Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Има ли прилики между "Ухан 95" и COVID-19?

Симптомите са същите – висока температура, кашлица, усложнение от бронхопневмония

Щатското военно разузнаване докладва за разпространението на вируса от китайския град преди 25 г.

Доц. Мангъров: Ако всички не се бяха побъркали на тема “коронавирус”, сега щяхме да слагаме на болните диагноза летен грип

"Нагази ни вирус от Ухан”. Това заглавие звучи изключително познато в последните месеци, но всъщност е от 5 октомври 1996 г., написано във вестник “Труд”.

От няколко дни снимка на статията циркулира в социалните мрежи и предизвика истински шок сред хората. Някои първоначално помислиха, че

още преди 24 години е върлувал COVID-19

и ни манипулират, че това е съвсем нов и непознат вирус, но се оказа, че тогавашният е бил съвсем различен - от типа на сезонните грипове.

Той е изолиран първо в Ухан през 1995 г. и затова съгласно приетата номенклатура е наречен А/Ухан/95. А означава тип патогени, които се разпространяват и сред животните, не само сред хора, както са Б инфекциите. Ухан е първото засечено място, където има заразени, а 95 е годината.

Според дописката той бързо се разпространил в Сингапур, Хонконг и САЩ. В Европа се е пренесъл по-късно. Информацията във вестника е от дните около убийството на бившия премиер Андрей Луканов (2 октомври 1996 г.). Тогава вирусът се появява и у нас.

Преди това обаче благодарение на наблюдението на американски военни в техни задгранични военновъздушни, военноморски и сухоземни бази светът разбира, че класифицираната като А/Ухан/95 инфекция излиза извън рамките на Азия и започва да се разпространява по всички останали континенти.

За ролята на биоразузнаването се говори в издание на НАТО от 2005 г. със заглавие “Засилване на подготовката при грипна пандемия чрез цивилно-военно сътрудничество”. В нея се споменават специално два щама – вариант на А/Ухан/95 и вариант на А/Пекин/95. Вторият

заразявал населението на Латинска Америка,

за първия не са посочени данни за конкретен континент.

Тогавашният грип, тръгнал от Ухан, се предавал по въздушно-капков път и имал типичните симптоми на сезонна инфекция - висока температура, кашлица, хрема и мускулни болки. Медиците предупреждавали болните, че ако не вземат навременни мерки, може да стигнат до бронхопневмония. При възрастните се наблюдавали по-сериозни усложнения и често водели до смърт. Звучи до болка познато.

След като изследвали вируса, става ясно, че той е вариация на познатия от предишната година “Йоханесбург”. Специалистите си спомниха бегло за него.

“В България този грип беше по-известен като “Йоханесбург”, защото беше мутирал от него - споделя пред "168 часа" вирусоложката проф. Радка Аргирова. - Това обаче е грипен вирус, обозначен с щама H3N2, а днес върлува коронавирус, който няма тези характеристики. Те са от различни семейства. “Ухан 95” се държеше типично като грипен вирус, но беше по-агресивен.”

Същото е мнението и на доц. Атанас Мангъров.

“Тогава ставаше дума за сезонен грипен вирус,

чиито симптоми се покриват с тези на коронавируса – заяви той пред “168 часа”. - Разликата е като между фолксваген и опел. И двата модела са автомобили, но имат различни двигатели, произвеждат се на различно място, имат различни характеристики.

Не можем да сравняваме “Ухан 95” с COVID-19. Симптомите им са едни и същи, каквито са на всеки грип. Съдейки по тях, никой не може да се закълне, че има COVID-19, а не летен грип, както му казваме на жаргон. Ако всички не се бяха побъркали на тема “коронавирус”, на болните с температура, втрисане и мускулни болки щяхме да им поставяме диагноза летен грип.”

Според доц. Мангъров, ако коронавирусът не изчезне, след като мине през 70% от населението, той ще се връща всяка година. И даде пример с варицелата, от която боледуват по 20-30 хил. души в България годишно, въпреки че се провокира от отдавна познат вирус. У нас не е въведена ваксина срещу варицелата.

“Дори и да остане трайно, няма страшно. COVID-19 не е особено опасна инфекция”, категоричен е той. Сигурно е обаче, че ще остави дълбоки спомени у всички, след като ни накара в продължение на половин година да се съобразяваме с него.”

А “Ухан 95”?

Той е минал през нас, без да остави трайни следи, въпреки че през 1996 г. е заразявал хиляди хора на седмица. Според дописката в “Труд” – 7307 заболели за седмица, а след няколко дни бройката скочила с 2000. Въпреки това в публикацията се посочва, че е рано да се говори за епидемия, но за да не се стигне дотам, медиците приложили две ваксини срещу него - “Ваксигрип” и “Инфлувак”.

Интересното е, че почти веднага инжекциите били доставени в България, а за по-бързото ваксиниране столичната ХЕИ отваря специална лаборатория на бул. "Александър Стамболийски". Освен това в продължение на три години Световната здравна организация препоръчва периодично да се прилага ваксина в страните, в които върлува вирусът.

Медицинската общност взела тези мерки, тъй като в продължение на няколко месеца в редица държави, включително и в България, върлувала обичайната за сезона грипна епидемия. Тогава у нас от остри възпаления на дихателните пътищ

се разболявали по 10 хиляди души дневно

Няма данни колко хора са спазили изискванията за имунизационна инжекция в периода 1996-1998 г., когато е върлувал “Ухан 95”.

Кога си е отишъл от нашата страна, никой не си спомня. Но учените отдавна предупреждават, че предстои да ни залее страшна зараза, каквато виждаме сега с коронавируса.

В изданието на НАТО за подготовката при пандемия се говори, че в САЩ ще има между 89 000 и 207 000 починали, 314 000-734 000 хоспитализирани, 18-42 милиона клинични прегледа и икономически загуби за милиарди долари. Но са предполагали, че щамът, от който ще възникне пандемия, ще е или птичи грип, или други два вида, но не и COVID-19.

Очевидно математическите модели са били правени сериозно, защото данните днес съвпадат с предвижданията преди години.

В Щатите от коронавирус са си отишли около 130 000 души,

но пандемията далеч не е приключила. В същото време правителството наля трилиони долари, за да помогне за възстановяването на икономиката. И тук прогнозите може да се окажат в пъти по-ниски от реалните загуби.

Все още не е ясно кога точно може да бъде създадена надеждна ваксина. Тя трябва да отговаря на два критерия – ефикасна и безопасна, а за да се докаже, трябва да мине през редица изпитания.

Има примери, в които инжекциите дават повече негативни ефекти. Като например тази срещу болестта денги. Установено е, че хората, които са си я поставили и са се разболели, карат по-тежко от другите, които не са. Предвижданията на учените са, че до края на годината или в началото на следващата вече може да има ефективна ваксина срещу COVID-19.