Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Проклятие преследва рода на Сталин

Наследниците му се сблъскват с

необичайни нещастия и трагедии

Правнукът се опасява, че баща му ще
     го убие заради наследствен апартамент

Възможно ли е милионите жертви на режима да са проклели вожда Йосиф Висарионович Сталин и родът му до днес да се сблъсква с необичайни нещастия? Защо бащите винаги са скарани със синовете си, а в семействата им се разиграват изумителни трагедии?

Поредно потвърждение за това е правнукът на Сталин, който публично заяви, че се страхува за своя живот и се е укрил в опит да се спаси. Чувства се заплашен не от кого да е, а от собствения си баща. Причината: спор за собствеността върху

луксозен

апартамент в Москва,

в който двамата живеят.

Той е единственото наследство от прадядото Йосиф Сталин. Тоест вождът може да бъде обвинен в какво ли не, включително в геноцид на милиони руснаци, в престъпления срещу човечеството, но със сигурност не е бил крадец. През целия си живот той е работил за държавата и е оставил на наследниците си само едно хубаво жилище в центъра на Москва, точно до централата на КГБ. Стойността му днес е около 30 милиона рубли (362 588 британски паунда).

Именно то е причината сега неговият правнук да се кара с баща си.

48-годишният Селим Бенсад e рoдeн прeз 1971 г. в ceмeйcтвoтo нa Гaлинa Джугaшвили, дъщeря нa нaй-гoлeмия cин нa Cтaлин - Якoв Джугaшвили, и cъпругa й Хюcеин Бeнcaд.

Според руските медии баща му заявил, че Селим изчезнал преди няколко месеца. Според него синът му не отговорил на нито едно от многобройните съобщения, които му изпратил.

Селим имал слухови увреждания и влошено зрение по рождение. Причината е, че

акушерката допуска фатални грешки,

които обричат Селим цял живот да е човек с увреждания.

За майката това е голям удар. Първоначално й казва, че детето ще се усмихва само накриво, но след няколко години става ясно, че то не чува и почти спира да говори. Тя не иска да го пуска в специализирани училища и цял живот се бори да докаже, че е като останалите.

Майката на Селим харчела половината си заплата за играчки - идеята й била те да привличат останалите деца да идват да си играят със Селим.

Бащата приема всичко свързано с детето спокойно, според някои безразличието му е било вид самозащита.

Синът им обича да рисува и започва да учи живопис, но на 19 г. е принуден да се откаже от любимото си занимание. Причината е, че зрението му се влошава и майката разбира за причината едва когато посещава роднините на съпруга си в Алжир. Там тя установява, че всички до един носят очила с огромни диоптри.

Заради уврежданията си правнукът работил в държавния архив, а когато имало нужда помагал в местен супермаркет като хамалин.

Тъй като от дете не се разбира с баща си, Селим избира да живее при роднините на съпругата си. Когато майка му умира през 2007 г. ,той получава част от апартамента в Москва и с жена си се нанася в едната стая. В другата е баща му. Още тогава Селим за първи път споменава пред медии, че го е страх, тъй като

таткото го

е нападал

Той и съпругата му Наташа са домошари и предпочитат да водят по-скромен начин на живот.

Наташа се прибира вкъщи след работа, след което приготвя вечеря: "Той не изисква специална храна, а само най-важното, без подправки и лакомия. Като дете едва не е починал, като се е натровил с гъби. Алкохолът в нашето семейство не съществува - лекарите забраняват на Селим да пие от малък. Едно от изискванията към мен беше също да съм въздържател. След това, се отпускаме заедно в стаята" твърди Наташа пред руски медии.

Селим е фен на автомобилите.

Той има колекция от стари колички

играчки Гордостта му са колите на американските президенти Кенеди, Никсън, Рейгън и Буш. Мъжът имал истински опел, който обаче се повредил.

"Не харесвам модерните автомобили, имат много проблеми по електрониката и са по-сложни за всекидневна употреба", споделя той.

