Башева ме наричаше “идолчо”, а аз й мъкнех плакати и пропагандни материали от “революционните” страни, в които пътувах
Харесах Миряна Башева, без да познавам творчеството й на поетеса. Открих го после. Първо намерих нея самата като човек. Имаше един такъв хашлашки и много оригинален изказ, брилянтни асоциации и невчесано чувството за хумор... Беше от тия хора, които с две думи ти дава да разбереш дали те харесва или не. Запознахме се в редакцията на “24 часа” преди 25 години. В днешния социално-мрежови стерилитет хората си пращат емотикони за наздравица във фейсбук, но по онова време из редакциите се пиеше и пушеше истински. И се общуваше. Вестниците се списваха в една полубанкетна обстановка. А мен, напълно в съзвучието на един отминал век, алкохолът ме прави романтичен. Понякога ме избиваше на поезия, като подпийна. Веднъж, ей така приятно почерпен и без никакъв свян, реших, че е подходящо да рецитирам стихове пред Миряна Башева. Не нейни, щото не знаех ни един, хвърлих се в дълбокото - руска класика. По-точно “Незнакомка” на Александър Блок.
“И бавно, сред безброй пияници,
тъй крехка и без спътник пак,
присяда прелестната странница
край входа, в синкав полумрак.
И с древни тайни и поверия
ме лъхва чудната игра
на щраусовата феерия
над шапка с траурни пера.
От странна сила омагьосан
аз пак към нея се стремя
и зад воала сякаш виждам -
нов бряг и приказна земя...”
Това е превод, тогава й го рецитирах в оригинал на руски. Звучеше ми сякаш като да е писано за нея самата. Една непозната Миряна, преминаваща с ефирна лекота и доза мистерия през задимения свят на алкохолизирани бродяги, които я гледат, заковани от странна близост. Такива някакви фантасмагории. Сега правя съвсем други асоциации и намирам тогавашното си поведение за нелепо. Но съм бил на 22-23 години, в случай че това може да е извинение. Но точно самодейният ми рецитал отключи пътя към нашето искрено приятелство. Имахме закачка на тема диктатори. Тя ме наричаше “идолчо”, а аз й мъкнех разни плакати и пропагандни материали от “революционните” страни, в които пътувах. После, когато тя напусна “24 часа” и отиде в “Сега”, много ми липсваше. Минавах понякога да я видя на новото място. Беше си закачила на стената един грамадански постер на Саддам Хюсеин, който й бях донесъл от Багдад. Последният път, когато се чухме, ожалихме тоя свят, станал тъй хибридно-бройлерен, че и един читав диктатор вече не може да се намери. Навсякъде само бледи имитатори, за чиито портрети не си заслужава човек да си загрозява дувара. Посмяхме се, обещах й комплект значки на Мао Дзедун за утеха. Днес, в деня на нейното погребение, за сбогом ми хрумва да преинача един нейн стих. И макар пак да е нелепо, сигурен съм, Миряна би го приела...
Тя няма как да стигне до финала,
да пусне тоя свят на самотек.
На нея еволюцията й е дала
безсмъртие, защото е човек...
*Коментарът е от фейсбук
Най-четени
-
Секретно Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство
Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета
-
Секретно Съветски посланик в България бяга от Сталин. Месеци по-късно Фьодор Расколников умира от загадъчна болест във Франция
През 1988 г. достолепна възрастна дама прекрачва прага на сградата на старото съветско посолство на ъгъла на улиците „Московска” и „Раковска” в София. По онова време там се помещава Институт по
-
Галерия Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева
-
Галерия Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести
Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина Там е заровен Васил Левски
-
Галерия Думите на Неофит, които винаги са със Здравка Евтимова: Бог вижда белезите от борбата за доброто
В лицето на патриарха имаме застъпник пред Бога, бях прочела една много интересна негова мисъл, която винаги бе с мен, той казваше че Бог вижда в човек белезите от борбата за доброто, а не наградите