Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Коварният замисъл на COVID-19

Когато политическият елит на държавата се застои прекалено дълго във властта и одъртее, идва време за културна революция. Нещо подобно се случва в момента в САЩ. Ако сравним събитията там с китайската Културна революция (1966–1976), ще видим почти същата парадигма.

Хунвейбинщини

- колкото щеш. Събарят се паметници, забраняват се класически книги и филми, палят се полицейски участъци, а в центъра на Сиатъл се е обособила независима народна република, която сади марули в градския парк, пуши трева и купонясва. Какво прави в храстите и палатките, тя си знае, но светът я гледа очарован.

Освен това в САЩ също взеха да възникват другарски съдилища, които китайците едно време наричаха “дацзибао”. Наблюдават се и “янцзибао” - публична самокритика и посипване на главата с пепел, след което разкаяният виновник заминава на село да се превъзпитава, ако е още жив.

В САЩ грешниците не заминават

на село,

но ги уволняват за какво ли не. Например за лайкване на политически некоректен туит. Или за отказ да се коленичи в знак на признание на бялата вина. Уволнен за публикуване на мнение бе редакторът на страницата “Мнения” в “Ню Йорк таймс” – вестникът, който винаги се е гордял, че пуска различни мнения.

Американската младеж предлага изобщо да се премахне полицията, за да спре да убива негрите. САЩ без полиция? То е като Казанова без кестените.

Защо в тази връзка да не изпратим в Сиатъл Веселин Маринов да изпее “Нашата полиция ни пази” пред разбунтуваната младеж? Дали това няма да я убеди да спре да пали полицейските участъци? Нека първо направи генерална репетиция в "Столипиново" и ако оцелее, значи е готов за Сиатъл.

Но да се върнем на темата. Горивото на всяка сериозна културна революция са високите хормонални нива на младежта. Младите са пасионарни, те обичат да се събират на групи и да вършат групови подвизи. В това състояние могат да свършат много добра работа на някой дъртак, който вече изчерпва последните си оргазми, но е мераклия за още власт.

Например

Мао вече бе на 71, когато призова младежта

да се вдигне на бунт срещу старчоците. Още по-древно е ръководството на Демократическата партия в САЩ, което стои зад младежките бунтовете в американските градове. Говорителката на долната камара на парламента Нанси Пелоси е на 80 години и едва ломоти на плейбек. Джо Байдън, почти сигурният кандидат за президент откъм демократите, вече навършва 78.

Обеща обаче да не се кандидатира за втори мандат. Ами ако го помолят? Ще е едва на 82! Главният му конкурент Бърни Сандърс също е на 78. След 4 години ще се пробва пак. Има шансове да бъде привлечена за вицепрезидентка Елизабет Уорън, която е доста по-млада - само на 70. Ако нещо стане с Байдън, ще е

първата жена президент

и вероятно последната.

И всичките тези съученици на Карл Маркс заедно дърпат юздите на младежката революция в САЩ. Двете неформални организации, които очевидно стоят зад протестите, бунтовете и окупациите в САЩ, са “Животът на черните има значение” и “Антифа”. Те пък получават доста пари от близките до демократите фондации, сред които най-виден е 90-годишният Джордж Сорос. Освен че спонсорира всеки бунт на идентичностите, той дава тон на Демократическата партия.

Когато стари хора правя

културни революции,

значи нещо са сбъркали на средна възраст. Например в края на 50-те години Мао организира Големия скок напред и съсипа икономиката, а 40-50 милиона китайци

загинаха от глад

в рамките на 3 години.

После той мина на заден план и остави президента Лю Шаоци и зам.-премиера Дън Сяопин да позакърпят положението.

Но в един момент усети, че губи контрол, и тогава вдигна на бунт пуберите, ловко използвайки този преломен етап в развитието на аз-концепцията. Дън бе изпратен да се превъзпитава с тежък ръчен труд, а Лю се спомина в затвора.

Години по-късно разкаяните пубери върнаха Дън да ги ръководи, осъзнавайки какви са загубеняци.

Демократическата партия в САЩ също извърши Голям скок, но не напред, а назад, към вълчия капитализъм. Това им докара

най-голямото унижение - Доналд Тръмп им отне работническата

класа! То е все едно Григор Димитров да падне на тенис от Каракачанов с 0:15 аванс.

За да отстранят оранжевото недоразумение, демократите сътвориха планина от фалшиви компромати колкото Хималаите, опитаха държавен преврат, после импийчмънт, но все не се получава и не се получава!

Затова вече са готови на всичко, дори да отворят границите и да пуснат затворниците. Но не и да закрият полицията. Тези хора са съвременници на Октомврийската революция и добре помнят накъде води това. Изчезне ли полицията, идва милицията и тогава става страшно.

Затова ми се струва, че "Нашата полиция ни пази" на Веселин Маринов може да помогне за укротяването на младежкия гняв. Чудя се само как да се преведе песента на рап английски. Може би Ma Pigs Save Ma Ass, т. е. "Моите прасета ми спасяват задника"?

Смяната на поколенията в САЩ получи неочакван съюзник - COVID-19. Случайно ли точно сега бе изпуснат от лабораторията? Може би. Но едва ли е случайно, че младежта заряза всякаква социална изолация и излезе да се прегръща по улиците и да си обменя заразените телесни течности в самия разгар на пандемията. Кметовете, които довчера налагаха драконовски карантини, също се вляха в тълпата в знак на солидарност. Всички вкупом работят за

нов пик за епидемията, който най-сетне ще ги отърве от старците,

ще даде път на младите и при това ще освободи дефицитна жилищна площ.

У нас също се отпуснаха мерките срещу епидемията, въпреки че заразените стават все повече и повече - явно се търсят икономии от бюджета за пенсии. Затова си мисля дали да не изляза с плакат: “Животът на старите също има значение!” Подзаглавие - “Честита 61-годишнина на българския премиер”.

Още има-няма 3 парламентарни избори и той също ще навлезе във възрастта на културните революции…