Отиде си Енио Мориконе! Растях с неговата музика. Още 80те в нас имаше две сборни касетки. Бяха ни любими. Някъде 90-те дойде, за да представи филма "Имало едно време в Америка" и майка ме заведе. Прожекцията беше в НДК. Из залата обикаляше купа, в която всички пускаха листчета с въпроси към Мориконе. От три изтеглени въпроса, единият беше нейния. "Ако се беше наложило, кое бихте избрали, семейството или музиката". Той естествено каза "семейството".

Може да се каже, че майка ми и Енио Мориконе си поговориха. Аз се радвам, че никога не му се е налагало да прави този избор. След това гледахме филма. Филмът буквално ме изкърти, още повече, че бях на 13-14 години. Години по-късно се оказа, че едни от най-любимите ми истории са разказани с неговата музика. И като се замисля, без тази музика, те просто нямаше как да бъдат разказани. Благодаря!

*Сценаристът Георги Иванов във фейсбук