защото въпросът беше зададен толкова добронамерено, че нямаше от какво да се притеснявам. А и тая тема я бяхме обсъждали вкъщи с майка ми и баща ми много преди това събеседване. Казах й, че е хубаво от традициите да се вземат полезното и красивото, но и да се съобразяват с новите открития на науката. Госпожата се усмихна и рече: "Добре дошъл в Класическата, Емиле!”

С Гергина както я наричал Джасим, той имал хиляди спомени.

“В първия учебен ден ни каза:

“Помогни ми да тя возвися”

и това се отпечата завинаги в съзнанието ни заедно с “Поетиката на Аристотел”, която ни подари в същия ден. Тя ме насърчаваше в първите ми стъпки като учител, като ми даде най-важния урок - за да покаже едно дете какво наистина може, трябва да му дадеш свобода.

Гергина винаги гледаше това, което е най-добро за ученика

Имаше колеги, които не бяха щастливи от този факт. Имало е и моменти, в които не сме я разбирали, когато е казвала да дадем още един шанс на някой, който е упорит в калпазанщината си. Когато обаче и тя кажеше, че нищо не може да направи, значи чашата е преляла. Винаги се грижеше за възпитаниците си и се интересуваше за всеки един от тях. Обичаше работата си и почти не почиваше. Излизаше рядко в отпуск, и то за малко."

Изключително труден момент в техните отношения е решението на Джасим да напусне Класическата гимназия след 4 г. стаж като учител.

“Особено тежко ми беше, когато й казах в началото на септември 2008 г. - спомня си Емил Джасим. - Тогава, в края на двучасовия ни разговор, тя се разплака. Не бях виждал Гергина Тончева да плаче. Не смятах, че е възможно. Но трябваше да си кажем едни истини, които някак всички се правехме, че не се случват, а бяха там. След това се виждахме с радост на събитията на Класическата гимназия. На последния ми рожден ден получих изненадващо съобщение от дъщеря й Антония, което завършваше със "Специални поздрави от Гергина". Сърцето ми подскочи от радост. Тя наистина се интересуваше какво се случва с нас така, сякаш сме нейни деца. И бяхме. И сме. Гергина Тончева не е вече сред нас,

но е жива в сърцата и в умовете ни

Тя е титан, на чиито рамене се качихме, защото тя ни вдигна там."

Благодарностите към Гергина Тончева не свършват, а възпитаниците й я наричат Учителката на България.

"Създаде най-доброто училище с най-добрите учители и

го пазеше като зеницата на окото си

в бурни, трудни и мухлясали времена - посочва журналистката и ученик от НГДЕК Мира Баджева. - Даде шанс и криле на много красиви умове. Да си част от Класическата гимназия по соца, беше благословия - атмосфера на либерален дух, класическа естетика и култура в дни, когато свободата на индивида беше просто поредното кухо понятие. Там разбрахме, че знанието е престижно и това ни остана за цял живот. Бяхме горди, че сме деца на Класическата. И Гергина Тончева се гордееше с нас като с нейни собствени деца."

А актрисата Теодора Духовника, която също е възпитаник на Класическата гимназия, сподели, че след като е научила за смъртта на любимата директорка, й е било неспокойно и безкрайно тъжно:

"Достатъчно пъти ли казах на Гергина Тончева: Благодаря

Благодаря за толкова много неща! Знам, че не е било достатъчно. Знам."

Известните братя близнаци арх. Христо Генчев и доц. Марин Генчев също са възпитаници на Класическата гимназия и определят Гергина Тончева като създателя на общност и невидима връзка между децата.

"Гергина Тончева е единственият човек, който в наше време успя да създаде подобна общност в България - споделят двамата пред "168 часа". - Не група по интереси, не футболна агитка - а общност с правила, на които разнородни личности с желание се подчиняват.

Тя създаде семейството НГДЕК

Със сигурност г-жа Тончева беше призвана да има влияние. Когато и където да я видехме, тя непрестанно налагаше представата за учениците на Класическата като специална група от хора, призвана за големи, мащабни дела. Освен призванието Гергина Тончева имаше едно друго качество - беше "желязна". Да, желязна. Ако имаше някой в България, който да прилича на Маргарет Тачър това беше тя. Абсолютно неумолима, незнаеща какво е това да се предадеш, неприемаща отказ. "Кой ще ми откаже на мен?", казваше тази малка на ръст жена с мила усмивка и хладен поглед. И бавно и полека налагаше волята си както на ученици, така и на политици. Също така госпожа Тончева имаше едно качество, което имат само най-великите лидери.

Тя имаше стремежа да защитава хората,

които са й поверени - нейните ученици. Дори години след като завършихме гимназията, тя правеше всичко по силите си да помага. Най-важна беше обаче защитата, която получихме по време на комунизма. Класическата беше абсолютният символ на свободата в образованието. Нямахме униформи, в час изучавахме части от Библията, учехме историята такава, каквато е и обсъждахме теми, които бяха вкарали не един дисидент в затвора.

Това, което тя построи, ще я надживее!”

За други Гергина Тончева е онзи наставник, който предопределя съдби, показва посоката и остава в паметта редом с най-свидните ти хора.

“Тя бе любимата учителка на целия ни клас

- споделя пред "168 часа" писателката Никол Данева. - Ние, учениците от А клас, випуск 1973 г., на 91-ва немска гимназия, имахме предимство пред другите паралелки другарката Тончева да ни бъде не само преподавател по български език и литература, но и класен ръководител. Така я наричахме тогава, но и така я усещахме - като най-добър другар. Уроците й по литература бяха истинско откровение, бяха пътешествие в светове, където познатото изглеждаше много по-ярко, по-смислено, а непознатото блазнеше и предизвикваше въображението да тръгнем подир нея по нови и неведоми пътища.

Не ни поднасяше готовата истина,

а ни учеше да я търсим. Плутарх е казал, че ученикът не е съд, който трябва да бъде напълнен, а факел, който трябва да бъде запален. Гергина Тончева правеше точно това, палеше факли по целия си път. И те ще останат да светят.”

С любимата учителка на поколения българи си отиде една епоха в образованието, но малко преди кончината си като най-голямо възнаграждение за жизнената й мисия Гергина Тончева с писателя акад. Антон Дончев станаха първите носители на Вазовата награда за духовен принос, учредена от трупата на Народния театър.