„И бързаме с ръце нетърпеливи да засеем следващото минало”
Години наред търсех да разбера чий е този стих, трайно заседнал в главата ми, ей така – без история и без продължение. Докато внезапно не открих, че е на Старши. В измислена от него песен към една от главите на „Пътят на Икар”.
Минаха 12 години, откакто му стана скучно на тази планета и я напусна. Преди да тръгне, казваше: ”Гледайте звездите! Както тяхната светлина пътува към вас, хилядолетия след като те са изгаснали, така и вашият поглед, може би, ще пътува към тях векове, след като няма да ви има”