Въпреки влошеното си здраве Селим

обича да пътува

из Русия с кола

По всичко личи, че той винаги е бил в обтегнати отношения с баща си, но едва сега официално заяви, че татко му се е опитал неколкократно да го убие.

Според сина бащата се пробвал да го удуши на няколко пъти, за да запази луксозния апартамент само за себе си.

"Той има психически проблеми и иска да ме убие, за да получи жилището", заяви официално Селим.

Селим твърди, че татко му е фалшифицирал и завещанието на майка му. Според документа тя оставя цялoтo имущecтвo на съпруга си, а синът е убеден, че майка му нe би направила тoвa пo cвoя вoля.

"Тя пoчинa oт oнкoлoгичнo зaбoлявaнe и нaпрaви зaвeщaниeто в бoлницaтa - разказва 48-годишният мъж. - Там тя бeшe пoд въздействието на изключително силни лeкaрcтвa. Нoтaриуc изобщо не е присъствал при изготвянето на документа, а свидетели са били единствено хора, работещи във военната болница."

Но това съвсем

не е единственото нещастие в рода

Бащата на Галина, дядото на Селим е най-големият син на диктатора Йосиф Сталин - Яков Джугашвили. През 1928 г. той искал да се ожени за Зоя Гунина - неговата детска любов, но тъй като тя била едва 16-годишна Сталин побеснял от мераците на сина си.

В отговор на това Яков опитал да сложи край на живота си като се прострелял в гърдите, но в крайна сметка,

пропуснал да

улучи сърцето си

и останал жив.

Сталин е извън кожата си. Той не може да прости такава слабост и то от собствения му син. 21-годишният Яков още е в болницата, когато лидерът отива да го види, за да му се подиграе: "Ха, не съм се улучил!"

Като баща Висарионович е съкрушен и не желае повече да говори с него. Затова пише на съпругата си: "Кажи на Яша от мен, че се е държал като хулиган и изнудвач, с когото аз нямам и не мога да имам повече нищо общо. Нека живее там, където иска и с когото иска."

Яков Джугашвили се възстановява в продължение на няколко месеца и след това в крайна сметка се жени за Зоя. Семейството заживява в Ленинград (Санкт Петербург). За съжаление, двойката губи дъщеря си, която умира едва на осем месеца.

След трагедията двамата се разделят

Връщайки се в Москва, Яков има няколко любовни авантюри, като от Олга Голишева има и син Евгений.

Ядосан на поведението му, Йосиф Сталин никога не го признава за свой внук.

По-късно Яков Джугашвили се жени за Юлия Мелцер, известна еврейска танцьорка от Одеса, от която се ражда и Галина. Тя е едва тригодишна, когато вижда баща си за последен път. Съдбата на Яков също е трагична. По време на Втората световна война той участва в битките край Витебск.

На 15 август 1941 г. вестник "Красная звезда" отбелязва: "Удивителен пример за истински героизъм бе показан от командира на батареите Яков Джугашвили. В ожесточена битка той не напусна поста си до последния снаряд, унищожавайки врага."

Според историци, когато публикацията излиза, Яков Джугашвили вече е в немски плен поне от 30-ина дни.

Той изчезва на 16 юли, а батареята му го издирва до 25 -и юли, но без успех.

Протоколът от разпита му е открит едва след войната в Министерството на авиацията в Берлин. Тогава Яков смело отговаря, че гордо защитава страната и политическата си система, но в същото време не крие разочарованието си от действията на Червената армия.

Първоначално синът на Сталин е затворен в лагера Хамелбург, но през 1942 г. е преместен в Любек и по-късно в Заксенхаузен. Според някои историци в този период са правени усилени

сондажи синът

на вожда да бъде разменен

срещу ценни за Райха военнопленници.

Една от идеите е младежът да бъде изтъргуван срещу фелдмаршал Паулус, заловен от Червената армия в Сталинград. Според някои Сталин отхвърлил предложението с думите: "Аз не разменям войник за фелдмаршал."

Документи по този въпрос няма, но фактът, че вождът не предприема абсолютно нищо, за да върне сина си жив в Москва, говори достатъчно.

