а, ден след черешова задушница почетохме и 30 години помен от големия митинг на СДС през 1990.

Няма да коментирам разочарованието, защото всички го направиха вчера.

Друго ми е интересно.

Всички сме бил на тоя митинг..., но други спечелиха изборите.

Всички бяхме на големите протести през 90 - те..., но все печелеха другите.

Всички бяхме на протестите преди десетина години - но пак спечелиха лошите.

Извод - изобщо не сме “всички”.

Ние сме малко, слаби сме, раздирани от омраза сме, параноици сме, глупаци сме, мнителни сме, самовлюбени сме, самодостатъчни сме, надменни сме.

И никога няма да спечелим нищо освен презрение.

Живейте си пак в балона на социалките и пишете за лошите, които подменят вота.

Ами не, не го подменят.

Това е вотът.

Вота е резултат от абсолютната ненужност и негодност на едно поколение, родено разкрачено между учебниците по научен марксизъм и заведенията за джънк фууд.

Светла й памет на синята идея.

30 години...

Все пак има нещо положително - това, че все още си спомняме един покойник означава, че той е имал смисъл за нас...

Особено за тези милиони българи, които си биха камшика навън, а децата им отдавна не говорят езика, на който Георги Марков каза “син шут, седесарски”, а после каза “да живее статуквото”...

*Венци Мицов във фейсбук