Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кои са картините на артдилъра на Хитлер?

Осем години след откриването и конфискацията в Германия на уникалната артколекция "Корнелиус Гурлит" (по името на сина на артдилъра на Хитлер) приключи

проучването на произхода на около 1500 произведения

Днес те се намират в Швейцария. Произходът на близо 1000 картини засега остава неизяснен, пише swissinfo.ch. Ценната колекция, която съдържа платна на големи имена, някои от които заграбени от евреи по време на Третия райх, бе открита случайно през 2012 г.

"Все още има бели петна и много неизвестни", казва пред изданието изкуствоведът Жилберт Лупфер, директор на Германския център за изгубени произведения на изкуството, изчезнали или откраднати по време на националсоциализма. От 2016 г. фондацията ръководи и провежда проучване на произхода на картините от артколекцията, съхранявана от Корнелиус Гурлит (1932-2014 г.). Тя е много обемна и включва безценни творби на Клод Моне, Пол Сезан, Ото Дикс, Ернст Людвиг Кирхнер, Конрад Феликсмюлер, Пабло Пикасо, Дега и Василий Кандински, известни холандски стари майстори, произведения на майстора на гравюрата Албрехт Дюрер, дърворезби с японски мотиви.

През 2010 г.

германски

митничари

при рутинна гранична проверка на влак, пътуващ за Германия от Берн, откриват 9000 евро у 77-годишния Гурлит. Тя е малко по-ниска от установения лимит за пренасяне на пари в брой в размер на 10 000 евро и официално Корнелиус Гурлит не е нарушил закона, но митническите служители се усъмняват в човека с пачка необичайно нови банкноти. Те записват данните му, но после го откриват трудно, защото се оказва, че той няма нито адресна регистрация, ieoi банкова сметка и здравна осигуровка, не получава и пенсия.

Германските власти подозират, че сънародникът им укрива данъци, и за всеки случай обискират апартамента му в Мюнхен. Изненадващо разследващите намират там скривалище с шедьоври на художници като Пикасо, Реноар и Матис. Открити са 1406 произведения на изкуството, много от които смятани за безследно изчезнали или изгубени по време на войната. Колекцията е конфискувана.

Живеещият самотно Корнелиус Гурлит наследява

колекцията, която се оценява на около 1 милиард евро, според някои източници, от баща си Хилдебранд Гурлит (1895-1956 г.), един от официалните търговци на изкуство на Адолф Хитлер. Той е потомък на артистична фамилия архитекти, музиковеди, художници. Според изследователя Жилберт Лупфер Хилдебранд Гурлит е бил "недобросъвестен купувач", който "искал да прави бизнес", продавайки "упадъчно" изкуство”, взето от нацисткия режим от собствениците под натиск, буквално без пари и понякога просто конфискувано.

Според Корнелиус Гурлит баща му няма нищо общо с нацистките грабежи. Той твърди, че Хилдебранд Гурлит, чиято баба е еврейка, е вземал картините, за да ги спаси от нацизма.

Упадъчното изкуство е било забранено от фашистите в Германия, а повечето произведения се изпращат в т.нар. Мъченическа зала в галерията "Жо де Пом" в Париж. Там се складирали творби на автори като Шагал, Дали, Пикасо и служели като разменна монета за нацистите, които търсели класическо и "стойностно” изкуство, пишат медиите. Част от тези произведения остават в ръцете на Хилдебранд Гурлит, а други се пръснати в различни страни на Европа. Хилдебранд Гурлит след края на Втората световна война е разследван за нацистка дейност. По-късно е оправдан и през 1948 г. става директор на Музея по изкуствата в Дюселдорф.

През 1955 г. в статия в пресата той разказва за колекцията си и как се опитвал да съхрани изкуството.

След смъртта на баща си през 1956 г. синът му поел отговорността да не допусне семейната колекция да се разпилее. Тя е най-ценното нещо в живота му, разкрива Корнелиус Гурлит в интервю за сп. "Шпигел". Споделя колко страда, че домът му е опустял без любимите му произведения. "Нищо и никого в живота си не съм обичал повече от картините си", казва Корнелиус и признава, че дори не е докосвал жена. Той разказва пред германското издание и че когато е продавал картините, за да живее, не е престъпвал закона - всичко било според правилата.

Години на изследвания

След разкриването на тайната семейна колекция Корнелиус Гурлит написва завещание, според което картините му трябва да станат собственост на Музея за изящни изкуства в Берн. Той е обиден на Германия, която завежда дело срещу него. Наред с безценните творби на световните майстори на съвременното изкуство Гурлит дарява на музея в Берн и 278 картини на двама свои прадеди художници - прадядото Луис Гурлит и леля му Корнелия Гурлит. Тя е експресионист, близка с Марк Шагал, и се самоубива през 1919 г., защото не е призната като артист.

Въпросът обаче е в произхода на останалите картини. Първонаначално прокуратурата в Германия има

доказателства само за една творба,

че е открадната

от нацистите

Тя изобразява седнала жена и е дело на Анри Матис. Отнета е от френска банка през 1942 г. Смята се, че много от платната в колекцията са иззети от собствениците им незаконно и те или техните наследници имат право да изискат връщането на имуществото си. Всички тези обстоятелства трябваше да бъдат изяснени от музея в Берн, преди да започне работа с картините, експонирането им и т.н., пише swissinfo.ch.

След смъртта на Гурлит на 6 май 2014 г. Бернският музей на изкуствата става единствен наследник и собственик на картините от колекцията, като в същото време подписва споразумение с Германия за проучването на произхода на картините. От своя страна Берн поема финансов ангажимент за изпълнението на този проект. През 2017 г. Бернският музей на изкуствата става първият музей в Швейцария, в който започва работа специален научен отдел за проучване на произхода на произведения на изкуството.

Заедно с шедьоврите са открити и фалшификати

Например една от картините, рисувани с водни бои, първоначално приписвана на Марк Шагал, се оказа фалшива.

"Изчерпахме всички варианти и възможности, извършихме всички възможни изследвания", казва Жилберт Лупфер, според swissinfo.ch. Към момента само 14 произведения на художници като Макс Либерман, Анри Матис, Тома Кутюр и Адолф фон Менцел са определени като незаконно отчуждени произведения на изкуството и са върнати на законните им собственици (наследници).

Картината на Макс Либерман “Ездачи

на плажа” е върната

на Дейвид Торен,

наследник на Дейвид Фридман (1857–1942 г.) - немски предприемач и колекционер, от когото е иззета. Картината "Седнала жена" на Анри Матис е върната на наследниците на търговеца на изкуство от Париж Пол Розенберг. Рисунка от Карл Шпицвег, "Изглед на Сена" от Камий Писаро и рисунка на Адолф фон Менцел, изобразяваща вътрешността на готически храм, също са върнати на наследниците на собствениците.

Произходът на около хиляда платна остава неизяснен. Възможно е голяма част от тях да са били незаконно присвоени по време на нацисткия режим, пише swissinfo.ch.