В спомените си дъщерята на Сталин - Светлана Алилуева ,потвърждава версията, че Хитлер е правил опити да изтъргува сина на Сталин, но той ги е отхвърлил.

"През зимата на 1943-1944 г., след Сталинград, баща ми внезапно ми каза в една от редките ни срещи тогава: "Немците предложиха да разменят Яша за един от техните... Ще се пазаря с тях! Не, във война, като на война."

Отказът на Йосиф Висарионович да преговаря с Хитлер се потвърждава и в мемоарите на маршал Георги Жуков. По време на разходка Сталин замислено споменал: Няма да пуснат Яков от плен. Фашистите ще го разстрелят."

Сталин е бил прав, но не съвсем.

На 14 април 1943 г. Яков сам избира смъртта. Вместо да чака решението на нацистите, той скача от прозореца на лагера в Заксенхаузен, крещейки: "Офицери, стреляйте!"

Според други източници е отказал да влезе в казармата на лагера и

пазачът го застрелял

Каква е истината, едва ли някога ще се разбере. Факт е, че протоколът от аутопсията установява, че куршумът е пронизал черепа на Яков на 4 см от дясното му ухо. Трупът му е изгорен, но урната впоследствие изчезва.

Дали защото все още е ядосан на сина си, Сталин разпорежда съпругата му и майка на тригодишната му внучка да бъде арестувана. Юлия прекарва в затвора година и половина.

Едва след войната Сталин иска да научи как се е държал синът му в Заксенхаузен. Когато прочита протоколите от разпитите на останалите затворници, генералисимусът е наистина впечатлен. Той почти не можел да повярва, че Яков се е държал толкова достойно и мъжки.

Едва след това му прощава , започва да се държи по-загрижено със своята внучка Галина и разпорежда майка й Юлия да бъде освободена.

По всичко личи обаче че родовото проклятие не тръгва от Сталин, а от преди това.

Баща му е агресивен алкохолик. Може би затова малкият Йосиф се ражда със сраснали пръсти на левия крак. В зависимост от количеството водка таткото избухвал и започвал да бие майката на Йосиф и невръстното дете.

Стигало се дотам, че малкият всячески се опитвал да защити майка си, което още повече влудявало пияния баща. При един от тези скандали той жестоко го удря по главата и Йосиф едва оцелява.

За късмет по някакъв странен начин травмата слага край на брака и Висарион напуска жена си и сина си. Когато Йосиф Висарионович е на 11 г. ,научава, че баща му е прободен с нож в пиянска свада.

Дали това поведение по някакъв начин се е отразило на бъдещия лидер на СССР, никой не може да каже.

Но заради многобройните скандали с втората си съпруга Надежда той преживява сякаш някакво дежавю. На 9 ноември 1932 г. Висарионович и Надежда се скарват за пореден път. Причината на пръв поглед е дребна - на банкет той два пъти й повтаря да си пийне. Според една от версиите двамата се прибират в апартамента на Ворошилов и там избухва истинската свада. Според другата генералисимусът е в Москва и се скарват по телефона, като той демонстративно не отговаря на последвалите й обаждания. Очевидно Надежда е чакала този момент отдавна, защото, ядосана, взема пистолет "Уолтър" и стреля точно в сърцето си.

Сталин е шокиран. Дъщеря му Светлана в спомените си твърди, че през следващите дни той бил съкрушен, не излизал никъде. Роднините му не искали да го оставят сам, за да не посегне и той на живота си. Често казвал, че

повече не

му се живее

Не разбирал защо трябва да бъде наказан по този начин и с какво толкова е обидил съпругата си. Всичко това приключва, когато в стаята на Надежда вождът открива предсмъртното й писмо, изпъстрено с обвинения към него.

Според дъщеря му Светлана той така се вбесил от написаното, за него то било толкова несправедливо, че когато се приближил до ковчега на мъртвата Надежда, го блъснал с яд и си тръгнал. След което демонстративно не отишъл на погребението й.

За съжаление проклятието сякаш преследва рода на Сталин и до днес. Също както и при фамилията Кенеди някои събития просто нямат обяснение.