Левски и Ататюрк. Два изключително мощни символни образа за България и Турция намират невероятна и неочаквана връзка чрез тези пощенски марки, правени почти по едно и също време от един и същ автор - българският художник Христо Лозев.

Не знаех това до снощи, когато се зачетох в една книга с избрани речи на Мустафа Кемал Ататюрк, издадена през 1981 г. по повод 100-годишнината от рождението му. Затова и бързам да споделя. Ето спомена на Лозев в книгата: "От 1929 до 1931 г. работих в Истанбул в Монетния двор. Един празничен ден рисувах извън града. Приближиха се два автомобила. От единия слезе Кемал паша с придружаващи го лица. Възползвах се от случая и започнах да го рисувам. Той забеляза това, дойде при мен и попита какво правя. Отговорих, че искам да го нарисувам. На него това му хареса и той с готовност застана пред мен. Аз обаче го помолих да продължим разговора, докато рисувам, за да бъде портретът по-непосредствен, без поза. Кемал паша одобри готовата скица. Сетне въз основа на нея аз изработих пощенска марка с лика на Ататюрк. Тази марка и до днес е в обръщение в Турската република."

През 1929 г. в България е валидирана и марката с лика на Левски, изрисуван от същия Христо Лозев. Това е първият в историята филателен образ на Апостола. Днес тази марка е колекционерска рядкост и трудно може да се види, докато тия с Ататюрк са били печатани в огромни тиражи и се намират лесно. Самият Лозев е незаслужено забравен. За него в гугъл не може да се открие почти нищо, освен годините, в които е живял (1883-1970) и три-четири картини, които се продават.

От една специализирана енциклопедия разбрах, че е учил живопис при Иван Мърквичка между 1912 и 1914 г. и е изписал фреските в трапезарията на Хилендарския манастир. Имало копия на тези фрески в Художествената академия, надявам се да са се запазили, защото след последния голям пожар в Хилендар, както се убедих лично миналата година, от стария вид на трапезарията не е останало много. Христо Лозев е и автор на банкнотата от 5000 лева с лика на Христо Ботев, пусната в обръщение в края на 1924 г., и наричана мило от хората в Царство България "ботевката".

Дотогава на български банкноти не се е появявал друг, освен монархът. "Ботевката" е и първата банкнота, която се печата в България, поради което е свързана и с най-голямата фалшификаторска афера у нас, но това е известна история, с която няма да ви занимавам.