Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мъртво вълнение погълна нещастното сираче Ники

Прокоба ли застигна 13-годишния Николай Иванов, който се удави на 7 юни в Бургас, се питат запознати с трагичната съдба на момчето, останало сираче едва на 5 години.

Мъртво вълнение погълна детето в топлия неделен следобед, в който половината град бе излязъл по крайбрежните алеи и на плажа. Крехкото телце на Николай изплува на метри от брега под една от колоните на моста. Първоначално дори се смяташе, че момченцето е загинало след скок от моста, но по-късно стана ясно, че то просто е влязло в морето да се изкъпе.

В ранния следобед обаче се появило коварно мъртво вълнение. За пръв път сулганът, както морски вълци наричат това явление, се появява в началото на лятото. В същия ден след скок от моста се удави и 17-годишно момче от бургаския кв. "Меден рудник".

След смъртта на 13-годишния Николай, който от няколко години е настанен в дома за деца в риск "Ронкали", Държавната агенция за защита на детето се самосезира и започна проверка

как невръстното хлапе е стигнало

до плажа

Домът се намира в квартал “Ветрен”, който е на повече от 10 км от центъра на града и Морската градина. Установява се дали сигурността на децата в центъра са гарантирани, както и до каква степен безопасността отговаря на изискванията и стандартите на социалната услуга, съобщават от агенцията. Ден след трагедията в Бургас са изпратени кризисни психолози, които да помогнат на останалите деца от дома, а и на персонала да преодолеят травмата от трагедията.

“Жалко за момченцето, имаше тежка съдба. Сега братчето му, което е с година по-малко, остава съвсем само. Децата имат баба и други роднини, но ги оставиха в дом, не успяха да ги отгледат след трагичната смърт на майка им Виолета. Застреляха я пред очите ми, бях там, когато се случи", разказва пред "168 часа" млада жена от квартал “Сарафово”, в който на 22 юли 2012 г. става жестоко убийство.

По това време родителите на Николай и братчето му са в процес на тежък развод. Баща им Тодор заплашва нееднократно Виолета, отношенията им толкова се изострят, че се налага издаване на ограничителна заповед за бащата. В нощта на 22 юли, когато Виолета празнува 30-ия си рожден ден в двора на къщата си на ул. “Г. Казаков - Даскала”,

Тодор дебне, скрит между храстите. Остава спотаен там близо 3 часа,

пушейки цигара след цигара.

Малко преди полунощ най-сетне излиза от леговището си и се появява в двора с пистолет в ръка. Гостите са стъписани, а Виолета демонстративно му обръща гръб. Без да каже и дума, Тодор се присъединява към компанията, хладнокръвно насочва стар пистолет “Броунинг” към жена си и изстрелва 3 куршума в гърба й. После почти от упор се опитва да застреля и брат й Камен Кутлев, но пистолетът засича. Камен се съвзема от първоначалния стрес и успява да избие оръжието от ръцете на Тодор.

По това време в къщата спят двете невръстни деца на убиеца и жертвата - Борислав, на 4 г., и Николай, на 5 г. Виолета издъхва от кръвозагуба в ръцете на майка си Анка и двамата си братя.

Тогава бабата се зарича, че ще гледа двете си внучета, докато е жива, и заедно с юристи прави всичко възможно да финализира делото по развода на дъщеря си. Няколко месеца след убийството бабата разказва пред наш репортер, че в началото лъжела внучетата, че майка им е на работа в чужбина.

“Те обаче настояваха да се обадим поне по телефона.Тогава им обясних, че майка им е станала звездичка на небето. Липсва им, особено тъжат, когато са болни”, разказва Анка. Няколко години по-късно обаче момченцата са настанени в дом. Пред своя близка бабата споделя, че не може да се грижи повече за тях.

“Съжалявам, че погубих съпругата и децата си - хората, които обичам най-много на този свят.

Убих човека,

когото обичах,

но всичко започна по време на бракоразводното ни дело. Съпругата ми искаше да изведе децата в чужбина и нейните роднини непрекъснато ме тормозеха да подпиша безсрочно пълномощно. Аз не се съгласих, исках децата ми да останат в България, исках да ги виждам, да са до мен”, разказва пред съда 32-годишният Тодор Иванов.

След като признава всички факти и обстоятелства по делото, то преминава по реда на съкратеното съдебно следствие и приключва за броени часове, без да бъдат разпитвани свидетели. Съдия Яни Гайдурлиев определя наказание доживотен затвор, но то е редуцирано до 23 г. лишаване от свобода съгласно изискванията на съкратеното производство. Пред съда Тодор разказва още, че се сринал психически, когато три дни преди убийството получил забрана да доближава на по-малко от 100 м съпругата и децата си.

“Оттук нататък не можех да се контролирам. Това, че не можах да видя синовете си, ме довърши”, казва Тодор. Отношенията със съпругата му Виолета се изострят съвсем през април,2012 г., когато жената подава молба за развод. Една от причините за раздялата е, че от къщата в “Сарафово” редовно

изчезват пари и златни бижута

Подозренията са насочени към Тодор, който бил зависим от хазарта, а по предположения на роднините - и от наркотици, макар той да твърди, че никога не е употребявал. Виолета работи като детегледачка в Австрия, но се прибира често при децата си.

За последно се връща в България на 4 юли. Веднага след това отново започват заплахите на Тодор срещу нея и близките. На 11 юли районният съд издава забранителната заповед срещу съпруга, връчена му е на 19 юли. Междувременно на 13-и през нощта той се промъква в спалнята на Виолета и я заплашва с нож, след което взема ключовете за колата и изчезва.

След приключване на делото и на последна инстанция Тодор излежава присъдата си първоначално в бургаския затвор, а по-късно е преместен във Варна. Той е един от проблемните обитатели на затвора в Бургас – все бил недоволен, непрестанно пишел жалби, разкриват запознати.