Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Изведнъж Германия стана щедра, а милиардите от ЕС за нас - двойно

България трябва да се мобилизира, защото

парите идват с искане за реформи

България може да получи около 15 милиарда евро от фонда за възстановяване на ЕС, а ще трябва да внесе само 3,3 милиарда. При това 15-те милиарда ще могат да се ползват веднага, а вноската от 3,3 милиарда ще се дължи след 10-20 г. и повече. Като цяло,

Хърватия и

България ще

бъдат страните,

които ще получат най-голямо нетно финансиране от фонда за възстановяване - около 20% от БВП. Това стана ясно от работен документ на Европейската комисия, публикуван в сряда, който съдържа индикативни оценки за финансирането по страни.

Фондът за възстановяване на ЕС ще се нарича NextGeneration EU и целта му е да възстанови единния пазар и да се постигне трайно и проспериращо възстановяване от кризата с коронавируса. Фондът ще разполага с финансов ресурс от 750 млрд. евро. Парите ще бъдат осигурени от финансовите пазари с ниска (или отрицателна) лихва благодарение на отличния кредитен рейтинг на ЕС. 500 млрд. евро ще бъдат предоставени безвъзмездно като грантове, а 250 млрд. ще бъде под формата на дългосрочни и практически безлихвени заеми. Погасяването на финансирането ще се извършва в периода 2028-2058 г.

Сметката за фонда за възстановяване ще бъде платена най-вече от Германия. Това е драматична промяна не само в сравнение с предишната криза, но дори спрямо преди половин година, когато Германия заедно с други северни страни предлагаше орязване на европейския бюджет. Заради тежката криза, предизвикана от коронавируса, която засегна тежко много европейски страни, преди 10 дни Германия и Франция обявиха в съвместен документ, че предлагат създаване на извънреден фонд за възстановяване от половин трилион евро.

Двете най-големи европейски икономики осъзнават своята отговорност за развитието на Европа и направиха историческа крачка, включваща издаване на общи европейски облигации – нещо немислимо доскоро. Планът беше широко подкрепен в Германия не само от сегашния финансов министър, социалдемократ, но дори от консервативни фигури като бившия финансов министър Волфганг Шойбле, който сега е председател на парламента на Германия. Не е пресилено да се каже, че

ставаме

свидетели на

революция

в иначе доста консервативната Германия.

Тази мощна подкрепа от нейна страна е сериозна заявка, че фондът в крайна сметка ще бъде одобрен. Още повече, че Германия става ротационен председател на ЕС от 1 юли и ще иска успешно да приключи бюджетната процедура по време на своето председателство. Но все пак да не забравяме, че за бюджетните въпроси се изисква единодушие от всичките 27 страни членки, както и подкрепа от Европейския парламент. Повечето страни ще спечелят значително от новия фонд - особено страните от Източна и Южна Европа, които ще получат голям дял, защото са тежко ударени от кризата или защото все още са по-бедни. Но ще трябва да се поработи за

убеждаване на

някои от

по-скептични

страни

от Северна Европа, които ще бъдат нетни донори на новия фонд.

Ще има искания да се намали общият обем на фонда или по-голяма част от финансирането да е под формата на заеми вместо безвъзмездни средства. Вероятно ще се стигне до компромис, който ще включва както щедро финансиране, така и повече изисквания за реформи. Редица страни отдавна настояват за обвързване на еврофондовете с върховенството на закона и това вероятно ще стане неизбежно с новия фонд. Самата Европейска комисия предвижда финансирането да се обвърже с т.нар. Европейски семестър – ежегодна процедура, чрез която се анализират предизвикателствата и проблемите в отделните страни и се отправят препоръки за реформи. С други думи,

ще има повече

пари, но в замяна

на повече

реформи

Което всъщност е полезно.

Неотдавна ЕК публикува препоръките за България и те включват подсилване на здравната система, подобряване на бизнес средата и подкрепа за малки и средни предприятия, политики за пазара на труда и социална подкрепа, ускоряване на инвестициите и др.

Но това не е всичко. ЕС създаде наскоро и фонд SURE от 100 милиарда евро за спасяване на работни места (чрез мерки като българската 60/40), отделно има и фонд за Еврозоната от 240 млрд., както и средства от Европейската инвестиционна банка, а в сряда ЕК също предложи и новия европейски бюджет от 1.1 трилиона евро за периода 2021-2028. Общо целият финансов пакет достига 2.4 трилиона евро като България ще има достъп до повечето фондове (освен тези, които са само за еврозоната).

Тук ще се появи проблемът

дали България може да усвои наведнъж

толкова много средства. Защото страната ни ще получи повече средства не само от фонда за възстановяване, но и от следващия бюджет на ЕС от 2021 г. Така че изведнъж страната ни ще има достъп до приблизително двойно повече финансиране отколкото досега.

Затова е важно още от сега да се започне подготовка на подходящи проекти за финансиране, но и да се започне работа по сериозни реформи – например за конкурентоспособност, бизнес среда, здравеопазване, съдебна система, енергетика, дигитализация, електронни услуги и премахване на бюрокрацията и т.н. България получава уникален шанс и голяма финансова подкрепа, но от нас се изисква незабавна мобилизация за реформи, които бързо да ни приближат към стандарта на живот на Запад.

Коментарът е от в. "24 часа"