Изсветляване на доходите и вдигане на пенсиите са истинската реформа, която ще направи системата успешна. Но десетилетия никой няма сметка от нея

България да е равна с Швеция и Дания и много по-добре от Германия - вечната национална мечта. Която неочаквано германските икономисти на конгломерата “Алианц” сбъднаха.

Българската пенсионна система е много по-добра от германската и в топ 10 на света заедно с тези на Швеция, Дания и Нидерландия. Новина, която звучи като от 1 април, но всъщност е напълно сериозна. И дава повод отново да се направи сравнение между шведския и българския модел. Този път за пенсиите, не за COVID-19, въпреки че в анализа на пенсионните системи, изготвен от компанията, се промъква и циничният елемент как

коронавирусът

носел надежда

да се решат

проблемите със

застаряването

на Европа,

а оттам и с изправените пред фалит пенсионни системи.

Всъщност пенсионните модели на Швеция и България много си приличат. И в двете държави основната пенсия се дава и получава от публичния осигурителен институт, в българския случай - НОИ. И в двете държави има задължителна втора пенсия с малката разлика, че в Швеция тя се плаща вече от много години, а в България би трябвало да започне от 2021 г. И двете държави имат близка пенсионна възраст - 67 години е в Швеция, в България ще стигне 65 години до 2037 г., но мъжете вече са много близо до нея. И за българите, и за шведите размерът на пенсията зависи от дохода, върху който са правени осигуровки. И в двете държави има минимална пенсия и таван на максималната.

Шведският модел обаче гарантира прилични доходи на оттеглилите се от работа за разлика от българския. Гарантираната пенсия е в размер на 8254 крони, или близо 1600 лв. Допълнително се получава пенсия от втория стълб и масово разпространената в скандинавската държава пенсия от работодателски фонд. Освен това шведските пенсионери преживяват с тези доходи над 20 г.

При сравнително

равни нива

на пенсионните

осигуровки

с тези в България. Като цяло шведите са построили комунизма поне в пенсиите.

Коренно различен е успехът на българския модел. Минималната пенсия е 250 лева, българският пенсионер не успява да преживее 20 години след пенсионирането си. Между другото, дори българската максимална пенсия от 1200 лв. е по-ниска от германската средна, възлизаща на над 2200 лв. Но пък германците са далеч назад във въпросната класация, така че няма какво да се сравняваме с опашкарите.

Показателен за разликата между българския модел и този на Швеция и Германия е делът на спестяващите пенсионери. И в двете западни държави той е над 60%, докато в България тези с влогове са под 20 на сто. Както България, така и Германия, и Швеция в голяма степен се вписват в идеалния вариант на пенсионна система, при която пенсията замества между 40 и 60% от дохода преди пенсия.

Успехът на българския модел, изстрелял страната в челото на класацията, е заложен много преди пенсионирането, т.е. във формирането на дохода преди пенсия. И това обяснява защо българските власти така и не пожелаха в продължение на десетилетия да изсветлят заплатите, за да се осигуряват хората на реалните си доходи. Резултатът от годините снишаване лъсна в класация на МВФ от края на миналата година - делът на сивата икономика в България е 37,8% и отстъпваме шампионското място на Балканите единствено на Косово.

Проблемът е, че изсветляване на доходите от заплати автоматично означава в много близко бъдеще нуждата от увеличаване на пенсиите, поне ако не бъде отменена формулата за изчисляването им.

Което пък автоматично ще извади България от челните места на класациите за стабилни и добри пенсионни системи. А на всичкото отгоре ще премахне възможността на политиците да ползват

увеличението на

минималната пенсия като

предизборен инструмент

Всъщност класацията на “Алианц” не отчита точно тази, типично българска заплаха за пенсионната система - размерът на пенсиите се определя политически, а не толкова според осигурителния принос.

Просто казано, пенсионерът не получава колкото си е изработил и внесъл, а колкото правителството реши да му отпусне. А то обикновено отпуска малко пари за малко време, след това човекът си умира.

При последната реформа на пенсионната система, направена от вицепремиера Ивайло Калфин във второто правителство “Борисов”, вдигането на възрастта и стажа за пенсия бе прокарано заедно с изчисления как тази промяна ще направи пенсиите по-големи. Прогнозното увеличение беше за 40% през 2026 г. и средни пенсии от порядъка 1500-1800 лева на месец. За съжаление, от цялата реформа в момента остана единствено по-късното пенсиониране. А пирамидата на пенсиите бе тотално разбита и вместо съотношението между минималната и максималната да е 1:10, в момента то е 1:5, а догодина ще стане 1:4. Преведено накратно, пенсионерите все повече ще се приближават до

идеала на зрелия

социализъм - всички

да са еднакво бедни

Доста различно от шведския модел, от германския също. Още повече, че държавата, улисана с коронавируса, тотално забрави, че е крайно време да бъдат приети модели за изплащане на т.нар. втори пенсии. В противен случай първите доходи, платени от универсалните пенсионни фондове в есента на 2021 г., само ще засилят усещането за мизерия. Но пък може да изстрелят България този път и пред Швеция в някоя класация. Очевидно българският модел е успешен и трудно ще се намери политик, който да се осмели да го направи и човеколюбив.