l Според 2-годишното споразумение между държава, синдикати и бизнес

l 3160 лв. ще стане максималният осигурителен доход

l Висшистите, които са завършили с държавна поръчка, задължително да работят в България

Минимална заплата според професията, ръст на заплащането на работещите в бюджетния сектор и препоръчителни суми за всяка длъжност ще вдигат доходите на българите всяка година. Това е разписано в двегодишното национално споразумение между правителството, работодателите и синдикатите, което бе подписано вчера. То обхваща 5 ключови области - бизнес среда и икономика, енергетика, “Зелената сделка”, демография, образование и социални политики.

Минималната заплата още от 2021 г. ще е различна за всеки бранш. Всяка година профсъюзите и работодателите ще договарят минималното заплащане по отрасли, държавата няма да го определя административно. Когато бъде въведен този механизъм, ще отпадне и определянето от държавата на минималните нива на осигуряване за браншовете. Това е ключов пробив, защото години наред синдикати и работодатели не можеха да се разберат за минималната заплата, а държавата я определяше административно.

“С този акт на добра воля на работодателите, синдикатите и правителството проявяваме разум. Много е сложно и никой сам не може да се справи. С общи усилия, ако можем да се измъкнем от кризата, предизвикана от COVID-19, ще е добре”, заяви премиерът Бойко Борисов след подписването. Той благодари за компромисите и разбирането “в този доста объркан свят, в най-голямата криза след Втората световна война, която е с много човешки жертви и с милиарди и трилиони загуби на икономиката”.

Документът предвижда препоръчителен индекс на нарастване на заплатите по сектори. Постигнато е съгласие с правителството да осигурява ежегоден ръст на заплатите в бюджетния сектор, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Това трябва да стане чрез оптимизиране на министерствата, финансирани директно от бюджета, и административни структури с прекомерна заетост. Целта е да се осигури човешки ресурс за икономиката. Ще има договаряне на минимални нива на нарастване и диференциране на заплатите след атестация на служителите.

“Най-големият компромис от страна на бизнеса беше това, че трите дни болнични продължават да се плащат от работодателите, а най-големият компромис, който направиха от своя страна синдикатите, е това, че не се прие тяхното предложение да се връща част от дохода на най-бедните семейства в края на годината”, обясни социалната министърка Деница Сачева.

Максималният осигурителен доход ще се определя по швейцарско правило, при което се използват 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията за предходната година. Това може да стане от 2022 г. Сметките от миналата година на КНСБ, когато лансираха предложението, показаха, че по този начин той ще стане 3160 лв. Това от своя страна ще увеличи приходите в бюджета с над 40 млн. лв. и ще вдигне таванът на пенсиите от 1200 на 1264 лв. Причината е, че той е 40% от максималният осигурителен доход.

По швейцарското правило да се определя и минималния осигурителен доход, когато се изравни с минималната заплата. Сега не всички се осигуряват на минималната заплата от 610 лв. За земеделските производители и тютюнопроизводителите сумата е 420 лв.

“В самото начало се съгласихме, че са необходими демографски политики, такава е договорката да се разработи национална програма за жилищна политика, която не е правена досега”, каза още Димитров.

Предвижда се и облекчаване на нормативната уредба с цел улесняване на достъпа до българския пазар на труд на чуждестранните работници и специалисти с български произход.

Ще се продължи и с подобряване на енергийна ефективност на жилищните сгради, създаване на възможности за настаняване на важни за икономическото развитие на региона специалисти, както и решаване на проблема с незаконните жилищни сгради.

В областта на образованието договорките са да се увеличи броят на студентите по технически специалности. “Това трябва да се стане за сметка на специалности, които нямат голямо приложение”, заяви президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов.

Ще има и промяна във финансирането на висшето образование, за да се насърчи реализацията в страната. Предвиждат се кредити за такси и стипендии, които да се поемат от бюджета при ангажимент завършилите по държавна поръчка да работят за определен период в България.

Трябва да се направи и програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., включително принудителни мерки, както и стимули, пише още в документа.

Ще стартира цялостна реформа в социалното подпомагане, която да е адекватна и да гарантира по-добро разходване на средствата.